90 години от Ньойския договор: а сега накъде?

За България някои от последствията от Ньой отпаднаха едва след 88 години.

Проф. Чавдар Николов

В геополитическата наука морският бряг се разглежда в светлината на два изконно противоположни и противопоставящи се възгледа. Сухоземният възглед го третира като граница, като предел. Съвсем различен е погледът “откъм водата”. Той предопределя на морския излаз свързващи и обединителни функции навътре в сушата, с така наречения хинтерланд.

Най-интересният конкретизиращ въпрос, възникващ в контекста, е за кои морета точно може да става дума в дългата човешка история?

За западната цивилизация исторически те са две : “люлката на древността” - Средиземно море и “люлката на модерността” – Атлантическият океан.

Понастоящем около “вътрешното езеро” на Запада, около Атлантическия океан, живеят 1,039 милиарда души (15,8% от световното население). Те създават почти половината, а именно 49,8% от световния паритетен БВП.

Геополитическият поглед върху българската история след Освобождението дава ред обяснения за пропуснатите възможности за стопанско, културно и благосъстоятелно развитие. И съвсем не на последно място – за пропилените възможности за национално обединение.

Ньойският договор от 1919 година, като част от Версайския мирен договор, действително се явява брутално насилие над българските национални интереси. Но в същото време той, трябва да му се признае, е хладнокръвна геостратегическа калкулация.

По времето след Първата световна война, международният имидж на България е твърде негативен. От една страна, традиционните и обясними русофилски настроения на българския народ се тълкуват на Запад като благоприятстващ фактор за вековния стремеж на Русия към контрол над черноморските проливи и съответно за пряк достъп до топли морета. Въпросната заплаха правилно се оценява като нараснала с идването на власт на агресивния по своята същност болшевишки режим.

Вторият основен негатив за България е съюзничеството с Германия. Тогава тя е трудно претърпелият поражение, насилствен ревизионист на границите в Европа и на статуквото в света. Геостратегически “малшансът” на България е само в някаква минимална степен решение на политици, както най-често въпросът драматично се разглежда. Успоредността на геополитическите интереси се явява определяща за нашия избор на съюзник поне през Първата световна война. А Втората световна война сериозните историци неслучайно разглеждат като резултат от “неспечелването на мира” след Първата.

Но да се върнем към геополитиката на Версай. За нашата страна тя имаше своите доста пагубни тежести не само до 1944 година, а чак до 2007 –а. Най-напред на страна като България в Ньой не е можело по никакъв начин са се предостави Македония. България е била перманентно обременена с обосновани подозрения, че цели преразглежадане на реда на Балканите. Включването на Македония в българските държавни граници би означавало към контрола на основния за Европа сухоземен пътен коридор Запад - Изток да се прибави в българско управление и контролът над основните балкански връзки Север - Юг. Цялото измисляне на “македонска нация”, “македонски език” и “македонска държавност” впоследствие през годините е логично продължение именно на визирания версайски геостратегически постулат.

Отделно, геоикономически и геополитически погледнато, евентуално нарастване на българската територия според “принципа за самоопределението”, безуспешно лансиран от президента на Щатите Удроу Уилсън, би формирало в региона доминираща и като население, и като икономически потенциал държава. На “смутителите – българи” и това, разбира се, не би следвало да се позволява. Както се уверихме чак през 90-те години на миналия век, срещу нас се конструира напълно изкуствено огромна геостратегическа противотежест. Това е Кралството на сърбите, хърватите и словенците, прекръстено по-късно на Югославия.

Впрочем, отнемането на Западните покрайнини от България има характера на военно тактическа мярка, а не толкова на някаква регионална геостратегия. (Например, столицата- София става изключително уязвима при евентуални военни действия.)
Един от основните геостратегически и с най-тежки икономически последствия ходове на Версай обаче е предаването на излаза на България на Егейско море, между реките Места и Марица, на Гърция.

В интерес на истината това решение е обусловено и от геополитическия замисъл Турция да бъде изтласкана от Европа, а на Гърция бъде предаден Константинопол, като тя стъпи и в Мала Азия, най-вече в района около Измир. На въпросните намерения се слага край с Гръцко- турската война.

Но така или иначе, отнемането от България на прекия достъп до Средиземноморието ни лишава от вероятността ако не да се превърнем в “морска нация”, то поне да придобием някои от характерните черти на такава. Черно море се явява затворено, вътрешно море, пътят през проливите е доста заобиколен. Затова останалият ни, настоящ териториален морски излаз в никакъв случай не може да се сравнява с възможностите за търговия, технологичен трансфер, трансфер на знания и културно общуване, които предлага Средиземно море.

Важното икономическо значение за българската икономика на пристанищата на Егейско море е получило, трябва да се признае, грамотна, макар и неизгодна за нас, геополитическа оценка и в началото на Студената война. Тогава американското правителство на президента Труман игнорира напълно аргументацията на България. Просто на власт тук са комунистите. Желязната завеса трябвало да мине по българо-гръцката граница. България, респективно Съветският съюз, не бивало да се допускат до Средиземно море.

В живота обаче не съществуват безболезнени печалби. Всяка съдържа нюансите на пирова победа. Северна Гърция е геостратегчески парадокс. Това е брегова ивица без хинтерланд и закономерно се явява и до днес най-изостаналата и безлюдна част на страната. В условията на европейско членство и на България, и на Гръция границите са безусловни и свещени, защото икономически не съществуват. Затова би следвало осъзнатите еднопосочни интереси да преминат в бързи действия. Обаче виждаме, че това не се случва за последните две десетилетия със желаните темпове на напредък.

Става дума не само за прототочилото се свързване на пътната мрежа на двете държави при Маказа, Златоград и Рудозем, но и за задължителното продължаване до Комотини и Александруполис на железопътната връзка. Тя понастоящем свършва в Подкова, за което въобще публично не се споменава.

Интересно, къде е обяснението на визирания не най-приятен и и не най-приемлив европейско-балкански феномен?

В контекста явно става дума за конкретна изява на обективното геоикономическо явление, познато като “Европа на регионите”. А то тревожи абсолютно всяка форма на национализъм не само по нашите географски ширини.

На подобни съображение и безпокойнства, струва ми се, би трябвало да се даде категоричен отговор приблизително в следния дух:

Познаването и изучаването на Европа от миналото може да бъде полезно на Европа на бъдещето единствено, ако изоставим обичая си необосновано да екстраполираме отрицателния геополитически и всякакъв друг национален опит, особено този със съседите. Такъв подход, без да бъде изрично формулиран, вече бе приложен от Великобритания в Северна Ирландия, между Италия и Австрия по повод Южен Тирол, както и между Франция и Испания по повод проблема на баските. По същия начин собствено би следвало да се процедира на разделения остров Кипър, и най-вече в контекста на бъдещото присъединяване на страни от Западните Балкани към Евросъюза, което няма да е нито лесно, нито краткосрочно.

прочетете още...

▶Гюмюш за домакините, аферим за телевизиите!

▶40 дни от смъртта на пр.тр.ко. или полет на заден ход

▶Станишев откъм грешната страна на вълшебната пръчица

▶Часът на Дълбокото гърло

▶Бутафорни скопци и герои

▶Елате в България – тук можете да убивате безнаказано!

▶Вместо со кротце и со благо - най-сетне по европейски

▶Мощно порно с Луи, Ян, Петко, Карак и други в медиите

▶ДАНС откри бюст на Зорка Първанова гола. О-став-ка!

▶Новата власт залюби данайците

КОМЕНТАРИ

търсене

нов коментар

Тотко Понеделник, 31 Август 2009, 18:50:43

Ега си тьпата статия. Такива "мисли" сьм слушал и от каруцарите на Подуене.

ТТТ Понеделник, 31 Август 2009, 19:36:06

По-тьпа статия от тази скоро не сьм чел.

нашенец Понеделник, 31 Август 2009, 19:39:33

Много умно, но кой ще го разбере. Дано го прочетат повече хора, защто нищо не знаем за това как великите сили са ни подмятали като топче.

789 Понеделник, 31 Август 2009, 21:06:18

До Тотко и ТТТ. Ами стойте си при каруцарите! Не сте за този форум, защото сигурно нямате и основно образование. Явно сте много неуки и тъпи парчета!

йк Понеделник, 31 Август 2009, 21:41:06

Просто запада са едни лайнари. Орязаха ми като нация. Гърците ни дължат много , много територии. Ние напрактика изритахме турците от балканите в съюзническата война , а териториите бяха поделени между Гърция и Сърбия. Дано един ден справедливоста възтържествува. Наша ще е пак беломорска тракия , един ден. . .

pepa Понеделник, 31 Август 2009, 22:42:18

tazi statiya e zakasnyala-veche sme v Evropeiskiya sayz!!!! prestanete da matite vodata -kato nyamate temi za pisane. . . prenasochete se kam deistvitelnostta-temi dal gospod-prosto horata stanaha marzelivi da mislyat!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Подпурутчиков Понеделник, 31 Август 2009, 22:54:59

Ньойския договор е наказанието над България за мълчанието на Фердинанд Сакс Кобург Готски при предложението на Англия, Франция, Русия да преминат влаковете с оръжие за руските солдати и хвърлянето на България от него при Тройния същз. Антантата е стигнала до там да ни дава тези територии, само и само да пуснем ешалоните с оръжието през България.

bodilka Вторник, 1 Септември 2009, 06:30:10

Уникално недалновидна политика на тогавашното българско правителство. Дежа вю.

Вторник, 1 Септември 2009, 07:59:38

Много добра статия! Пускайте повече такива, жаби!

Поп Сланинкьо Вторник, 1 Септември 2009, 10:17:44

Хубава статия, но малко по-ясна да бъде. Малко се замота. Мир Вам.

по темата Вторник, 1 Септември 2009, 21:53:34

1918 г. Подписан е на 27 ноември в парижкото предградие Ньой от министър-председателя Александър Стамболийски, а от страната на силите победителки - от ръководителите на техните делегации на Парижката мирна конференция 1919-1920 г. За фактите – известни и неизвестни около подписването на договора, и за последствията от него – радио “Фокус” – Велико Търново потърси доц. Пламен Павлов, преподавател в във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий Фокус: Доц. Павлов, днес се навършват 87 години от подписването на Ньойския договор. Какво е значението му за България? Доц. Пламен Павлов: Парадоксално е, че ние отбелязваме с такава последователност тази дата, която е една от най-черните в българската история. Това, разбира се, има своя дълбок смисъл. Ньойският договор на практика нанесе един от най-тежките удари върху българската история, държавност и нация, и това твърдение изобщо не е преувеличено. В някои отношения този договор може да бъде съизмерван с най-големите катастрофи о

и... Вторник, 1 Септември 2009, 21:55:14

Действително е така. България не трябва никога да забравя злощастните последици от този договор. На практика, и до днес ние не сме намерили верния отговор как да се оттърсим от най-черните последици от договора. Особено опитите за изопачаване не само на историческата истина, но и опитите за манипулиране на съзнанието, продължават и до днес. Най-фрапантният случай е с т. нар. македонска нация. Ньойският договор създаде именно предпоставките Кралска Югославия и държавният македонизъм, създаден след Втората световна война вече като държавна идеология, са се опитат да променят съзнанието на около 2 000 000 българи в световен мащаб. Разбира се, на това не може да не се реагира. Фокус: По Ваше мнение, защо именно сега въпроса с македонското малцинство е така актуален, той бе поставен за разглеждане дори и пред Европейския парламент? Доц. Пламен Павлов: Аз, както и всички български историци, никога не съм признавал, че македонския въпрос е “македонски”. Това е българския въпрос в Македония - з

Сряда, 2 Септември 2009, 00:06:45

Другарят, който е написал тази статия услужливо е ''пропуснал'' да спомене разрушителното влияние на Русия в Македонската драма и Балканските войни. Алчните мужици никога не са искали да ''освобождават'' България, те са дошли да завоюват. Неочаквано за самите тях, те срещат сериозна съпротива от новоизлюпените политици и големи патриоти на България. За това гадовете са решили да си отмъщават и наказват за това че сме опитали да сме независима нация. Тези наказания ги търпиме през цялата си нова история, а те продължават и до днес. Няма по-разрушително и негативно влияние в българската история от Руското. Колкото по-далече от тези примитиви, толкова по-добре.

Пръчо Сряда, 2 Септември 2009, 10:17:28

Жалкото в случая е, че България никога в 1300-годишната си история нито е била, нито дори си е помисляла да бъде морска нация. Взорът на българите винаги е бил отправен към хинтерланда - евразийската степ. Погледнато от този ъгъл, изборът на България в големите световни конфликти на съвременността е напълно логчен - наши съюзници се оказват все големите сухоземни империи. За наше съжаление, но в крайна сметка и за наше добро, големите морски нации надделяха методично. И днес вече за щастие НЯМАМЕ ИЗБОР. Принудени сме да покажем глава от котловината и да се отворим лъм останалия свят, това което преди векове направиха великите морски държави.

Гуньо Простия Четвъртък, 3 Септември 2009, 11:58:33

В действителност под договирте за разпокъсване на държавицата ни стои и подписът на Русия. Както Германците на два пъти се обръщат към нас и ни сочът с пръс казвайки, че едва ли не ние сме виновни и сме големите губещи, след като сме били техни съюзници. Самите ние, се люшкаме от страсти към изтока и запада, вместо да си седнем на задниците и да помислим егоистично единствено за нас и нашето собствено добро. Изсрадалата ни държавица е използвана за разменна монета веднага след освобождението си та до ден днешен. И ако се намери някой български мъж с топки, който иска да отстояваме своето, веднага ще се намерят хиляда подлизурковци служещи на чужди интереси, готови да го смачкат с всякакви подмолни похвати. Българите не успяха да изчезнат след 5 века, но за съжаление останаха тези без топките, защото истинските мъже дадоха живота си във възтанията и най-вече в освободителното Априлско възстание. При него българите знаеха, че са сами, вярно някои вярваха на Русия, но чрез действията си п

Кракра Сряда, 7 Април 2010, 00:10:59

Интересно! След падането на границите в този ред мисли Българската култура би трябвало да обедини. Създаването на чалгата и други удари с/у културата ни изглеждат като противотежест

Бай Михал Четвъртък, 17 Юни 2010, 17:17:51

В началото на тази статия е показана една карта, от която не става ясно следното: през 1915 г. Турция предава на България територията западно от р. Марица и р. Тунджа, без гр. Одрин, но с гарата на гр. Одрин . На горната карта е показано, че България е "получила" земи в района на Одринско по силата на Ньойския договор /звучи странно/, без никъде да се посочва всъщност отнетата територия западно от р. Тунджа. Относно основанието да се даде на Гърция Западна Тракия - през 1920 год. Източна Тракия до Чаталджа, заедно със Западна Тракия е била предадена фактически на Гърция, а не само е имало такива намерения. Разбира се това продължава само до 1922-3 г. , но така или иначе Източна и Западна Тракия в този период са били гръцка територия, а не анексирана или временно окупирана зона. След 1923 тази причина да се отнеме от България Западна Тракия изчезва, но тогава пък в Западна Тракия, Макединия и др. райони се преселва значително гръцко и друго християнско население от Турция, коет

Национал-Патриот Четвъртък, 7 Октомври 2010, 12:15:16

Да им го начукам на ЕС! Това са български земи. Албания си взеха Косово, унгарците са на път да си вземат Войводина. Румънците обърнаха голямо внимание на Молдовската земя. Рано или късно и българите ще си вземем отнетото. Баба Ванга е казала: "България ще пребъде. " Тоя дето ми се правят на големите ервопейци и скандират. Това е тъпо, не може да стане и тн. да отидат да се застрелят някъде. България само може да се срамува от такива хора.

▲ обратно нагоре