2 Август, 2007

Елизабет Дафинова

Новият лидер на СДС Пламен Юруков, като един разумен бизнесмен не се захвана да замазва и прикрива очевидното – плачевното състояние на партията – с кухи витиевати фрази, а извади на политическия тезгях единственото ценно, което притежава – марката СДС. Той първо се срещна с преизбрания председател на ДСБ Иван Костов. След това обяви, че тази дясна формация е естествен съюзник на сините. Което би могло да се разчете и като: възможността за общи кандидати и листи за местния вот, включително в София, е 50%.

Вчера Юруков се срещна и с настоящия градоначалник на столицата и неформален лидер на ГЕРБ Бойко Борисов. След това заяви, че вероятността СДС да го подкрепи за втори мандат е 50%. Същото се отнася и за съвместните листи.

Онзи ден пък, водачът на сините обяви, че заради протокола ще се види и с Ахмед Доган. Нищо чудно след това да каже, че шансовете за сътрудничество между СДС и ДПС в бъдеще са 50%.

Така се прави – нито една оферта не се приема веднага, трябва да има място и за пазарлък.

Няма съмнение, че битката за София ще е ожесточена. Тя е и показателна за влиянието и състоянието на политическите сили. Затова те ще избират много предпазливо и внимателно кандидатите си, и няма да пожалят труд и средства в тази знакова битка. Това се отнася най-вече за левицата и десницата. БСП ще се опита на всяка цена да се добере до кметския стол, за да избие най-после комплекса, че не може да постигне никаква победа в столицата, както и да си върне позагубените сред изибирателите позиции след евровота. Десните партии пък мечтаят да докажат, че София пак е синя крепост и също ще положат усилия, под въпрос остава тактиката им обаче.

Ако Юруков и Костов успеят все пак да намерят общ език, което е доста съмнително, те биха могли сериозно да заплашат както кандидата за кмет на БСП, така и Бойко Борисов. На частичните избори през 2005 г. издигнатият от ДСБ бивш банкер Светослав Гаврийски за малко не измести Татяна Дончева от второто място и не се изправи на балотаж срещу Генерала. Не му достигнаха гласовете, пуснати за номинирания от СДС Минко Герджиков. Да не говорим за десните избиратели, които разочаровани и обидени от недалновидността на лидерите, просто си останаха в къщи. Не е ясно какъв щеше да е крайният резултат, ако Борисов се беше състезавал на втори тур с кандидата на десницата. В този смисъл, първите разговори между Юруков и Костов притесниха до известна степен столичния кмет. Нека не забравяме, че Костовата партия е най-силна в София, за разлика от почти никаквото й присъствие в страната – около половината от депутатите на ДСБ са избрани от София.

Евентуално единодействие между СДС и ДСБ би стеснило доста периметъра на Генерала в дясното пространство, в което той сега се разполага, необезпокояван от никого, без да е показал по никакъв начин, че има десни убеждения и идеи. Освен това той би изпуснал гласовете на десните избиратели, които по една или друга причина са гласували за него и биха го направили пак или поради липса на алтернатива, или за да не подкрепят „комунист”. Една обща кметска кандидатура на двете партии, а защо не и на повече десни субекти, би върнала надеждата на дясно мислещите избиратели, че кризата е преодоляна и е възможно отново да се прави дясна политика. С други думи, ако Юруков и Костов действат в синхрон, те могат да отвоюват от Борисов това, което си е тяхно и тогава ще лъсне, че кукувицата се е настанила в чуждо гнездо.

Но, както знаем, Костов партията си мени, но нрава – не. Освен че се оказа несменяем и безалтернативен за ДСБ, той продължава да се държи авторитарно и неотстъпчиво дори със сродни организации и потенциални партньори. В такъв случай СДС може да погледне към Бойко Борисов – срещу марката СДС, която ще го легитимира като десен политик, той предлага висок рейтинг, т.е. ракета носител за свилата се като шагренова кожа и изпосталяла синя партия. Освен това ГЕРБ има нужда от „учители” по партийно строителство и разни хватки в политиката. От своя страна СДС спешно се нуждае от „кръвопреливане” на нови, модерни идеи, свързани с реалното битие на избирателите. Така че между СДС и Бойко Борисов би могло да се получи добра сделка, ако и двете страни са достатъчно диалогични и склонни на компромиси. Би се получила дори известна приемственост между стара и нова десница – СДС няма да изпадне от властта в София, а Борисов ще остане на градоначалническия пост за втори мандат и ще се разполага в дясното пространство съвсем легитимно от вътрешнополитическа гледна точка. (Все пак няма да е лошо някой да каже на Бойко, че избори се печелят не само с надут рейтинг и агресивен PR, но и с някаква свършена работа.)

Подобни сметки биха могли да объркат ДПС и НДСВ. Коалиционното им споразумение с БСП за управление на държавата не ги задължава по никакъв начин да застават зад един и същи кандидат или пък да подкрепят този на левицата, ако не желаят. Жълтите вече дадоха ясна индикация, че не държат особено на кметския стол, а ще съсредоточат силите си да вкарат повече съветници в столичната община. Сметките им очевидно са съвсем прагматични, тъй като всички важни решения, свързани с живота и развитието на града, с приватизация и отдаване на имоти под наем, с управление на общински дружества и т.н. се вземат от общинските съветници. Не случайно Борисов толкова много се оплаква от сегашните, че му пречат, а пък и те съвсем откровено го бламират понякога. Така че НДСВ спокойно може да застане зад нечия друга кандидатура за кмет и да състави впечатляваща листа за съветници от ярки личности и професионалисти.  Царската партия не изпитва никакви притеснения да подкрепи дясна кандидатура. Първо, защото е либерална формация и някои от идеите й съвпадат с тези на десноцентристките организации. Второ, защото голяма част от електората й се състои от бивши седесари. Трето, защото жълтите депутати на няколко пъти дадоха рамо на опозицията за прокарване на определени законови решения. И четвърто, защото делегатите на извънредния конгрес през юни ясно показаха, че не харесват тройната коалиция и предпочитат общи действия с десницата.

Почти същото се отнася и за ДПС – и то е либерална формация, част и от неговия електорат не одобрява „прегръдката” с наследниците на възродителите. Освен това партията на Доган никога не е имала силни позиции в столицата. Но това не пречи да спазари колкото гласове има с някой печеливш кандидат за кмет, различен от Бойко Борисов. Нищо чудно ДПС да е решило, че вече е време да има и свои общински съвет в София. То също няма никакви скрупули да си сътрудничи с новото лице на СДС: какво по-добро за тази партия - да управлява в държавата с левицата, а в столицата – с десницата.

Всъщност, най-големият проблем за обезкървения СДС е недостигът на личности, на кадри. И в този смисъл въобще не е сигурно, че партията ще успее да предложи на политическия пазар за местните избори достатъчно силна и авторитетна личност, която да има реални шансове за столичното кметство. Засега единствената конвертируема стока за синята формация си остава емблемата „СДС”.