Имаме още шансове. Няма надежда. Италия да бие. Черна гора да... Това го знаем. Вече сметките не са интересни. Световното първенство спокойно ще мине и без нашите национали. Чудо голямо.

Ще гледаме другите и ще сравняваме.
Сега важната среща е с отбора на Кипър. Мач, който ще е доста назад в новините на световните агенции. Малки държави, класиране без значение...
Само че не е точно така. За нас не е. Честта ни е подложена на изпитание.
Президентът Първанов пътува също за Кипър, на официално посещение. Ще гледа обаче и мача от световната квалификация. Може да е съвпадение, а може да е и съчетание на частен туризъм с обществени поръчки. Не е толкова важно. Със сигурност българите ще очакват от Кипър други новини, а не тези за постигнатите договорености между държавните глави. Такива са реалностите.
Ако нашите бият, ще бият защото са подготвени и мотивирани. Ако паднат, е защото са неподготвени и немотивирани. Така стоят нещата в спорта.

Как се надъхват футболисти преди важен мач.

За Евро 2008 испанската федерация организирала среща между националите и ветерани, които спечелили титлата на Европа през 1964 г. Вратарят Икер Касияс признава, че направо се просълзил от разказите за героичните битки на игрището преди години. „Ще повторим вашия успех!”, - заклела се младата смяна. Така и стана.
Испанците се надъхвали също и с песни на великия фламенко певец Камарон де ла Исла, както и с Пако де Лусия. Ревяли като тореадори и свивали юмруци – знак за битка, за победа.

В „Ливърпул” нещата са ясни. Там се воюва до последна капка кръв. Имат си и химн, който може да прати в битката и умрял.

Kогато минаваш през буря
дръж главата си високо вдигната
и не се страхувай от тъмното,
в края на всяка буря
има златисто небе
и сладката сребърна песен
на чучулигата.

Продължавай да вървиш през вятъра,
Продължавай да вървиш през дъжда,
Въпреки,че мечтите ти са преобърнати и отвяни,
Продължавай да вървиш,
продължавай да вървиш,
с надеждата в сърцето
си и никога няма да бъдеш сам.
Никога няма да бъдеш сам!

Затова "Ливърпул" е велик. Бил Шенкли, който е направил най-много за отбора казва: "Някои хора вярват че футболът е въпрос на живот и смърт. Много съм разочарован от това твърдение. Мога да ви уверя, че е много, много по-важно от това."

През 70-те до 80-те години на м.в. надъхвали китайските спортисти да побеждават „съветските ревизионисти” по всички спортни терени по света. Причината е разминаванията между идеологията на Кремъл и тази на вожда Мао. Днес много китайски треньори обичат да повтарят на своите възпитаници: „Онзи, който е великодушен, е силен!”

За германците са казани много неща. Преди мачове им изброяват великите победи на бундестима. Често в големи първенства се поръчват копия на купата и тя се поставя в хотела, където е настанен отбора. На влизане и излизане всеки минава край нея и я пожелава.
Първият куплет на германския химн гласи:

Германия, Германия над всичко,
над всичко в света,
когато застава за защита и съпротива
братски заедно стои,
от Маас до Мемел,
от Еч до Белт
Германия, Германия над всичко
над всичко в света.

След това мачкат наред. Дори когато губят, те се раздават до край.

Турците пък се надъхват с примери от историята си. „Ние сме империя! Зад нас са победите, пред нас са победите!” Пример за тях е Кемал Ататюрк, великият син на Отечеството! Той ги води напред, към победи и признание! Призивите от този род са много. Селекционерът на Турция Фатих Терим винаги и по всеки повод твърди: „Турция е велика футболна нация! Имаме уникална страна, имаме уникални синове. Нашите привърженици могат да са горди с няс, ние сме горди с тях!” Как ви се струва, а? Няма шест-пет, нали.

Рок динозавъра Рот Стюарт пък пее в съблекалнята на шотландските национали. Често им пускат и гайда, която ги изправя всеки път сякаш са герои от филма „Смело сърце”... Напред, напред, напред, е техният девиз.

Кипърците, нашите футболни противници, се съсредоточават и надъхват като въртят в ръцете си броеници. За тях са свещени думите от химна:

Не се страхувай, не ще изчезне флага в небето,
Докато в страната ни гори поне едно огнище.
Флагът е мой и е на моята нация звезда.
Ти не ще изгориш под небето, никога.

От древни времена кипърците заявяват, че кръвта е само средство да извоюват свободата си, свободата на Родината.

Сигурно и у нас треньори, спортни деятели и държавни мъже се опитват да вдъхват сили и смелост на футболистите ни. Сигурно се изговарят силни думи, дават се примери, обещават се и премии. Така е по света. Парите днес са част от спорта. Вероятно могат и да вдъхновят някого. Но националното чувство би трябвало да е над всичко. Герб, лъвът, трикольора, хилядите фенове, нацията. Това е взирвната смес. Де да знам дали в съблекалнята се споменават имената на ханове и царе, на спечелени битки, на големите български върхове. Дали това не се счита за нафталин, за отживелица. Дали някой се сеща преди спортна бран за нашите планини, войни, дядовци и бащи, реки и полета, за гордостта на българина, за неговото родово чувство, за стремежа му към победи. Имали го този стремеж въобще? Трепка ли сърцето на националите от нещо друго, освен от чалга ритми и едроцицести хубавици? Могат ли да свият юмруци, да се прекръстят и тръгнат към победата, независимо от кръстопътя, който ги очаква. Да докажат, че имат сърца за велики победи, пък ако ще точките да не стигат. Майната им на точките и класациите – на дневен ред е честта. Не сме голяма държава, не ни знаят по всички краища на света, тук-там ни се присмиват, живеем лошо, нямаме кой знае какви поводи за радост. Но нямаме ли сърце! Не остана ли гордост и кураж в гърдите ни?!
Излез и извоювай победата! Вземи я с бой, вземи я с чест, в открит двубой. Нещо такова трябва да се говори в съблекалнята. Иначе да се откажем въобще от участия.
 
ПРИНОС КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА ИСТОРИЯ
Ивайло Балабанов

Европа, млада и непохитена,
четеше своя рицарски роман,
когато, във зора незазорена,
загина рицарят Иван-Шишман.

Европа плачеше за Жулиета,
Европа се прехласваше по Бах...
А, с вълчи вой, в тракийските полета,
вървяха глутниците на Аллах.

Когато обкръжена от слугини,
тя плуваше в охолство и разкош,
във Солун, на пазара за робини,
гяурките вървяха - пет за грош.

Когато тя строеше катедрали,
и замъци... във зимния Балкан,
скърбяха тънки липови кавали
и плачеха за Алтанлъ Стоян.

Въздигаха се кървави калета,
градени със отрязани глави.
И, всъщност, си остана непревзета
страната на хайдушките орли.

А беше колкото калпак голяма,
широка колкото следа от лъв,
но се превърна в страшна вълча яма,
покрита с кости и залята с кръв.

Със кремъклийка пушка, с проста сопа,
със камък и стрели от бучиниш,
дедите ни завардиха Европа.
И турците не стигнаха Париж!

Дамян Дамянов също го е казал доста ясно.

БЪЛГАРИО!

Ти все тъй малка си била!
Но и огромна си, защото
побра орловите крила
и крачката на своя Ботев!
Земя на слънце и на креп!
Щом нощем те покрий тъмата,
Аз тръгвам като дух из теб
Подир духа на Караджата!

Сигурно е доста високопарно. Сигурно на някой му е смешно. Сигурно е налудничаво и наивно да дърпаме струнката на българската чест на футболистите по този начин. Но друг има ли? Аха, премиите. Ами да им ги дадат. С премии обаче не е спечелена нито една битка, нито една война. Трябват едни други неща, които или ги имаш или ги нямаш. На терена често побеждават сърцето и волята. Бъл-га-ри, ю-на-ци!

Пламен Димитров