26 Юли, 2007

Движейки се от къмпинга по река Дунав заедно с хилядната тълпа, човек усеща първите вълни на спокойствие и радост. Това е място, на което хората са се събрали да покажат, че могат да се забавляват и разбират, независимо от културните и националните си различия. Там те всъщност изчезват. Заговарям продавач на моста на Дунав и го питам на чист български – „как се казва този мост” – „дуга дуга” казва той – „Аа дъга” отвръщам аз и му казвам – „Хвала”. Точно след 5 метра те заговаря англичанин и превключваш на английски. Мостът е завзет от усмивки и движейки се към замъка (на входа който има голямо знаме – State of EXIT) наистина започвам да се чувствам като в друга държава. Минава сериозното претърсване и олелията около размяната на ваучерите за истински пропуск. Не може да не ме впечатли присъствието на десетки хиляди, съпроводено от напълно спокойна обстановка, добра организация, подредба и не на последно място чистота. Полицаите си вършат работата, шофьорите карат бавно и внимателно, няма клаксони и крясъци.

Първите часове прекарваш в лутане и се радваш, че все пак си дошъл по светло. „Тук бях, а тук не, а как да стигна до тази сцена, която се вижда в далечината, какво исках да чуя всъщност днес...” Накрая ненадейно или не, минавайки през коридори и стълбища, пред мен се открива прекрасната гледка. Огромна тераса с изглед към целия град, околностите му, които представляват много приятно оформени планини, и, разбира се, съкрушителен залез, съпроводен от мощен chill-out (успокояваща музика). Като че ли това не бе достатъчно и над замъка се проведе авиошоуто за което мнозина може да се знаели, но мен ме свари неподготвен. След това лутането продължава. Докато не видях нея – картата на замъка заедно с програмата в ръцете на очарователно момиче. Поглеждаш и с радост откриваш че всъщност си видял малка част от замъка и неговите 22 сцени. Потривам ръце доволно и се захващам за работа – places to go, people to see.

Врeме за спане няма - на сутринта посрещам слънцето на dance сцената, на която са се събрали последните издържали (по един или друг начин). Отдавна съм останал сам, но не се чувствам сам. На сутринта всички биват изведени извън замъка, където започва подготовката за следващия ден. Прибирам се в палатката лягам за няколко часа - изтощен и превъзбуден. Не след дълго нашият мини лагер е буден и аз с него. Обиколката на града започва  –  приятен спретнат град с квартал като нашия студентски град, в който има доста университети и общежития. Единствената  разлика е, че липсват многото заведения (направени без никакъв вкус, по мое мнение). Минаваме през центъра, правим снимки пред красивата Катедрала. И като по план разходката завършва в хубавия „Дунавски” парк, където много хора отпочиват по полянките, а аз направо поспах. И по този начин четирите дни се изплъзнаха между пръстите ми като ситен пясък от пустинята Сахара.


Въпреки че сцените бяха  много близо една до друга, разположението им не позволяваше смесването на музика. При такъв избор е трудно човек да не намери нещо, което да отговаря на неговия музикален вкус, колкото и извратен да е той (малко изключение прави отсъствието на gabba). Проблемът идва по-скоро в желанието да посетиш всички интересни за теб изпълнители, които бяха над 400. 

Логично огромна част от публиката бе постоянно на главната сцена. Дори и там да нямаше изпълнение, хората търпеливо се опитваха да заемат добри позиции, за да видят някои от своите любимци на живо. Малка част от тях: The Prodigy, Beastie Boys, Groove Armada, Basement Jaxx, Lauryn Hill, Snoop Dog, Wu-Tang Clan, Robert Plant. Другата алтернатива, разбира се, бе dance сцената на която за 4-те дни се изредиха Danny Tenaglia, John DigWeed, Roger Sanches, Marco Nastic, Frankie Knuckles Marko Milosavljevic, Sebastian Leger, Eric Prydz, Richie Hawtin и т.н. По-малките сцени също предложиха много интересни изживявания. Без да правя оценка на изпълненията, мога да вмъкна, че обстановката на фестивала предразполагаше всеки изпълнител да даде най-доброто от себе си, без да се напряга.

EXIT се ражда през 2000 г. от 100-дневен мирен протест, който привлича 200 000 да гласуват против Милошевич. След като изборите не успяват да свалят Милошевич, протестът отива в Белград, където се присъединява към известната 500 000-а тълпа, която на практика сваля сръбския лидер от власт. Това прави EXIT повече от музикален фестивал. Превръща го събитие, което подкрепя позитивното мислене, позитивната енергия, толерантносттa, такова, което изкарва добрите страни на преден план и обединява млади и възрастни. Той е символ на любовта, единството и свободата.

Това е причината MTV да се ангажира със засилването социалната ангажираност и активност. Първите години тяхната сцена се наричаше “Free Your Mind” или освободи съзнанието си – от предразсъдъци и страхопочитания. Тази година тяхната сцена бе просто MTV Movement. 

Йорго  Пецас