25 Юли, 2007

С малки изключения, за наша чест, този проблем не послужи за база за нови политически разединения. Може да се каже, че съдбата на седмината стана част от тревогите на ежедневието на почти всеки обикновен българин.

И най-после, след повече от осемгодишни мъки, този проблем е вече история. Той е минало и за трагедията на българските мъченици, и за българските граждани.

През втория ден на тяхната свобода трябва да признаем, че все пак остават някои въпроси.

На първо място това е въпросът кой все пак е отговорен за трагичната участ на повече от четиристотинте либийски деца, заразени със СПИН, чийто брой, изглежда, въпреки че обвиняемите толкова време бяха в затвора, расте. Да, българките са невинни! Но някой виновен все пак трябва да има, независимо дали той признава това или не.

Отговор може да даде само една безпристрастна международна анкета, може би под егидата на Съвета за сигурност. Този проблем, за съжаление обаче, най-вероятно ще бъде премълчаван още дълго време, той ще остава в сянката на големите икономически интереси на западните държави в Либия. Или ще остане заключен още няколко десетилетия в архивните фондове на различни разузнавателни централи (не и на българската, разбира се, защото в случая тя бе едно нищо от самото начало с обезкръвените си навремето по политически причини професионални кадри - нещо, което не си позволи никоя източноевропейска държава). Нека си кажем, че усилията на Европейския съюз или на Франция, чиято роля не може да бъде пренебрегвана по никакъв начин, не са просто чисто хуманитарни ходове в името на защитата на правата на човека. В сегашната ситуация никой няма да пожелае провеждането на едно безпристрастно справедливо анкетиране на въпроса от самото му начало. Защото, струва ми се, може да излязат на преден план доста скрити интереси, както политически, така и, може би в по-голяма степен, петролни.

Някои възприеха последните условия, поставени от либийската страна пред Франция, за поемане на нови обекти в замяна на освобождаването на медиците, като изнудване. Би могло да се разсъждава и така. Но ако се замислим, ще видим, че Либия иска такива неща, които самата Франция и самата Европа би желала. Тук не става дума за подаръци, както доста примитивно разсъждават някои, а за наистина уникални мащабни проекти, в реализирането на които е заинтересувана самата Франция - първо, като изгодни инвестиции, и второ - като възможност за бъдеща експлоатация. Че кой, освен Европа, освен Либия, разбира се, има по-голям интерес от една жп линия, свързваща Средиземно море с Черна Африка, от една модерна магистрала, свързваща Тунис с Египет и дори участието в консервирането на богатите либийски археологически обекти, които всъщност са също част от древната европейска история и обект за перспективен туризъм!

Втората страна е чисто юридическа и над нейното разрешаване трябва да се замислят доста умни глави. Нашите медици са помилвани. Значи ли това, че са оневинени? Да, ние знаем, целият ни народ вярва, че те са невинни.  Доколкото ми е известно няма подобен международен прецедент съдът на една страна да оневини осъдени в друга страна, макар да са нейни граждани. Така че по принцип българският съд, дори общественото мнение да желае преразглеждане на делото, няма прерогативите да отмени присъдата на чужд съд, още повече, че осъдените в Либия са подписали декларации, в които признават справедливостта на присъдите срещу тях. Може би изход от подобна задънена улица може да даде някаква друга, по-висша, наднационална съдебна инстанция, чиито присъди, при представени нови доказателства, ще са задължителни за всички страни. Но Либия няма интерес от такова разглеждане, защото пред либийското обществено мнение ще възникне отново проблемът за вината. Следователно от него не са заинтересувани и държавите, които декларираха съгласието си да нормализират без допълнителни условия европейско-либийските отношения.

България е част от Европа и също трябва да върви, възможно по-бързо, към нормализиране на отношенията си с Либия, където тя има прагматични исторически, но и бъдещи дългосрочни интереси.

И тази юридическа колизия трябва да намери някакво решение!