Уплашеният човек *

Пазете се от него, той е човекът от сценария, компенсира страха си с омраза

Румен Леонидов

"Нещо като нищо на света..." Уилям Сароян

Казват, че Уплашения човек бе създаден от тоталитарните режими, за да не прави нищо. Наистина го създадоха много успешно, защото той и до днес чака някой да му каже какво да прави. Със себе си, с бъдещето си, с настоящето. Защото уплашеният няма минало. Няма лично минало, макар да е частичка от историческото време. Живял е без да участва в своя живот. Уплашеният е само свидетел на собственото живеене.

Той не умее и не желае да мисли самостоятелно. Свикнал е друг да мисли вместо него.

Децата ни не го познават, но ме питат – има ли такъв вид човек? Жив ли е? Тук е, отговарям. Не умря ли в руините на съветския социализъм, пак ме питат, в безвремието на Студената война? Диша си, отвръщам и се оглеждам. Какво ли прави днес този продукт на страха, да бъдеш нещо повече от нищо? Нищо на никому не прави, оцелява, казвам им.

В глобалния свят уплашеният пак е никой. Бъдещето му пак изцяло зависи от държавата. Макар че не е легнал болен, не е инвалид, не е грохнал пенсионер. Защото е безнадежден. Не вярва в нищо, освен в лошия си късмет да се роди без лице. Безличен. Като герой на Кафка. Без този герой на Кафка да му е родител – нито баща, нито майка.

Уплашеният човек обаче има сърдечен мускул. Има къщичка, в която сънува, че живее. И живее като на сън – от него нищо не зависи, защото е зависим от всичко. И от всички.

Уплашеният човек не чувства глобалния морален разпад. Той знае, че трябва да доизвърви своя житейски път, да го доизходи, докъдето стигне, да си запуши дупката, и най-сетне да се отърве. От себе си. От уплашените си деца. От уплашената си жена. От собствения си страх. От спомените си. От заплахите: ще ти намалим поведението, ще те изключим от училище, ще те изключим от комсомола, ще те заключим в карцера, ще те изключим от университета, ще те заключим от живота – ще ти дръпнем щепсела, ако не слушаш.

Уплашеният човек е послушен. Редовно си купува вестник, за да реши кръстословицата за деня. Виждал е на екрана, че хората пушат и също смуче своята евтина цигарка. Гледа мълчаливо телевизия и не коментира.
Няма смисъл. Не чува рационалните аргументи. Страх го е да си изпусне нервите. Знае, че мръдне ли, ще си изпати.

Преди го караха насила да работи, сега не му дават работа. Няма работа за него. Свършила се е работата в магазина. И в склада няма. Някой му е изял професията, изял е завода, изял цеха, изплюскал му е фабриката, сдъвкал му е рудника, свинефермата, селската поликлиника, селското училище, струга някой му е изял, вестника, в който пишеше стиховце, библиотеката, в която от време на време четеше детски приказки.

Уплашеният няма своя посока. Той чака да му посочат с кого да върви. Обожава да го лъжат, да го залъгват, да му обещават, да му свалят звезди от небето и той да ходи да гласува за тези звезди.

Уплашеният човек е обикновен човек. Всичко необикновено му е чуждо. Няма нужда да бъде себе си. Той е със себе си само когато ходи по малка нужда. Но и по голяма ходи сам. И не е на себе си, когато усети, че е невидим. Открай време иска да е невидим. И наистина никой не го забелязва.

Преди – от вкъщи на работа, от работа – вкъщи. Сега – от телевизора в кухнята, до телевизора в спалнята. Когато вечеря, обича да преяжда. И да зяпа в монитора. Когато здравата се зазяпа, заспива. Но остър звук на полицейска свирка го кара да рипне от фотьойла. Стреснат, разбира, че той самият свирка. Уплашил се е от собственото си хъркане. Овладява бавно уплахата си и дълго си навлича пижамата – без пижама никога не си ляга да спи.

Той е човек на реда, човек на рода си, но най-вече е човек от сценария. Всичко извън сценария боли – то е опасно, остро, смъртоносно, осъдително, тревожно. Страх го е от кучета, от петли, от крави, от пчели и оси, от пиявици, от всякакви змии. Страх го е от високото, от дълбокото, от широкото. Трепери пред началника, пред представителите на властта, заобикаля по-силния, прескача падналия на улицата човек, не хвърля петаче на слепеца. Обича да брои пари, но никога не носи пари в себе си.

Уплашеният се плаши от смъртта. За него Бог е измислица, с която само го стресират. Не знае какво е да имаш дух. Под дух разбира само бабини деветини, уж поява на мъртъв човек. Не знае какво е бездуховност, знае, че поповете са духовници. Пише го в пресата.

Не вярва в рая, нито в ада. Той е предостатъчно сепнат, стреснат, паникьосан, нерешителен, с малка душа, със слаба душа, че някой в смъртта ще му обърне внимание. Не знае що е грях, но знае какво е грешка. Не знае какво е прошка, но знае какво е тъч. И фал.

Стигат му земните стресове. Не се надява, че ще се прероди. И не му трябва. Само страх и унижения. Унижения и страх. Предишният живот искаше от него да бъде всеотдаен и честен комунист, днес другият живот иска от него да бъде алчен и безпощаден капиталист.

А той не може да лъже. Не може да краде. От дете го е страх, че ще го хванат веднага. Ще го изкарат пред строя. Ще го опишат в училищния стенвестник. Ще го изтипосат в местния вестник. Ще го сочат с пръст. Ще го оплюят. Ще го бият в милицията. И накрая ще го хвърлят в затвора, където циганите по цяла нощ ще си играят с него, на мама и тате.

Отдавна не ходи на кино, и там не сме е да се засмее, трепери - ери, ери, а околните мислят, че се тресе от смях. И му шъткат да пази тишина.

Не се пита дали стои от другата страна на лъжата, не се пита кое е добро и кое зло. След сто години всяване на страх сега пак не го напускат предишните страхове. Преди му внушаваха идеята за равенство, братство и свобода. Но нито беше равен с равните, нито брат с околните, нито свободен. Днес му внушава, че има равен старт, че братът за брата е вълк, че и в демокрацията няма свобода...

Чувства се ненужен. Родината му няма нужда от него. Човечеството няма нужда от него. Че и на живота не му е изпотрябвал. И за смъртта дори не е интересен. Какво да прави, къде да се дене, накъде да хване, на едно място стои, а сякаш потъва...

Най-често се старае да не мисли за миналото, за станалото. Но всъщност се заблуждава, тъй като умът му постоянно си спомня, преживява отново и отново безсмисленото страхопочитание, в което живя, и което продължава да го плаши.

Казват, че омразата най-лесно се сношава със страха. Измежду всички пороци малодушието било най-болезнено. Но омразата била по-сладка. Затова често пъти уплашеният си отмъщава с омраза заради мъките от страха. Колкото повече се страхува, толкова повече мрази. Колкото повече мрази, толкова по-малко се страхува. Затова страхливият напада пръв. И два пъти умира – първия път от сърдечен удар, втория път от мозъчен кръвоизлив.

Пазете се от уплашения човек! Омразата му, казват, е неговото успокоително срещу срама. Затова стойте по-далече от него. Защото е казал народът, не се бори със страхливец, пази се да не те надвие уплашен човек – дори ако си паднал, дори ако молиш за милост, той бие до смърт.

Жалко, че и в уплашения човек има нещо човешко.

___________________________________________________________

*С това есе Румен Леонидов жъне аплодисменти като специален гост на международния фестивал „Поезия и вино” в Медана, Словакия, завършил преди дни. На него е представена при голям интерес преводната му книга с поезия „От върха на езика”.

прочетете още...

▶„Да не би...” – капанът за държавници

▶15 причини президент и премиер да се "захапят"

▶Атентат срещу президента Първанов в Шабла. Не, ама да.

▶Розовки беемвета за министерски дупета, чака-рака, бум...

▶90 години от Ньойския договор: а сега накъде?

▶Гюмюш за домакините, аферим за телевизиите!

▶40 дни от смъртта на пр.тр.ко. или полет на заден ход

▶Станишев откъм грешната страна на вълшебната пръчица

▶Часът на Дълбокото гърло

▶Бутафорни скопци и герои

КОМЕНТАРИ

търсене

нов коментар

Б.д. Четвъртък, 10 Септември 2009, 14:11:10

Уплашеният човек е човекът на нашето българско време - на нашето 65 годишно безвремие.

читател Четвъртък, 10 Септември 2009, 14:49:56

добре е, харесва ми

Фугас Четвъртък, 10 Септември 2009, 15:08:42

Ако напишеш нещо за офшорката ми Румене да знаеш хапя като змия/гледай Огнян и си прави изводи/ Страх?

drug chitatel Четвъртък, 10 Септември 2009, 15:59:39

Ami vseki sam si izbira jivota, koito da go jivee. Sega pone sviat shirok i patishta mnogo.

КАМО Четвъртък, 10 Септември 2009, 16:08:13

Страхотно!Браво г-н Леонидов. Истината е лек за нормалните хора и жестока към тези, които я изказват публи4но. Поздравлениа и към, , Фрог, , за публикациата и.

Мартин Моренов Четвъртък, 10 Септември 2009, 16:52:17

Есето е на световно ниво! Закачкитес Румен и Огнян издават отчайваща безмозъчност. Но в България автори като Румен Леонидов и О. Стефанов са рядкост, така че е нормално да бъдат оплювани. Очевидно в Словения са доста по-напред, щом са оценили Леонидов по достойнство. Това едва ли учудва някого.

Кала Четвъртък, 10 Септември 2009, 16:55:32

Такива текстове мой вече могат да се прочетат само тук. Не се отказвайте, другото е смърт. Може и бавна, но смърт. В другите сайтове сякаш има някакво "културно ограничение".

наблюдател Четвъртък, 10 Септември 2009, 20:03:39

Такива текстове с лопата да ги ринеш из мрежата. Яко е преписвал "автора". А и сам си прави похвални коментари гледам. Ха ХА

наблюдател Четвъртък, 10 Септември 2009, 20:10:30

do nablydatel Четвъртък, 10 Септември 2009, 20:26:00

begai da 4ete6 togava dr-te saitova. az a kato gledam i dr hora ne sa namerili ili namirali ne6to podobno v mregata ako ni metne6 pone po nekoi link da vidim i nie 6ti kaga evala. a da i ot kade e prepisval avtora i tova 6te ni e interestno

Георги Първанов Четвъртък, 10 Септември 2009, 22:30:02

Eeeeeeee, ама недейте така това са стари, дъвкани тези. Аналогична идея има още в книгата "Призори" на проф. Игов от началото на 80-те год. Не е лошо написано, но е много, много неоригинално. Жалко - харесвах Луонидов.

НАДо Четвъртък, 10 Септември 2009, 23:14:40

А за Бесния Човек да има некой нещо да каже?!?

дебилна работа Петък, 11 Септември 2009, 01:25:15

Пазете се от него, той е човекът от сценария, компенсира страха си с омраза това е Румен Леонидов - човека комунист!!!

все този онзи Петък, 11 Септември 2009, 02:42:03

Много е добро.

:) Петък, 11 Септември 2009, 06:48:54

Не се стягай Румене. Плагиатството все още не се наказва в България. Продължавай да ровиш за интересни идей по блоговете.

така било то Петък, 11 Септември 2009, 08:13:07

Брейййй, този Леонидов много знаел, бе. . . Само нещо не разбрах. . . Тези хорица дето бачкат за по 200 евра на месец, и те ли се причисляват към уплашените?Щото нали на уплашените им били вземали заводите. . . Чекай, чекай малко, Румене!Никой, нищо, на никого не е взеКато си казалмал. Преди-"отговорни другари", сега-"бизнесмени". И забележи:с едни и същи капитали, без значение, че преди се наричаха "общонародни". . . И при бачкаторите няма промяна, преди с 200 лева, сега с 200 евра, само, че при двойно по-високи цени. Е, кой на кого е вземал нещо, а?А, все пак има и малка разлика. Преди волги и чайки с перденца, сега с мощни джипове. Но технологиите се развиват, бе, момче. . . Като си казал"а", трябва да кажеш и "б"!Я напиши нещо за смелите хора, ние уплашените не сме интересни, трябва само да си траем. . . Което го и правим. . .

Владо Петък, 11 Септември 2009, 10:36:59

Точна психологическа снимка на уплашения човек. Но темата може да бъде социологически разширена. Уплашиният човек е човекът от масата, за която пишат Боно, Ортега-и-Гасет, Елиас Канети и други. Именно в това е и най-голямото престъпление на Османската и Руската империи към България: и двете империи избиват елита на нацията. Остава само масовият, уплашеният човек. Генетически България на два пъти е обезкървявана от тези свои представители, които са били носители на духа. Само духовният човек не е уплашен и по презумпция не може да бъде част от масата.

това е погрешно и не е актуално Петък, 11 Септември 2009, 14:42:25

хората отдавна са претръпнали към всичко, което им причинява болка и мизерия, и само на ромите им оставят светещи уличните лампи, защото ги било страх, но за мрежата обикнавено не плащат те. Повечето българи са възпитани да не мразят, а да помагат , да се учат и работят за преодоляване на проблемите. Относно ненавист и нетърпимост, която изпитват ислямистите при пропагандата си за шериат и за доминиране над другите религии, то и те са призовани към взаимно уважение към другите и спазване на законите.

Костас Анастасиу Петък, 11 Септември 2009, 17:33:03

Браво на автора! Все още има надежда, щом такива текстове могат да се видят в мрежата. Това означава, че и в интернета все още има възможности. Както личи, коментарите доказват правотата на Румен. . .

Петък, 11 Септември 2009, 18:44:25

Добра дисекция на българското общество. Поздравления Кулезич , че качихте есето тук.

Петък, 11 Септември 2009, 19:31:13

Припознахте ли се в героя?:) Страхът от самия страх е по-страшен. Той е завинаги!

ВАЛЕНТИН Петък, 11 Септември 2009, 23:37:42

Четейки коментарите , не мога да не се съглася с Румен! Колко страхливи и уплашени и злобарски настроени хора има в България ! Аплодисменти Леонидов!

Ка Събота, 12 Септември 2009, 07:45:05

Смешна работа това "есе"! Както и самият сайт. Даже и литературен род са му измислили. . . И сами си ръкопляскат. Ами ясно е, те друго не умеят!

Уплашен човек Събота, 12 Септември 2009, 09:57:20

Ами ти бе др. Леонидов, ти от кои си?

totoroni Събота, 12 Септември 2009, 11:24:31

много страшно. Мисля си го вече от месеци това: защо нищо не казвам на мутрата, спряла нагло по средата на столичен задръстен булевард да чака неясно какво. Защо нямамтова, което е една от чертите на гражданските общества, смелост да кажа истината. Страхът продължава да ни сковава. На 30, 40, 50, 80 години. До деменцията ни е страх.

безстрашен Събота, 12 Септември 2009, 11:46:36

Уплашеният човек ръкопляска, когато поредният псевдоинтеУектоалец му каже, че е уплашен. Пязнахте ли се ?

minava6t Събота, 12 Септември 2009, 13:46:50

прав сте-гн Леонидов. . . . но има и нещо друго. . . има индивиди между нас. . . които просто са си такива. . . тоест генът им е такъв. . . тях нищо и никой не може да ги промени. . . . най малко пък комунизма. . . но както се казва. . . всички сме различни . . . . . а и няма как иначе да е-:)))))))

Румен Леонидов Неделя, 13 Септември 2009, 06:01:32

Няма да коментирам себе си. Но ви пускам едно мое стихотворение, публикувано през далечната 1982 г. А е написано 5 години преди това, през 1977 г. Мой малък, уплашен по рождение човек, ти си връхна дреха на душата ми, ти си едно жестоко изключение в синдромите на тоя свят. . . Мой малък уплашен човек, вкопчен в опашката на времето, положителен антигерой на епохата - все едно ли е нищожен ли си, или унищожен? Ти участваш в хаоса, в движението - от къщи на работа, от работа в къщи, ти имаш собствен слънчев часовник и собствен малък уплашен човек, но зависи ли нещо от теб, щом си зависим от всичко? Мой малък, забравен, готов за подвиг човек - аз не съжалявам лудите си братя и никога не съм се хилил на хората, замислени за цвета на небето, нито на глупаците, загрижени за теб - мой малък, много малък и много уплашен човек! Нищожен или унищожен може би е все едно? Ти знаеш за какво живееш. Но знаеш ли за какво ще умреш? И като те гледам, забързан за никъде как си загърбил звездната карта над с

Румен Леонидов Неделя, 13 Септември 2009, 06:03:57

как си загърбил звездната карта над себе си и как ако спреш, все изправен стоиш, с ръце в джобовете, с лице към стената на живота като в обществена тоалетна, аз се питам: защо така е стегната душата ми в този бял и много мръсен шлифер?

Греда Неделя, 13 Септември 2009, 10:45:07

Есе, което щеше да е актуално преди 1989 г. Сега вече не захапва. Думи и каламбури. . .

АнаЛиа Петрова Неделя, 13 Септември 2009, 13:24:33

Много добро есе. Много вярно представено нащето общество. Страхът никога няма да изчезне от българина - за съжаление. Защото страхливи родители възпитават и децата си да се страхуват.

bgf Неделя, 13 Септември 2009, 13:30:21

Това есе е историята на моя живот и на хората, които са ме създали и отгледали в годините след Априлския пленум от 1956 година. Никога не съм се примирявал с този начин на живот / с този сценарий/, много пъти съм се опитвал да разбия „стената” с главата си, падал съм, плачел съм от мъка, но съм го преживявал и отново съм се опитвал да разбия „стената” с главата си. . . . Винаги в съзнанието ми е изниквали мисли на хора, живели преди моето време - „Струва ни се, че ще умрем още утре, без нищо да сме познали от света, въпреки, че сме отвратени от всичко, което сме опознали” – по Ги дьо Мопасан. Накрая след всичко преживяно, през тези години на борба срещу синдрома на „Уплашеният човек”, се превърнах в трудно подвижен инвалид, който днес в България се нарича човек с увреждания, болен от нелечимо заболяване, популярно като „Множествена склероза”. Днес отново се боря, пак сам, срещу наглостта и „безхаберието” на обществото и Държавата, за оцеляването на семейството ми, жена ми, двете ни малоле

bgf Неделя, 13 Септември 2009, 13:35:19

Днес отново се боря, пак сам, срещу наглостта и „безхаберието” на обществото и Държавата, за оцеляването на семейството ми, жена ми, двете ни малолетни деца и майка, която дълги години в описваното по-горе време е работела като лекар, а днес е на легло в безпомощно състояние. Да ние българите идващи от онова време и живеещи в настоящето, заедно със своите деца се оказваме жертви и на „Стокхолмския синдром”. Безпаметни и неспособни да разберем и осъзнаем истината, скрита в думите – „ Чух и забравих. Видях и запомних. Преживях и разбрах”. . . Хора, бъдете живи и здрави. Помнете, че когато преживеете нещо и го разберете, много често ще бъде вече късно да се борите срещу факторите, които са го предизвикали. bgf

Неделя, 13 Септември 2009, 15:22:24

пише се фаул-нарушение на правилата в спорта

МИЖАТУРКИ ДОЛНИ Неделя, 13 Септември 2009, 23:13:14

ЗАЩО ИМА ЦЕНЗУРА НА МНЕНИЯТА В ТОЯ ПИКЛИВ САЙТ???

отговор! Неделя, 13 Септември 2009, 23:15:21

некой ги е страх да не ги гръмнат като комшията Илия Павлов !

разграничение Понеделник, 14 Септември 2009, 12:45:01

Докато ислямът натрапва ненавист и доминиране с насилие, дори с престъпни методи, то при християните се проповядва обич към всички и всеки, условна или безусловна, обич и спазване позитивните принципи за труд, учение, уважение и НЕ на отрицателните т. е. не убивай, не кради, не лъжи, не проституирай и т. н като с обич се разясняват границите на приемливо поведение, за да се поправят поправимите престъпници и да се върне отнетото и т. н. Замислете се с кого е общувал човек, който мрази и как така не е реагирал срещу това деструктивно отношение. Наказанието за престъпление не включва омраза, а справедливост от уважение и обич към доброто и правилното и превенция на нечовешкото, убиващо , крадящо и причиняващо мизерия и несправедливо страдание на добросъвестните жертви.

читателка Понеделник, 14 Септември 2009, 18:36:02

Сега вече и аз съм уплашена от наличието на толкова много уплашени хора. Освен, че са уплашени те са и компетентни критици, което прави ситуацията още по-сложна. Поздравления г-н Леонидов!

водач на МПС Понеделник, 14 Септември 2009, 23:49:11

Да, омразата му е неговото успокоително средство срещу срамът. Доколкото го притежава. Но има и още нещо. А то е че веднъж се мре!Само страхливецът умира безброй пъти! И то от страх!А който го е страх от мечки, да не ходи в гората.

Zaho Вторник, 15 Септември 2009, 09:23:28

Дали се гордея, че съм българин? Как да се гордея с нещо, за което нямам никаква заслуга. Обаче всички българи трябва да сме горди с такива като Румен Леонидов. Браво!

Точен Сряда, 16 Септември 2009, 13:41:56

Има и други уплашени. Тези които пребиха Огнян Стефанов. .

NT Понеделник, 9 Ноември 2009, 10:28:15

Защо само уплашения човек?Кажи нещо и за мързеливия, простия, наглия, скудоумния. . . . и ще получиш "не сме народ, а мърша". Историческа съдба на малък народ живеещ на кръстопът. Иначе пък си обясняваме философски битието, като не можем активно да го променим.

minava6t... Сряда, 30 Декември 2009, 10:54:20

vseki edin ot nas e upla6eniqt, no v razli4na stepen i po razli4en na4in.

Боряна Митева Вторник, 11 Януари 2011, 17:12:34

Аз бях написала "Тъжния човек е р(а)ботохоли, а много тъжния р(о)ботохолик". . . Уплашения човек е изтрил от себе си еволюцията на съзнанието и е станал в първично чистата си форма - жалко е, че страхът има тази сила пред времето. Поздрави за темата!

▲ обратно нагоре