2 Август, 2007

Ирина Калчева

Едмънд Емил Кемпър III е роден на 18 декември 1948 г. в Бърбанк, Калифорния и още от малък демонстрира социопатично поведение – измъчва и убива животни и разиграва мистериозни сексуални ритуали с куклите на сестра си. Отношението на майка му към него също спомага за пълното оформяне на профила му на убиец – тя непрекъснато го гълчи и унижава, и доста често го заключва в мазето за през нощта от страх да не посегне на сестрите си.

На 27 август 1964 г. Кемпър застрелва баба си Мод, докато тя седи в кухнята и добавя последните щрихи на детската книжка, която пише. Когато дядото се връща от магазина, внукът застрелва и него. След като приключва кървавото деяние, той се обажда на майка си, а после по нейно настояване звъни и в полицията. Обяснението на 15-годишния убиец е: „... просто исках да разбера какво е чувството, като убиеш баба и дядо”. Той е въдворен в болница, но по-късно е върнат на грижите на майка си в Санта Круз, въпреки несъгласието на някои от лекарите.

По-късно Едмънд Кемпър сменя множество работи, преди да се установи в Калифорнийската служба за публични услуги - отдела за поддрържка на магистралите. По това време той е висок 202 см и тежи над 136 кг. В периода май 1972 – февруари 1973 г. Кемпър се развихря, оставяйки след себе си труповете на студентки-автостопаджийки, които е качил по безлюдните провинциални пътища. Той ги отвежда на уединени места, където ги пронизва с нож, прострелва или удушава, след което закарва телата в дома си, накълцва ги и прави секс с останките. След като задоволи извратения си нагон, некрофилът разчленява труповете и ги изхвърля в някоя клисура или ги заравя в полето. Той убива по този начин шест колежанки, като често пъти причината да излезе „на лов” е поредния скандал с майка му.

През април 1973 лошите отношения с майка му достигат своя връх и Едмънд Кемпър я пребива до смърт с чук, докато спи. После я обезглавява и дълго се гаври с тялото. Убиецът изнасилва осакатения труп, а главата използва като мишена за стрелички, след като е изтръгнал гласните струни и ги е изхвърлил на боклука. Тези жестокости обаче не успяват да уталожат нагона му и той кани на гости приятелка на майка си, за да я удуши. След като приключва с нея, той заминава с колата си на изток. По-късно обаче, разочарован, че по радиото не съобщават и дума за престъпленията му, психопатът спира и сам се обажда на полицията, за да признае какво е извършил. Търпеливо изчаква полицаите да дойдат и да го приберат, без да показва и следа от срам. По време на процеса той пледира за невменяемост, но е осъден за осем убийства. Тогава моли да му бъде наложена смъртна присъда, но това наказание е отменено по това време и серийният убиец получава доживотен затвор.

Малкото градче Санта Круз се сдобива с неласкавото прозвище „Световна столица на убийците”, тъй като по времето по което Кемпър убива момичета, друг сериен убиец – Хърбърт Мълин – също се вихри в този район. Към днешна дата убиецът на студентки се затворен в лечебно заведение в Калифорния. Неговият нечуван садизъм е използван като прототип за изграждането на героя от „Мълчанието на агнетата” Бъфало Бил, а психопатските му изказвания са използвани в книгата „Американски психар”, по-късно също филмирана. На Кемпър принадлежи репликата: „Когато видя красиво момиче да ходи по улицата, през ума ми минават две неща: част от мен иска да я заведа у дома, да бъда мил и да се държа добре с нея; другата част обаче се чуди как ли би изглеждала главата й, набучена на пръчка.”