Къде е този рай и кой, и как може да ни доведе до него? Какъв е този лабиринт, след като с GPS-системите и интернет търсачките можем да достигнем всякъде, докато седим в креслото или колата си?
Дали в 21-ви век познанията за живота на някой живял през 16-ти, представляват интерес за нас, се питах докато отивах на среща с българската художничка, илюстрирала литературната творба на Ян Амос Коменски, заедно с чешкия и италианския си колеги. Книга, която в момента и дни напред е културно събитие не само за България. Луксозно издание, което е достъпно за всеки, който реши да замени Индиана Джоунс с друг прочит на световете на познанието. Както Коменски прави това.

„Трябваше да прочета 10 глави философски беседи, за да направя първата си илюстрация към това произведение” - каза Костадинка Миладинова, чиито са повечето от илюстрациите в книгата – „тази рисунка, която е първа и на поканата ми за представянето на книгата на тази светла, ренесансова личност, за която не всеки у нас е чувал. Един пътешественик във времето и света и един изследовател на човешката душа. Четох много за него и личностите от неговото време и се убедих, защото е истина, че той след дългогодишно пътуване, което е предприел с изследователска цел, се прибира вкъщи и заварва как всичко е изгорено – от дома му са останали само овъглени дъски, някакви висящи въжета и ненужни останки и тогава той се запитва „Защо” и какво да прави нататък и може би отговор е тази книга.” В нея, разказва художничката, той, измежду повествованията и размислите си за различните хора и светове, с които се е срещнал, споделя прозрението, че Господ го е оставил жив и му е дал крила /сили/ да продължи просветителската си работа между хората. Затова и тя изобразява в лявата страна на рисунката черното, изгорялото, а в дясно самият писател - с криле – в същия дом, но бял и нов, а по средата символът на вечната светлина.



Но не само духовното просветление вълнува художничката. Впечатлена е от това как в повествованието си за срещи с различни професии, светове и хора, Ян Амос Коменски разказва за царедворците, които не предават на владетеля това, което казва народът, а това, което е угодно на тях. И Костадинка Миладинова рисува малки човечета с пропукани глинени тръби, които стоят в подножието на един голям човек, подават му разни разговорни устройства, но до него така и не достига нищо.
Подобен дълбок смисъл крият и илюстрациите за въртележката на професиите. /Кой ли не я е изпитвал на собствен гръб!/, за физицити, математиците и астрономите.

Все неща от един хронологически далечен свят, който художничката приближава до днешния ни ден и проблемите, които не се променят с годините.


Иначе наличието на това издание може да бъде наречено по всякакъв начин – “общия проект “Orbis pictus или …”, който се реализира от Министерството на културата на Република България, Чешкия културен център в София, Wald Press и ЧЕЗ България под егидата на посланика на Чешката република Н. Пр. Мартин Клепетко” – както гласи едно официално съобщение, или другояче, но независимо от стилистиката на мен най-много ми допада написаното от самият автор в самото начало:
„Лабиринтът на света и раят на сърцето
Т.е. ясно описание как на този свят и във всяко нещо на света няма нищо друго освен суета и суетня, въртене и бъхтене, измама и лъжа, нищета и мъка и накрая досада от всичко и отчаяние. Но който си остане у дома – в сърцето си и се затвори там с единствения Господ Бог – само той постига истинското и пълно успокоение и радост за душата.”

Един опит за разходка през културното пространство на вековете от Стоян Колев