Днес отбелязваме обединението на Княжество България и Източна Румелия. Тържествата обаче няма да са пищни и шумни поради вчерашната трагедия в Охридското езеро. Те са заменени от заупокойни молитви в цялата страна. Църквата: трагедията предизвикана от концерта на Мадона.
Уви, само отбелязваме като ден от календара и като удобен момент за всеки да поседне мълчаливо и да се замисли защо всичките ни трагедии са преди светли български национални или общохристиянски събития. Националният ни празник на Съединението на България беше почернен от вчерашния апокалипсис в Охридското езеро.

Днес всички тържества и чествания са отменени. В село Антон, от където са 8 от загиналите в Охрид от днес е обявявен тридневен траур. В Пловдив от 10:15 ч митрополит Николай отслужи молитва за загиналите наши сънародници при трагичния инцидент в Македония и за паметта на отдалите живота си за Съединението на България герои. Кметът Славчо Атанасов отмени всички тържества в града под тепетата, където ще се поднесат цветя на паметника на Съединението, който общината по традиция лъсна старателно преди дни. Примерът на дядо Николай последваха свещеници в цялата страна, които се помолиха за душите на загиналите.

Освен Пловдив днес празнуват и градовете Съединение и Чирпан, които ще отбележат датата с минута мълчание и само с традиционната кметска реч. Времето като че ли също е съпричастно със случая. По-мрачен 6-ти септември рядко някой би си представил. Особено роднините на жертвите...В Пирдоп късно снощи оцелелите са закарани по домовете си. Кметът Междувременно стана ясно, че 21-годишно момиче от града е една от жертвите при инцидента. Младата жена е била с майка си и сестра си на кораба, които са сред оцелелите. Загиналият мъж от Пирдоп е на 63 г., а двете загинали жени са на 69 г. и 68 г. В 10.00 часа кметът на общината Антоанета Илиева свиква Общински съвет, на който ще се вземе решение от коя дата и колко дни ще продължи траурът в града. След разговор с Ловчанския митрополит организираното за утре честване по повод пристигането на мощите на Св. Мария Магдалена е отменено и ще се отбележи само с молитви.

Според пловдивския митрополит Николай причината за трагедията е непокорството на българите на 29-ти август, имайки пред вид концерта на Мадона в деня, когато е отрязана главата на Йоан Кръстител. „Празник, в който няма да празнуваме е денят, в който отбелязваме Съединението на България. Ден, който сбъдна и увенча надеждите и въжделенията на поколения българи, отдали силите си, младостта си, живота си в многовековната борба за свободата и единството на нашия народ”, каза по повод днешния празник на смъртта отец Николай пред БНР. "Злощастно събитие отне радостта от сърцата ни и я превърна в скръб в този ден. Ние не можем да бъдем равнодушни към това събитие и да не съчувстваме на близките, на роднините на загиналите в него", допълни отец Николай. Утре в страната ни е обявен Ден на национален траур, макар че днес настроението и мисълта на хората с нищо не се различава. По ирония на съдбата на утрешната дата е роден един от емблематичните управляващи на България през 20. век - Тодор Живков.

Ако трябва да продължим с историческите факти, то на днешния 6-ти септември 1885 г. се осъществява обединението на Княжество България и Източна Румелия. То е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК). Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат, подкрепен от българския княз Александър I.

От пролетта на 1885 сформираният в Пловдив под ръководството на Захари Стоянов БТЦРК се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата и публични демонстрации. Най-масовото мероприятие е честването на годишнината от смъртта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли, на което идват хора от всички краища на Източна Румелия, както и от Княжеството.

След като княз Александър I подкрепя Съединението и след края на последвалата Сръбско-българска война, България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България през 1908, е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.
(Използвани са данни от Уикипедия)