Агресията в училище е ежедневие, медиите я показват само, когато се случат фатални инциденти.

Ju_17

 "Гошо, убий я!", "Дай телефона, ма!", "Майка ти да ..ба!", "Снимай, бе тъпанар!"... така неистово и злобно звучат ученици в два видеоклипа, снимани с мобилни телефони в час и качени по-късно в интернет, за да може всички да видят гаврата, на която са способни същества на по 15‒16 години. Единият клип е от Професионалната гимназия по хранителни технологии и техника в Пловдив, другият - от Професионалната гимназия по подемна, строителна и транспортна техника в София. И това са единствените разлики между събитията. И в двата случая клиповете показват малки класове, само от момчета. Част от тях крещят, вият и се хилят нечленоразделно, докато един-двама малтретират учителката. С думи, заплахи, обиди, псувни, със замеряне, с обръщане на чинове, на бюрото й. Най-малкото е хвърлянето на тетрадки по нея. Има и юмруци...

Тези инциденти на насилие в училище не са нито изолирани, нито първите, още по-малко единствените. Те са част от вече обичайните (ужас!) новини от типа на: "Тринайсетгодишна наби учителката си в час по физическо", "Ще бутат с анкета директорка биячка" и "Седмокласник наръга съученик с джобно ножче" или най‒актуалния от преди 2 дни‒ „Деветокласник уби съученик във Варна” с които изобилстват вестниците почти ежедневно.

Преди няколко години ученичка от Немската гимназия в Бургас беше залята с фекалии от група младежи. Инцидентът станал след края на учебните часове. Момичето си е тръгвало от училище, когато пред оградата спират кола и мотор. 6-ма младежи излизат, единият я залива с с фекалии, веднага след което изчезват. Авторът на посегателството е ученик от същия клас. Всичко е заснето с мобилен телефон, унижението е огромно...

През 2004 г., две непълнолетни момичета убиха своя съученичка и захвърлиха тялото й в асансьорна шахта в Пловдив, а в Перник седмнайсетгодишен заколи съученик и го разфасова.

През 2008 година 19-годишният Атанас, ученик в паралелка с природоматематически профил, не се прибира в къщи на 19 май. На другия ден майка му подава сигнал, че е изчезнал и не знае за новинарските съобщения за открити човешки останки в контейнер за боклук. "Намерени са три чувала с човешки останки, с липсващи ръце и глава. Намерени са окървавени дрехи", каза тогава Ивайло Спиридонов, отдел "Убийства”.  Няколко дни по-късно полицията изобличава съученикът на Атанас‒ Николай като извършител на убийството. Престъплението е извършено в апартамент на Николай, където двамата, по неговите думи се спречкали. Атанас е удрян до отмаляване, после е ръган в гърба с нож. Накрая тялото е разделено на части. Николай искал да става лекар, в дома му откриват сбирка от скалпели...



Най‒шокиращата новина от последните дни отново разтърси не можещото да свикне с идиотията нормално човешко съзнание. 16-годишният десетокласник Георги Лъчезаров, страдал от епилепсия, издъхна нелепо след жестокия побой на улицата, нанесен от съученика му в Професионалната техническа гимназия 15-годишният Тодор Панайотов, тренирал кикбокс. Малко преди инцидента двамата се скарали по Интернет и уговорили място и час, за да се саморазправят физически ‒ постъпка, която коства не само смъртта на момчето, но и вечната вина и самообвинение, които ще носи „победителят” в жестокия побой. Още по‒абсурдно е, че самото зрелище се случило пред маса погледи, но никой не понечил да разтърве биещите се ‒ изцяло малоумна постъпка. Момичетата, които станали свидетелки, разказали, че повод за разправията между тях станал конфликт в интернет форумите. Там двамата разменили обидни думи, но директорката не може да уточни дали момиче или нещо друго е в основата на виртуалната разправия, довела до смъртта на Георги. Все едно! ...Това е второто убийство, извършено от ученик за последната една година във Варна. Първото  бе в село Тръстиково.

Новините в медиите обаче показват само част от насилието в училище, и то, когато се стигне до фатални крайности. От години психолози предупреждават, че агресията в клас е проблем, но кой взима сериозни мерки за овладяването й. Няма адекватни санкции срещу насилниците, учители или ученици, няма защита за жертвите.

А иначе всеки ден, всички ние, учениците, ставаме свидетели на агресивни спречквания между себеподобни, които изобщо не мислят за последствията от действията си, нито дори за това, че могат неволно да сложат край на още един детски живот или да го бележат за цял живот. Дори някои смятат агресивността за модерна ‒ тя щяла да ги направи популярни и интересни. Само през миналата година в моето училище (съзнателно няма да ви кажа кое е то, но минава за едно от най-елитните) узнахме за десетки подобни двубои, най‒шокиращият от които беше, когато пияно момче излязло от дискотека и след спречкване между него и още един младеж, единият се оказал със сътресение на мозъка, а другият избягал от мястото на инцидента. Когато и полицията се намесила, станало ясно, че извършителят е разменил колата си с тази на баща си, докато другата, на която се возел в бруталната нощ скрили дълбоко в някакъв гараж...

Иван Игов, един от ръководителите на проекта на UNICEF "Училище без насилие", казва, че в момента положението е най-тежко, защото е времето на поколението на 90-те. Той обяснява, че това са децата на най-голямата криза на ценности, израснали заобиколени от насилие и съвсем естествено било да реагират на проблемите с агресия. Игов цитира статистика, според която 8% от учениците в България са жертви на системно малтретиране в училище, а 4% са насилници. Той обяснява, че тези числа не са никак малки и показват, че във всеки един клас има и от двете групи деца. Игов, който е училищен психолог, допълва, че в страната около 60 непълнолетни се самоубиват всяка година, като причините за по-голямата част от тях са именно проблеми в училище.

Факторите, които дават най‒голямо отражение върху децата идват от семейството - 82.2%
По-съществените от тях са: занижен родителски контрол, криза на семейството, липса на семейство, проблеми в отношенията, нарушени емоционални връзки, липса на обич и внимание към детето, отчужденост, безсилие на родителите, родителска некомпетентност, нисък родителски капацитет, незадоволени потребности на децата, ниска култура и липса на интереси, прекалена свобода на децата, лош пример от родителите, прекалено високи изисквания и очаквания към децата и много други.

Следват:

2. Медии и Интернет - 41.7%

3. Обществото като цяло - 36.8%

4. Личностни и психологически фактори - 22.9%

5. Фактори, свързани с училището - 20.4%

6. Приятелска и неформална среда - 14.7%

7. Фактори, свързани със свободното време - 5.4% (недостатъчно извънкласни и извънучилищни занимания, употреба на алкохол и наркотици като норма за прекарване на свободното време, посещение на дискотеки и нощни заведения и други).

Всичкото това го дискутират по кръглите маси. В същото време жестоките прояви на насилие, убийства и гавра си продължават. Но пък провокират нова кръгла маса ...