Първанов се надяваше да стане нещо като Щрьодер, примерно директор на Южен Поток. Правителството на ГЕРБ очаква нещата да се подредят на принципа на стръскването, казва преподавателят по геополитика в ПУ»Паисий Хилендарски» и европеистика в Европейския колеж по икономика и управление.

Интервю на Стойко Стоянов


- Г-н Вацев, правителството на ГЕРБ и политическите анализатори са се вторачили само в ставащото в страната, а какви опасности ни дебнат отвън?

- Наистина общественият интерес е насочен към вътрешните проблеми и като че ли не се мисли за външните аспекти на българската политика. А всъщност големите проблеми на България отдавна не са нито социални, нито управленски, а геополитически.

Балканите са геополитическият нервен сплит на Европа и Азия. Има едно старо правило в геополитиката – който контролира Балканите, контролира главните процеси на евразийското пространство. Това е контролен пункт и великите сили винаги са настоявали да влияят в тази част. От там идва и транс-историческия проблем на нашето общество – ние сме народът, който заема ключовото място на Балканите и затова е призован да направи корава държавност точно на това място, и затова пречи на всички и всички му пречат. Геополитически България е ключова територия и винаги всички велики империи са воювали открито и прикрито за контрол по нашите земи.

Сега проблемът е решен – ние сме под американски военно-политически контрол и това стана не защото САЩ са ни окупирали с танкове, а защото българският елит от 80-те години си пожела точно това. Господ отново сбъдна мечтите им. Междувременно Русия, в съгласие със САЩ, имам предвид предишната президентска структура на Кремъл и предишния президент на Америка, бяха стигнали до разбирането, че контролът – политически и военнополитически, по нашите земи е американски, а бизнесактивностите са предимно руски, тъй като САЩ нямат никаква икономическа визия за Балканите. Икономическите им проекти са за други места по света. Те нямат собствена бизнес-представа, за това какво трябва да се случи в икономически план на Балканите.



- Но обществото винаги е било с нагласата, че САЩ имат някакви големи интереси и апетити, поне политиците създадоха такова усещане?

- САЩ искат друго. По американската спецификация България е LLR - Local Loyal Regime. Това означава лоялен местен режим. При такава ситуация не е нужен специален контрол върху българската държавна машина. Когато не е ясно нещо, българските управленци са вече научени да питат. И тъй като в момента руско-американските отношения са неясни, темата за отражението им в България е условно замразена. Някак си изглежда, че политически сме свободни, защото много не се интересуват от нас.
От друга страна и руският натиск за енергийни проекти отслабна, вероятно защото в момента няма достатъчно свободни пари. Цялата тази ситуация дава възможност на премиера Бойко Борисов да реализира лично политическо творчество.

- Ако Борисов реши да твори, в какви мащаби му е позволено да развихри изявите си?

- Трябва да е ясно, че на България някои неща не й се полагат. Например, високи позиции в сферата на науката, образованието, културата. Страната трябва да бъде покрита с мрежа от бизнес училища. Ние сме победен народ, участвахме на страната на загубилите Студената война. При това положение на нас не ни се полагат високи технологии, ядрена енергетика, уранови рудници. Общо взето, недоизказания идеал е, че населението от двете страна на магистралата, която свързва Европа с Истанбул трябва да обслужва пътникопотока и туристите. Тоалетните от двете страни на магистралата трябва редовно да се посипват с хлорна вар, жените да бъдат ваксинирани срещу венерически болести, а мъжете - да знаят да си служат със салфетката и чупката в кръста. Не ни се полага също и финансово министерство, защото отдавна нямаме финансов суверенитет. Ние сме държава, която не може сама да отпечатва парите си. Задачата на финансовия министър не е трудна – той трябва да огласява волята на реалните управленци на страната. Военен министър също не ни се полага, тъй като не ни се полагат реални въоръжени сили. Те просто се превърнаха в международни полицейски сили. И външна политика не ни се полага. Външният ни министър няма нужда да решава сложни политически и геополитически задачи. Той трябва да изпълнява инструкции, а ако някоя инструкция не е ясна, просто трябва да се обади по телефона и ще и му се разясни.
Така че не бива да очакваме от това правителство да води напълно суверенна политика. Повтарям, не му се полага суверенитет – както, впрочем, и на предишните, и на всички бъдещи правителства на България. То трябва да изпълнява инструкции. Проблемът на кабинета е да намери средната равновесна точка между брюкселските зле формулирани представи за правилна политика, московските зле формулирани бизнес-щения и американските инструкции, които още не са спуснати в явна форма.

- Крие ли опасност намерението на новото правителство да преразгледа участието на България в енергийните проекти с Русия?

- В Москва се опитват да внушават, че Бойко Борисов изпълнява едва ли не някакви американските поръчки, блокирайки българо-руските енергийни проекти. Но там би трябвало да знаят, че Борисов просто няма геополитически етаж в съзнанието си, пък и не му се полага. Премиерът ни е принуден за изглежда много десен (комунистите убили дядо му, пък и него, разбирате ли, тормозели) и колкото може повече про-американски, за да бъде стабилен и да получава европейската подкрепа. Борисов просто е блокирал тези проекти, за да види какво ще стане и няма ли начин нещата да се стръскат от само себе си. Не, няма да се стръскат от само себе си. Руският натиск към тези проекти донякъде ще отслабне и те ще търсят алтернативни пътища, например през Турция. Южната ни съседка е член на НАТО, но там никой не се притеснява какво ще кажат САЩ и Европа за бизнеса им с Русия – напротив, демонстрират го с умисъл.

- Хората нямат отговор - реално необходими ли са на страната тези енергийни проекти, за кого ще е далаверата от спорната АЕЦ ”Белене”?

- На тази България, в която днешният елит се опитва да създаде никаква ядрена енергетика, не й трябват стратегически енергийни проекти. Това е България на гаражната търговия, на огънатата алуминиева дограма в гараж. Каква енергетика тогава ни е нужна?
Идеята, че не бива да съсипваме енергетиката си, защото ще продаваме електроенергия е напълно безумна. От там идва абсурдът и на днешните ни разбирания за енергетика. Някой трябва да обясни на българите защо им трябва енергетика? За барбекютата на елита са достатъчни и дървени въглища. А аз си мечтая, съвсем безотговорно, разбира се – за това как на България ще й трябват огромни количества евтина електроенергия, но не за да бъде щастливо държавното чиновничество с далаверата „продажба на ток на съседите” – а за центрофугите за обогатяване на уран за българското, собственото, произведено от нас за нас ядрено оръжие...

Ядрената енергетика беше нужна на България, когато тя се стараеше да бъде мощна индустриално развита сила. Но сега вече сме хора от нов тип – ще забогатяваме от селски туризъм, знаем си, че търговийката ще ни оправи – това е манталитетът на една весела крипто-колония. Отказахме се от високите технологии, от военната, от химическата индустрия, от електрониката. Сега сме решили да печелим от селски туризъм. Така, че геополитиката на последните български правителства не е сложна задача.
Истинският проблем е друг – желае ли българското общество да има автентична истинска държавност, желае ли да играе истинската игра, която други българи в други епохи са я играли успешно? Защото аз не вярвам в проклятието върху българския ген и култура. Но обществото трябва да реши един сериозен проблем – защо произвежда и поддържа този елит? Хората трябва да поемат отговорността за начина по който гласуват. Това е централният въпрос на българското национално битие. Ако не го решим, ние изчезваме. Историята е пълна със сенките на велики народи - има маса примери на изчезнали социални светове и ние все някак можем да се сместим на скамейката между траки, хети, шумери и римляни – там, в Отвъдното.
Българите избраха пътя на фалшивия дух на своето развитие. Децата се сърдят на родителите си, че са ги родили българи, хората не разбират защо са нужни индустриализация и високите технологии. Това са последните фази на отпътуването ни към музея на Историята. Затова всеки трябва да си отговори на най-проклетия въпрос – Ти защо си тука, какво правиш на тази земя.? Ако питате за това гърците те ще ви кажат точно. Македонците пък са готови да го обяснят на цял свят.

- Защо само ние на Балканите нямаме самочувствието, че тази земя е наша и ни принадлежи?

- Нашият проблем, всъщност, е проблемът с така наречения български национален елит. Това е най-проклетият въпрос на България. Това не е и проклятие, а мъка. През последните 150 г. този проблем е непрекъснато актуален и различните режими го решават по различен начин. Това е проблемът на Третата българска държава, която започна като Царство, премина в Република, днес е Президентство. Първата и Втората български държави са нямали този проблем, а Третата го има. За мен тя е Последната българска държава. Защото си отива.

- Как така си отива, обяснете защо?

- Отива си българската държавност. България ще остане, няма съмнение, но сигурно няма да се нарича така. Може да се нарича Западна Турция, или Източна Македония. Тук винаги е трябвало този, който иска да контролира тези земи, да го прави чрез сила, чрез оръжие, с воля. С непоклатимото разбиране, че ние сме тука не защото „сме готини, толерантни, бели и пухкави”, а защото тук сме забили меча си, защото сме разположили танковете си тук, защото тук сме позиционирали ракетните си дивизиони с ядрени бойни глави...

Но днес ние не сме такива. Подозирам, че това е главния проблем на националното ни битие. И може би има оправия - а може и да няма. Защото историята не е кино с непременно щастлив финал, поне не за всички участници.

Третата българска държава беше национална държава, правена е като такава. Българската нация обаче имаше проблем и той се усети още в 19-ти век. След Кримската война по нашите земи се установява едно тихо съревнование, съперничество на великите сили, кой да контролира Балканите, противопоставят се планове за бъдещето на страната.

- Какви са били проектите за България, обясняват ли ставащото днес в държавата?

- Имало е два големи геополитически проекта, насочени към въпроса: Какво да стане със земите, които рано или късно ще се освободят от османски контрол? Разбирането е било, че болният човек е на Босфора и Османската империя загива, но въпросът е кой остава наследник на нейните земи. След разпадането на Османската империя, Англия присвоява повечето близкоизточни територии. Но Англия е имала проект и за Балканите, който е бил в няколко разновидности. Грубо казано, идеята е Румелия - това което днес наричаме Южна България - да остане в рамките на дълбоко реформираната и поевропейчена Османска империя. Румелийската държавност, с център Пловдив гледа към Турция. А другата част от нашите земи, без Македония и Беломорска Тракия, образуват една нова държавност. Това е една друга България, която е от „европейски тип”, но живее не от индустрия, а от посредничество – търговско, политическо, културно, и т.н. Елитът на тази България с корабчета прескача до Виена по Дунава. Първите дами от Русе и Свищов през ден тичат до Виена и Будапеща да си купуват дрешки и мазила. Тази малка България не е от индустриално-военен, а от „евро-космополитен”, посреднически тип. „На хубавият син Дунав” е национален химн. Или увертюрата към „Веселата вдовица”.

В този проект на южните българи от Румелия се е давало възможност да бъдат нещо като граждани на нова, реформирана, модернизирана Османска империя от демократично-либерален тип, а северните българи - да бъдат „Истински Европейци” от посреднически тип. Този английски проект не се осъществява, но неговите защитници – наричам ги за себе си „особени българи, „българяни” - винаги си остават по нашите земи. Най-видният им идеолог е Алеко Константинов, който рисува образа на бай Ганьо. А всъщност Бай Ганьо - това съм аз. Но за да видиш някого така, трябва да го гледаш през очите на омразата. Само омразата е толкова наблюдателна, че да забележи как вълнените домотъкани чорапи на Бай Ганьо, защото са стегнати, правят отпечатъци на квадратчета по кожата му. Всички тези сладки подробности, както и когато бай Ганьо прави цамбур в басейна – това е ужасът, срамът, погнусата на Онази България от Тази България. Защото Онази България си е представяла как живее в Париж и Виена, и същевременно се е бояла и ненавиждала другата, Тази България. Но точно тя пък по волята на Историята – и Руската империя - се е осъществила. В действителността се е реализирал не „евро-британския”, а руският проект на Балканите.

Но през цялото това време защитниците на другия неосъществен проект за България, „българяните”, които са не повече от 10% от цялото население на страната, са се чувствали малцинство и винаги са страняли от онази, селско-миризливата България, която яде кромид. Само че точно тази селско-кромидена България се осъществи във времето и се оказа, че това не е миризливата България (Божичко, каква нетърпима, каква неевропейска простащина!) а е страна с тежка военна промишленост, страна на държавници, дипломати, индустриалци - и корави войни. Българите, когато на Балканите правят истинска, автенична държавност, са корави, може би наистина неоправдано жестоки и нашите съседи помнят това. Това, всъщност, е Идеята за Българите – държавници, войни, промишленици. Произвеждат стомана, гаубици, жито и хубави деца. Това е образът на онази България, която се осъществи, и на която сега отмъщават, просто защото е посмяла да се осъществи. Сега тя целенасочено и методично се руши, за да победи Другата България, на Алеко Константинов, на Европейското Изящество, на Евро-гламура. България на българяните.

- Но и БКП в 45-годишното си управление възпроизведе Алековия комплекс. Пак един малък елит, присвоил властта, мечтаеше и осъществяваше образование и живот в Европа и САЩ.

- Така е наистина – и това е един от най-загадъчните въпроси на втората половина на ХХ век в България. Българският социализъм отначало се осъзнаваше и се възприемаше като Народна власт, власт на Голямата, на Осъществената България, но завърши като власт на Малката България, като „власт за нашите деца”, с неприкрито кастово самочувствие и комунистически аристократизъм. Как успяха „българяните” – а това си е един истински отделен крипто-етнос със своя култура, вяра, манталитет, сетивност и пр. – да инфилтрират властните структури на България? Има за какво да се мисли...

В продължение на 40 години в тъканта на българския социализъм се възпроизведе тъканта на онази, другата – Виенска България. Тя реши, че трябва да е на власт винаги и 10-е % отново се добраха до управлението. При това положение първото, което трябва да направим е да си разтрием очите и да видим действителността такава, каквато е. Да престанем да живеем в сънищата си, които някой друг ги измисля и ни ги възлага да ги сънуваме.

- Каква е реалността, която не виждаме заради сънищата?

- Според мен българската държавност е изядена, ние отиваме към приключване на един цикъл на държавност. Малката България не може да победи. Дори и да победи, ще стане ясно, че няма и за какво да побеждава. Тя не може да упражни никаква историческа мисия – освен ако наглото и демонстративно плюскане не го разбирате като мисия. Голямата България пък е изморена. Тези 10% като маса са толкова, но разполагат с контролни позиции в елита, успяха да трансформират заграбените си комунистически привилегии в социално-икономически. Тоест, онази Малка България, на българяните, като „номенклатура” днес пак се добра до властта. Тя няма какво толкова да направи с властта, най-много да се задави с нея. Но при това положение ще изстрада нацията, която май вече се съгласи, че е някак си хем нация – хем етнос. Затова мисля, че Третата българска държава си отива.
Струва ми се, че е дошло времето да опаковаме в куфарна форма това, което е останало от културата ни – след набезите на отворени фондации, културни, образователни министри и други бедствия, да вземем само най-необходимото,това, без което съвсем не можем – и да се готвим за Голямото пътуване.

- Какво ни очаква?

- Може би ни очакват няколко десетилетия, примерно 50 – 60 години бездържавие, с регионално управление от генерал-губернатори от Брюксел. При това положение ние зависим от перспективата на ЕС. А ЕС е икономически много успешен и политически напълно несъстоятелен. Евросъюзът не можа да произведе политическа воля за съществуване, той е икономически съюз, основаващ се на икономическа изгода, а не на политическа воля. Там има политическо съгласие, но няма политическа воля. Тоест, единият от вариантите е политическият и административен контрол над страната ни да остане грижа на чиновничеството в Брюксел, на техните – прости Господи - мигленикуневи. Ставаме зависими от функциите и възможностите на брюкселската администрация.

Другият възможен геополитически гарант на България е САЩ. Но на тях ние просто не сме им интересни. Те са доволни, че ги молихме да разположат военните си бази на наша територия. САЩ няма нужда от тези бази тук, а кръгове от нашия елит, дори се знае кой точно - българският партийно-държавно-комунистически елит - лягаше и ставаше с идеята, че все някога трябва да станем бели хора, да си имаме и ние като хората американски бази и да тичаме пак с корабчета по Дунава за Европа. Това са пак 10-е % на онази неуспялата тогава – но успяла сега - България. САЩ не заслужават нашата омраза или ненавист, те не ни забелязват. Те нямат нужда от нас, нищо особено не са ни поискали, те дори внимават да не ни унижават. Но във Вашингтон се досещат, че тези, които мечтаят вечно да облизват органа им за сядане, са просто елитът ни и те не представляват хората в тази страна. Вероятно затова се долавя тази тънка американска гнусливост...

От другия край на нашите перспективи е Москва. Тя винаги ще има геополитическата възможност за реванш, за победоносно възвръщане на позициите си на Балканите. Но тук трябва да отчетем и още една особеност. Елитът, който днес е на власт в Кремъл, има също своята тайна мечта, свой мокър сън – ако може някак си ЕС да ги приеме за член. „Голубая мечта идиота” - Русия някак да стане член на НАТО – също не умира. Това са щенията на елита при братушките - и ако може тръбите за газ също да са руско-американски...

- Приемате ли тезата, че при предишното правителство ДПС е бил троянският кон на Турция в ЕС, а БСП - на Москва?

- Звучи доста безсмислено. Преди време един мой приятел от СДС-върхушката се опитваше да ме дразни с тази теза - че БСП е троянският кон на Русия. Със смях му обяснявах: Скоро при вас ще дойдат едни господа със сиви костюми, със сиви погледи и сиви папки и на всеки от вас, и на вашите началници също, ще ви се направи предложение, от което не можете да се откажете. Трябва да е ясно, че контролът на Москва над СДС никога не е бил по-малък от контрола им върху БСП. Москва имаше и продължава да има своите контролни лостове във всички политически – с извинение - партии в страната, както и Вашингтон, разбира се. На „Позитано” има и руска, и американска партия, както и в СДС. Що се касае до Турция, техният троянски кон в ЕС не е ДПС , а целият политически елит на България. Влизането на Турция, обаче в ЕС ще зависи от Берлин и Париж, от Москва, и разбира се - от Анкара. Там знаят точно какво искат. Не съм убеден, че в Анкара 100% желаят присъединяването на Турция към ЕС. Съседите ни си дават сметка, че не са готови за това членство. Те са постигнали геополитическия си максимум на този етап – започнаха преговори за присъединяване. Ще ги водят поне още 10 г. и ще са доволни. В Анкара има умни политици, които знаят, че влизането им в ЕС означава разрушаване на днешната турска държавно-политическа система. А там никой не желае подобно нещо.

- Хората със сиви, костюми, очи и папки ще пробият ли и в ГЕРБ, може ли Борисов да се опъне на Москва?

- На зная какво точно е ГЕРБ. А политиката на Бойко е да не се опъва на никого. Той може да се опъне само на Румен Петков или на Станишев. Не вярвам и да е русофоб. Той отчаяно ще търси начин да бъдат доволни и онези, и тези, и ако може да го оставят на мира. Той вероятно е помолил Русия да не бърза с изводите си поне още 3 месеца, та дано нещо се нареди от само себе си. Те ще работят по метода на стръскването. Борисов ще търси ъглополовящата между американското и руското влияние, и ако получи брюкселска благословия, тогава ще е: пей сърце. Но може пък от един момент нататък да промени политиката си?

- Къде е мястото в тази геополитическа мозайка на българския президент? Той не се ли изолира от Запада и САЩ, неуспешен беше и опитът му да атакува премиера Борисов?

- Българският президент с право се надяваше след края на мандата си да стане нещо от рода на Шрьодер, примерно директор на Южен поток. Първанов има достатъчно мотиви да лобира за руските проекти у нас и да го казва ясно. Но той сигурно усеща напоследък, че руските представи за енергийни проекти се променят и вероятно нервничи. Не е сериозно да се твърди, че главният лобист на руските интереси е българската левица. Части от нея не крият тези си амбиции. Но Русия има достатъчно влияние и в българската десница. Изобщо руският контрол е по нашите земи още от ХIХ век – както, впрочем, и британското влияние...

Но ако трябва да се говори сериозно и отговорно, аз съм убеден, че и историята ни, и днешния ни ден не бива по никакъв начин да се обясняват, да се делят без остатък на разни задгранични влияния. Да, наистина, докато днешна България воюва с България от вчера, страната ще се пълни със всякакви чуждестранни агентури – и геополитически, и икономически, и какви ли не още.
Това е колкото неприятно, толкова и понятно – моментът е такъв. Но големият въпрос си остава за решаване от нас, българите – можем ли да принудим т.нар. национален политически елит да бъде отговорен пред Историята? Защото днешният елит няма усет за историческа мисия, той не чува гласове нито от миналото, нито от бъдещето, чува само куркането на стомаха си и си мисли само как да го напълни.
А ако не можем да задължим елита си да бъде на височината на историческите си отговорности – можем ли да го сменим?
А ако и това не можем – тогава у дома ли сме си? Или вече някой друг е тук у дома си?
И ако е така – какво правим?