Това, че България е била 16-та република на Съветския съюз не е мит, а факт. Твърдението е на Татяна Кирякова, член на Комисията за документите на Държавна сигурност. Тя се аргументира с факсимилета на документи, влезли в сборника „КГБ и ДС – връзки и зависимости”.

Според Кирякова КГБ и ДС са едно и също нещо и са огледални структури. Нашата ДС просто обслужвала съветския модел след Втората световна война, възпроизведен у нас. Целият Варшавски договор е бил сложен в този калъп, сочат документите от архивите. Всичко е опаковано в идеологията, фабрикувана от Москва. България си е шестнайстата република на СССР и няма защо да храним илюзии по този въпрос, смята Кирякова. Тя обаче е категорична, че съществува разлика между разузнаване и политическа полиция. Защото разузнаването, макар и напълно подчинено на някаква идеология, е свързано с правила, с рискове, с интелектуален потенциал, със знание на езици дори. В тези служби хората наистина не били случайни. Именно това обяснявало тяхната настойчивост да бъдат отделени от пряко репресивните действия на машината, наречена ДС. Докато класическата представа за доносник е човек, който живее и работи близо до своите жертви и използва близостта си с тях, за да ги клевети.

Както ДС е огледално на КГБ, така ЦРУ и КГБ са огледални помежду си. Целта им е била да поддържат паритет в установените сфери на влияние или да предотвратяват разрастването им в една или друга геополитическа посока с подривни средства. Мисля, че като професионално изградена структура КГБ е доста по-напред от ЦРУ в разузнаването, смята Кирякова. Обаче пък в чисто пропаганден план е била много по-ограничена и ретроградна. Причината е в липсата на демокрация, което позволявало воденето на открита и въздействаща върху избора на хората пропаганда. В съветския лагер пропагандата е манипулативна, цялата система почива на конспиративен принцип, тайната е тотална и над всичко. Това изяжда самата система отвътре въпреки подготвеността на кадрите от КГБ за строго разузнавателни дейности.
В сборника е публикувана инструкция от 1969 г., в която се разказва за среща между Тодор Живков и Юрий Андропов, тогава шеф на КГБ. При срещата Живков го уверява, че ДС е просто филиал на КГБ. За всяко нещо българите са се допитвали до съветските служби. Да не говорим за дефинирането на „основните противници”, за активните мероприятия, за организацията на дейността, за изграждането на структурата на службата.

Не съм съгласен с подобни изводи. Категорично! Това заяви пред Frognews.bg Димитър Иванов, бивш началник на 6-ти отдел на Шесто управление на ДС, издател на в. „Земя”. По онова време съществува Варшавски договор и всички соцдържави са в него. Андропов е обикалял страните от лагера и е разговарял с ръководителите. Такава му е била работата. Да не би шефът на ЦРУ да не е ходил в ГФР или други страни? Това просто е обичайната практика. Иванов не е съгрласен и с тезата, че ДС е огледална служба на КГБ. Имало е взаимодействие, но по принцип ДС си е била суверенна. Той разказа, че след визитата на Андропов в София през 1969 г. българският министър на вътрешните работи Ангел Солаков гостувал в Москва. По време на вечерята, дадена от домакините, той се изцепил, че Съветския съюз не ни е никакъв освободител, а народната власт била извоявана от народните партизани. На сутринта Андропов веднага се обадил на Тодор Живков, който го успокоил, че др. Солаков като пийнел, ставал заядлив... И аз съм чел доста неща за атомната енергетика, но не се считам за специалист, допълва Димитър Иванов, който неотдавна издаде книга за ДС.

Според Татяна Кирякова трябва да се четат повече документите и архивите, там всичко било ясно написано. Изводите можел всеки сам да си направи.

През 2003 г. в Русия е проведена социологическа анкета. На въпроса „Какво е за вас България” над 70 на сто от анкетираните отговарят: курорти, слънце, море, вино, зеленчуци, коняк и цигари, пише сайтът fom.ru. Шест на сто ни описват като „дружеска славянска страна”. Точно толкова си спомнят за нас и като 16-та република на СССР.

Уникални подробности за действията на ДС, за разликите между разузнавачи и доносници, за идеологическото промиване на мозъци отсам и отвъд „Желязната завеса” четете в разговора с ТАТЯНА КИРЯКОВА в рубриката „Интервю”