Кой би отрекъл, че едно от най-страстните занимания на жените е да “шпионират” половинките си, а после да сипят обвинения срещу тях. Понякога за щяло и нещяло, а друг път – за “сериозни” прегрешения.

Мъжете пък съвсем не им остават длъжници. Тези от тях, които имат по-силно его, директно отричат обвиненията. По-уравновесените от тях предпочитат да отбиват ударите с дълги обяснения. Има и такива, които заемат отбранителни позиция – просто замълчат.

Каквито й да са реакциите на прадставителите на силния пол, има безкрайно много причини, заради които жените имат основания да шпионират любимите си. Има обаче обвинения, които могат да бъдат наречени “нелепи”. Тях всяка уважаваща себе си дама трябва да изтрие от подсъзнанието си и изхвърли от злободневното говорене:

Обвинение 1: “Той не помни датите на годишнините!”
Ако беше една дата – да я запомня! Но е нелепо да се помнят датата на запознанството, на първата среща, на първата целувка, на първия секс, на годежа, на сватбата....
Сигурно е, че за мъжът наистина важни дати са служебните крайни срокове, но дори и тях си ги записва. Помни и кога се е оженил, защото умишлено е избрал тази дата. А има и такива дни, в които така го е “завъртяла шайбата”, че въобще не знае кой ден от седмицата е това.
Така че, хайде да оставим летоброенето и да се радваме на живота!

Обвинение 2: “Той не ми обръща внимание!”
Когато видя нацупената физиономия и мрачното настроение на любимата си, веднага ми става ясно, че следва дежурното обвинение. Много пъти е отделял време, за да й обясня като на малко дете, че не може да й бъда нон-стоп “под ръка”. Но укротяването е временно и пак се връща на любимата реплика. Странното е, че детето разбира много по-добре в подобна ситуация, а жената продължава да се бори за внимание по наивен и глуповат начин. Така всичките старания на мъжа да е добър съпруг и грижовен баща отиват “по дяволите”. А подобни обвинения провалят всичките ми усилия за това.
Затова, мила, искай по-малко внимание, а току-виж си получила повече, отколкото очакваш!

Обвинение 3: “Той се заглежда по чужди жени!”
Обвинението би имало смисъл, ако се заглежда по чужди мъже. Няма нищо лошо в това, че е естет и цени женската хубост. Има милиони красиви жени по света, защо да е тесногръд и да гледа само своята? С очи не се вършат неща, а просто се задоволява висшата потребност да се ценят красивите неща около нас. Едни ще ги погледа, с други може и да поговор5, защо не и да потанцува? Изневярата рядко се поражда след “гледане”. Има си далеч по-сериозни причини за възникването й.
Хей, скъпа, не се засягай като се възхищавам на хубавото, а се гордей, че съм избрал теб!

Обвинение 4: “Той не може да ме успокои, когато съм нервна!”
Как да бъде успокоен човек, особено жена, която не иска да се успокои, а се самонавива? Всяка реплика, с която цели да й върне спокойствието, се оказва клечка кибрит. Към повода за сегашната нервност се прибавят още стотици лоши отминали случки, които донавиват пружината на емоционална неудовлетвореност. Те би трябвало отдавна да са забравени, но излиза, че са добре запаметени. Понякога от това следват сълзи, викове, истерия..., апокалипсисът е неизбежен. Накрая вместо той да успокоя нея, тя го изкарва от равновесие и положението става неспасяемо. Той се чувства като “психоаналитик без портфейл”.
Е хайде, бейби, дай да се обичаме, без да се ядосваме за дреболии!

Обвинение 5: “Той псува и ругае!”
Не виждам по-чист и по-първичен начин да изразиш възмущението си или някакво друго несъгласие от една натурална псувня. Евфемистичните изрази не вършат работа, когато ядът ти се е насъбрал и имаш нужда да изпуснеш напрежението. Ами ако в този момент му се иска да чупи, блъска, удря, не е ли най-безобидно ако изригне в поток от псувни и ругатни. Животът е крайно жесток на моменти и не ти идва отвътре да бъдеш изискан в изказа и поведението. Да запазиш възпитание в подобни случаи е излишно, а по-често и невъзможно усилие. Човешката простотия също няма граници понякога.
Така че, слънчице, не се стряскай от грозните думи, те не са за теб! Аз дори и не съм си го помислял, просто така – изплъзнаха ми се от езика!