"Мога ли да си прибера имотите в куфар?", запита Симеон и се захласна по "онова време", съжалявайки за разпада на СССР.

"В България не оценяват и уважават достатъчно направеното след края на комунизма до днес. Постигнатото е невероятно, с голяма бързина влязохме в Европейския съюз, от който до сега бяхме напълно изолирани. Трагедията е, че има определена носталгия по миналото, когато всичко бе просто и лесно.

Държавата се грижеше за всичко, хората имаха почти еднакви възможности и се подчиняваха на заповедите. Когато трябва да си отговорен за действията си, цената расте и изведнъж има повече недоволни. Свободната инициатива има цена." Това е заявил в интервю за израелския вестник „Маарив” Симеон Сакскобургготски

„Критиката е право на хората, но за сметка на всеки един. Аз гледам по друг начин на нещата - ако са градивни критики, неща които могат да бъдат обсъдени, е друго нещо, но ако са безпочвени клюки, е за сметка на самия човек. Например през 1998 година, когато Конституционният съд реши, че като български гражданин имам право на реституция, никой не възрази. Когато дарихме 90 хектара на Община София, никой не каза „Чакай бе, това не е твое”. И всичко беше чудесно. Но от момента, в който станах премиер, започнаха да търсят какво да кажат против. Първо се опитаха да кажат, че съм бил испански гражданин. Оказа се глупост. Второ, че съм комарджия. През 72-годишния си живот съм стъпвал три пъти в живота си в казино и то за да видя, като спектакъл, какво е това и то е документирано от камери. И играч не съм. След това имаше приказки и за това, че съм руски агент и какво ли не още... За имотите - той дойде да си прибере имотите. Аз мога ли да си прибера имотите в един куфар и да си отида в Мадрид с тях. Тези имоти бяха ли на народа през тези 50 години? Властта си ги прибра. А след това трябваше да останат, без да бъдат стопанисвани. Кое е по-хубаво?! Да харча пари и да се грижа за тях или да останат безстопанствени. Всичко това е част от една митология, злоба, завист, апетити...

Никой, който имаше право на реституция, не се отказа да му върнат иззетото. Независимо дали си редови гражданин или имаш друга длъжност”, казва още Царя. Той пожела успех на Бойко Борисов: „Периодът на управление на новото правителство е все още много кратък. Лесно е да се разкритикува всичко, което е било преди. Това и без това не е моя стил. Когато аз бях премиер, всички знаят, че се опитах и се постарах да има приемственост. Важното е да има най вече диалог и да спазваме това, което се изисква от нас от Брюксел. Защото ние сме част, ние сме в Брюксел. Ние сме пълноправни членове на ЕС, а днес трябва да се превърнем в партньори, които да бъдат оценени по заслуги и да вървят в крак с останалите”. Интервюто е дадено по повод 100 г. от освещаването на централната синагога в София.

Въпреки тъгата по БКП и "държавата" през онези години на страх и терор, Кобурга изпадна в ситуация на червена бабичка, която още живее с мисълта, че Тодор Живков е жив. Ако за Симеон, който беше в Мадрид в изгнание всичко е било "простичко", в затворите до Ловеч и Белене се извършваха гаври и брутални убийства за два разказани вица. Благодарим ви, Ваше височество, но не искаме "грижовната" държава, за която милеете! Вие живейте в нея.

Явно обаче сте забравили, че именно БКП изпрати малкия тогава Симеончо в Испания.Въпреки това той направи правителство с децата и внуците на тогавашните участници в преврата. В Испания все още може и да ви "верват", но тук нещата не са такива, каквито на вас ви се иска да бъдат. Времето ви изтече, за огромно разочарование на всички над 40%, които гласуваха през 2001 година за празните обещания, които изсипахте.

8 години или дори 800 дни са достатъчно дълъг период, за да направим равносметка за свършеното или несвършеното. Защото вече обираме плодовете на правителството, което съставихте и в онова на ДПС, когато чинно гласувахте и бяхте равноправен месия. Що се отнася до Бойко Борисов, наистина се надяваме царските ви гори и имоти да влязат час по-скоро в съда, който действително ще реши на кого по право "се падат". На народа или на Царя. Поне такава заявка направиха царските ви глашатаи...

П.П. Преди няколко дни Мартин Карбовски направи странен филм за покойния Андрей Луканов. Куфарите, за които говорите явно са някаква асоциация с последното издание на публицистичното предаване. Взирайки се в интервюто, те все повече напомнят на онези, които Андрей Луканов тъпчеше в скромното днес "Пежо 306" и за компотите, чиято стойност Карбовски оцени като белег на невинност и пиедестал на добруването и грижата за България. Благодарим Ви за всичко!  Неоценими са благата, които ни оставихте!

Гости:

- За нас беше едно малко удоволствие!
- За нас - още по-малко. 
- Дано да не сме създaвали главоболия...
- О, няма проблеми, имаме си аспирин!
Заключи вратата домакинът и обърса челото си.