26 Юли, 2007

Ефектът на фойерверка обаче бе обезсилен в известна степен от бляскавото, но ненатрапчиво присъствие на един истински герой – Сесилия, съпругата на френския президент Саркози. Но това е друга тема, по нея тепърва ще се пише и говори.

Думата ми е за папката на агент „Гоце”. Последните събития около нея са свързани с Националната разузнавателна служба и активността на нейния шеф, пряко подчинен на Първанов. 

„Честна пионерска!” – казал ген. Кирчо Киров на комисията по досиетата и нейният председател Евтим Костадинов поруменя от радост. Зер в тия пожарни дни още един огън за прочистването на президентското досие му беше дошъл в повече. Тъкмо се чудеше как да отбива журналистическите питания и на помощ пристигна Радецки „със гръм”, т.е. Кирчо Киров. Както става в положителните филми, шефът на НРС и Комисията се срещнаха и се познаха. Вече е ясно: държавният глава Георги Първанов е работил за Първо главно управление на Държавна сигурност. Първо главно значи външното разузнаване, което би трябвало да ни даде сигнал, че става дума за героично-патриотично-романтични игри. Самият Първанов каза още миналата година, че не е знаел, но дори и да знаел, щял да се гордее с направеното за Родината и нейните трудови хора. Прав е, защото човек сам избира за какво да се гордее. Както сам избира на какво да се смее и за какво да скърби. Аз например, се гордея с децата си, но не настоявам и останалите на всяка цена да припадат по тях, нито медиите да пишат коя им е любимата книга и шоузвезда. Чувал съм, че бизнесменът Петър Манджуков пък се кефел много на ордена си „Стара планина”. Аз обаче познавам неколцина българи, които твърдят, че той не го заслужавал чак толкова. Но човека си го е получил със съответния указ, в който има описани вероятно и заслуги, затова може да се гордее на воля. Същото е и с вицовете: германците се смеят на вицове за Ханс, който ритнал Петер по задника, ха, ха, ха... А ние се превиваме на нещо по-хард, с щипка балкански хумор, на който западняците кой знае защо му викат простащина. Както справедливо отбелязват руснаците: „На вкус и цвет – товарищ нет”.
Затова и казвам, щом иска, Първанов да си се гордее с „Гоце” от цялата си душа.
По-скоро питането ми е: не е ли важно какво мислят по въпроса и останалите българи? Това не интересува ли Първанов, поне мъничко ...

Защото се забелязва една тенденция, че колкото повече ни убеждават, че всичко около „Гоце” е наред, толкова повече въпросителни ни спохождат. Неотдавна по този повод известен наш учен в разговор зададе много простичък въпрос: Защо ония от разузнаването са потърсили никому неизвестния младок Първанов да пише предговор на книга по македонския въпрос, а не някой от корифеите по темата? Вдигат разведките телефона на шефа на института на Първанов и го питат: „Трябва ни един предговор за македончетата, щото много се дръвчат нещо. Имаш ли някой учен по-така, дето пипа здраво?” „Има, как да няма. Разполагаме с двама професори, трима доценти, все опитни хора. Работили в архивите на Белград, на Скопие, знаят нещата перфектно...” Защо този разговор не се е състоял – историята мълчи. Затова някак мистериозно изглежда, че изборът на службите е паднал върху Първанов. Печени ченгета от ония години казват, че всеки набелязан кадър е бил проучван из корен: потекло, способности, прояви, пионерски и комсомолски заслуги, обществена активност и пр. Ако това е направено тогава, ще да е било много тайно, защото Първанов очевидно нищо не е разбрал. Просто идват едни хора от Външно с една оферта, на която той не могъл да откаже по патриотични мотиви... После му казали, че всъщност са от Държавна сигурност, но той пак не разбрал. Странна работа. 

И още нещо. Първанов казва, че се гордее със стореното за държавата, но не обяснява как се съвместяват разтуптяно от патриотизъм сърце с хладнокръвно получаване на хонорар. Ей това нещо ми убягва. Защото, ако Първанов тогава от чист патриотичен порив бе запушил амбразурата на македонизма с гърдите си, сега щяхме да си имаме своя Матросов.  

Ще припомня още един детайл от шифъра на „Гоце”, който може да се окаже не по-малко важен от онзи на Леонардо. Преди година президентът, след като министър Румен Петков стартира една омерзителна акция за отборен отстрел на агенти и без да ще нагази в лайната около папката „Гоце”, мълча дълго време, а накрая рече, че не било вярно. Точно така каза: не знам за подобно нещо, но и да знаех, щях да се гордея със свършеното за Родината. Това се възприе от мнозина като декларация, че не е разбирал навремето какво точно му е казвал при събеседването онзи чичко от Външно министерство. Приел задачата като комсомолско поръчение и не питал за подробностите. После и офицер идвал при него, но и това му обягнало.

Съпартийците му, макар и с едно намигване, приеха случая свойски: млад и зелен бил, подвели го, но момчето свършило добра работа. Сега се разбира, че е имало и други разговори, имало е вербовка, прикачен му бил и псевдоним „Гоце”. Още лани водещият го офицер Цвятко Цветков доста аргументирано и стройно обясни пред в. „Политика”, че освен в тоталитарно време, се виждал с Първанов и по-късно, когато вече бил президент. Говорили си, дори офицерът попитал дали няма някоя службица като за него в президентството. После сам преценил, че това може да навреди на държавния глава и приел отказа на президентската администрация с облекчение ...

Значи Първанов е знаел още в младоинститутския си период с какви хора си има работа и за какво иде реч. Знаел е, но ни излъга. Мълчанието му в предизборната кампания също е вид лъжа. Защото винаги е знаел, че има такава папка, но не казал нито когато станал зам.-председател на БСП, нито когато оглавил соцпартията, нито когато се кандидатира първи път за президент, а след това и втори път. През това време около досиетата вреше и кипеше, вадеха се компромати, в железни каси политически противници държаха документи за извиване ръцете на опонентите. А Първанов през цялото време си мълчал.

Нещата обаче се промениха. Както каза преди дни пред Frognews.bg Димитър Иванов, издател на „Земя” и бивш висш кадър на ДС: „Вече е безпорен фактът, че Георги Първанов е бил агент на ДС”.

Така той коментира свършената работа от Комисията по досиетата. И аз мисля така, а и не само аз. Вече фактът е безспорен, но много важно е защо бе толкова дълго премълчаван и крит. Според мен това е предумишлена лъжа. Вие му викайте както искате... Знаел е, очаквал е някой ден „осветяване” и се е готвил как да ни излъже - вероятно е репетирал пред огледалото, както и пред погледите на своите съветници и пиари, които са примигвали на парцали с босилкови клепки, обяснявайки му колко е прав и колко гадни, завистливи и злонамерени са всички, които се съмняват в чистотата на неговата душа. Демек тия другите, нямаме Creedence Clearwater Revival (Вяра в чистата вода). Така се казваше една култова група от 70-те години, когато Първанов е бил само Георги и не е подозирал, че по-късно ще го кръстят и Гоце в една папка. И докато групарите от Creedence се занимаваха с популяризирането на хитчето си „Зелената река” по световни турнета и задяваха прималели девойки, младият лъв Първанов вече се е готвел за патриотични игри, каквито, според него, са писането на предговори.
Ще кажете: стига с този Първанов, колко други са били и доносници, и агенти, и щатни ченгета, партийни секретари, членове на ЦК на БКП... Вярно, ама Първанов е президент! Знам, че десетки подлеци и подлизурковци сега си живеят живота с откраднати милиони. Други са още на власт именно заради принадлежността си към ДС. Трети се изживяват като олигарси тъкмо с парите на същата ДС. Четвърти отдавна са в чужбина, забравили сламата и калта, които още личат по лачените им патъци. Юнал Лютви дори е зам.-шеф на парламента и колчем някой го попита за агентурните му десетилетия, той отрязва:”Не ме занимавайте с глупости”. Странна работа – за Лютви са глупости, а за Първанов е висш патриотизъм. Ама кой да отсъди кой от тях е прав, като се оказа, че и в магистратурата бъка от доносници и агенти. Има и такива, които продължават да са двойни и тройни агенти някъде по дипломатическите ни мисии. Един-двама, като Георги Марков и проф. Драгомир Драганов, се специализираха като медийни анализатори по темата: единият яростно отрича всичко, а другия благо ни убеждава, че е бил войник на „тихия фронт” заради всички нас, заради нашето светло бъдеще.

Някои ще махнат с ръка, че всичко е въпрос на възпитание. Допълвам: и на обществено търпение. Както и на морал, разбира се, който е толкова непознат за някои. Иначе как да си обясним присъствието на дузина сътрудници и агенти на ДС в екипите на президента Първанов? Преди шест години Симеон Сакскобургготски извади от депутатските листи Венцислав Димитров заради принадлежността му към ДС. Днес той е в екипа на Първанов. Коментара оставам на вас. Друго е по-любопитно. Днес пред Бареков Венци, известен в службите и като агент Попов, заяви, че не познавал водещия го офицер Любомир Осенов. Познавал един Осенов, но онзи живеел в САЩ и бил много свестен човек, който нямал нищо общо с ДС. Какво ли не правят жегите с паметта на агентите... Припомняме на Димитров - Попов: Владимир Осенов е бил служител на Първо главно и по-точно на Научно-техническото разузнаване. Като такъв се озовава в САЩ. Става приятел с Илия Павлов, собственикът на Мултигруп, заедно с когото регистрират Българо-американска бизнесасоциация. В начинанието активно участва и Димитров - Попов, ако си спомня. И сега най-важното: шпионинът Владимир Осенов има брат. Той се казва Любомир Осенов и е дългогодишен офицер от Второ главно, сиреч контраразузнаването. Същият е въпросният водещ офицер на Димитров - Попов. Доколкото Frognews.bg има информация, Любомир Осенов все още е на работа в Националната служба "Сигурност", сиреч - контраразузнаването. Но Венцеслав Димитров има амнезия. Как с такъв проблем работи за президента, чудя се... В някои среди дори се говори, че преди години Венци сам предложил услугите си на ген. Любен Гоцев, за да бъде приет под крилото му, но след като не му било обърнато очакваното внимание, се направил на обиден. Вероятно обаче помни точно този епизод, защото пред Бареков рече да се наблюдават хората, които канели Гоцев, между които и царя. Колко пъстър е животът. Както казва Юго, животът е толкова многообразен, колкото човешката фантазия не може да допусне. Прав е, защото никоя фантазия не можеше да допусне, че социален и справедлив президент като Първанов, ще вземе до себе си човек, изгонен от Симеон заради връзките си с ДС, който на всичкото отгоре бе сред 39-те гладуващи депутати от СДС, които отказаха да подпишат Конституцията. Същата, в която Първанов се кле два пъти, че ще изпълнява с цялата си воля. Юго ако беше жив, щеше да каже нещо по-силно за живота и бедната ни фантазия. Но не е.