1 Август, 2007

Георги Папакочев, радио „Дойче веле”

„Бомбата” беше хвърлена в медиите от председателката на Държавната комисия по туризъм Анелия Крушкова. Изнасяйки данни за хаоса в туристическо-хотелиерския бизнес, тя обяви, че хотелите на трета и четвърта линия в големите крайморски курорти са полупразни и цените им продължават да падат. „Може да се намери легло на цена от 2 евро и апартаменти за 25 евро на нощ, в които могат да пребивават колкото курортисти пожелаят”, призна с убийствена откровеност високопоставената държавна служителка, като така открои окончателно драмата в този животоспасяващ за държавата бизнес.

Според анализи на туристическата комисия, спадът на цените в кулминацията на сезона се дължи на неимоверно увеличената леглова база в курортите, което е направило конкуренцията драматична. Друга причина е огромното застрояване на комплексите и силната концентрация в тях. Резултатът изглежда благоприятен за курортистите, но той е разтърсващ за собствениците на хотели и частни квартири, които са изправени пред неизбежен фалит.

Казано с други думи, безогледността и лакомията на строителните инвеститори през последното десетилетие, както и пълното отсъствие на държавна политика в тази област, започват да дават своите пагубни плодове. Както за туристическия бизнес, така и за съсипаната природна среда.

Едва ли е тайна, че строителната вакханалия, която продължава и сега да се вихри в цялата държава, вече е достигнала абсурдни размери. Предвид мерките, които се очаква да предприеме ЕС по програмата Натура 2000 и защитените територии, както и налагането на строго наблюдение и спазване на европейското законодателство в тази област, в момента в България се строи „като за последно” – хаотично, безумно и нагло. Чудовищните и безвкусни хотелски грамади са навлезли във всички невъзможни територии, като плажове, по скалите на самия морски бряг, в най-девствените и привлекателни райони на Рила, Пирин, Витоша. Грозни, обикновено изпълнени в стила на т.нар. „мутро-барок” и издигани набързо, без да отговарят на изискванията за устойчивост при природни бедствия, изпълнени с некачествени, сиреч евтини, строителни материали и от неопитни местни предприемачи и нискоквалифицирани работници, тези символи на ламтежа за бързи печалби продължават да никнат по-бързо от гъби след дъжд.

В същото време нито местната, нито държавната власт имат някаква стратегия по отношение броя на застроените територии, допустимата площ, която една община може да застрои и съответно да обслужва. Повечето общини по крайбрежието и планинските курорти годишно издават над 400 разрешения за строителство. Под тези разрешения стоят подписите на местните фирми за водоснабдяване и канализация, за електроснабдяване, които удостоверяват, че са съгласни със съответния строеж. След като се издигне поредния курортен „замък”, става ясно, че не е уредено осигуряването му с питейна вода, с електроенергия, с отвеждането и обработката на мръсните отпадни води. Започват драмите с режим на водата и тока, а липсата на канализация принуждава собствениците-печалбари да изхвърлят отходните води директно в морето, реките или сред планината.

Друга трагедия е състоянието на пътната инфраструктура около тези сгради. Като правило тя е в такова състояние, че до тях може да се достигне главно с джипове или с верижни машини – тежката техника, използувана при строителството е доразрушила и малкото останали пътища или асфалт, направен през последните 30 години. Всичко това, обаче, е грижа не на предприемачите и собствениците на хотели, а на държавата, сиреч на данъкоплатците. Защото, за да оправят тока или отпадните води, държавните монополисти „Електроснабдяване” и „Водоснабдяване и канализация” вдигат своите цени за всички граждани. Така в обърканата държава гражданинът финансира едрите предприемачи, вместо да бъде тъкмо обратното!

Сега туристическите босове са се хванали за главата как да оправят положението, за да може в курортите да идват поне средно заможни европейски туристи, а не само безоблачни пияници, които често дори и не знаят къде точно ги е стоварил самолетът – за тях са важни единствено евтиният хотел, евтиният алкохол и евтините проститутки. С туристи, които могат да пренощуват за 2 евро на нощ и не харчат повече от десетина евро на ден, инвестициите в бранша никога не могат да се възвърнат и на хоризонта се задават масови фалити. Впрочем, българската поговорка „Ум умува, ум царува, ум патки пасе” е особено подходяща за моментното състояние на българския туристически бизнес. И понеже той едва ли някога повече ще може да „умува и царува”, няма да е лошо да се опита да изкара поне някой лев от пасенето на „патките”.