Присъединяването на България и Румъния към ЕС озадачи и затрудни европейските наблюдатели, които трябва да следят техния напредък. Нито Италия, нито дори самият Брюксел са квинтесенция на прозрачността, но никога в историята на ЕС не са били приемани като пълноправни членове страни, дотолкова засегнати от системна корупция, организирана престъпност, нестабилна съдебна система и "олигархичен&q
Борбата с корупцията е почти замряла откакто Румъния се присъедини към ЕС, въпреки че са минали по-малко от пет месеца. Антикорупционните реформи бяха ключов критерий за присъединяването на страната към ЕС. Въпреки това имаше редица промени от началото на годината. 30-годишен дилетант зае поста на румънския министър на правосъдието, който се стараеше да въведе реформи. Двама държавни прокурори, разследващи сигнали за подкупни политици, бяха уволнени, а президентът, който дойде на власт, залагайки на антикорупционната карта, бе отстранен от длъжност заради обвинения в "превишаване на конституционната си роля". В момента той се бори против отстраняването си.
Все пак има две причини да се смята, че тази политическа парализа ще има край. Проучванията и големите събори в румънските градове показват, че президент Бъсеску, бивш морски капитан, е получил доверието на гласоподавателите и ще се справи с противниците си чрез референдум в събота.
Втората е, че Европейската комисия все още има мощни механизми, с които да помогне на Бъсеску да възстанови своя реформистки импулс. Но ако комисията не съумее да поощри правилно подтика в негова полза, перспективата за един от най-бедните региони на Европа, както и за бъдещето на европейското разширяване, ще бъде мрачна.
Присъединяването на България и Румъния към ЕС озадачи и затрудни европейските наблюдатели, които трябва да следят техния напредък. Нито Италия, нито дори самият Брюксел са квинтесенция на прозрачността, но никога в историята на ЕС не са били приемани като пълноправни членове страни, дотолкова засегнати от системна корупция, организирана престъпност, нестабилна съдебна система и "олигархичен" контрол върху електронните и печатните медии.
В това отношение и двете страни приличат на Русия и Украйна много повече, отколкото на другите членове на ЕС. Това подкрепя становището, че тяхното присъединяване трябваше да се отложи докато не бъдат въведени по-сериозни реформи.
Еврокомисарят по разширяването Оли Рен не успя да наложи на София и Букурещ толкова строги критерии за реформите, колкото тези, които трябваше да изпълнят 10-те новоприети членки през 2004 г. Това бе лош прецедент. Беше прието на доверие, че повечето реформи ще бъдат изпълнени. В Румъния президентът Бъсеску е оправдал това доверие, поне засега. Негова беше инициативата страната да назначи първата независима антикорупционна комисия и да бъдат отворени прословутите досиета на тайната полиция от комунистическата епоха. Той успява постоянно да устои и да не се предоверява на енергията или инвестициите от Русия, като вместо това контролира силен икономически растеж, подхранван от западните инвестиции.
Обликът на Румъния ще бъде променен завинаги след референдума, обеща Бъсеску пред "Таймс" днес. Той заслужава шанса да изпълни обещанието си. ЕС може да му помогне, но само опирайки се стриктно на критериите за реформите след присъединяването, на принципа, че е по-добре да има реформи късно, отколкото никога. ЕС трябва да продължи да не признава решенията на румънския съд зад граница, докато страната не успее да покаже силни действащи закони у дома.
Най-важното е еврокомисарят по международната политика Хавиер Солана да не прекалява с щедростта, що се отнася за неговия доклад за напредъка на реформите в Румъния следващия месец. Отпускането на 1.7 млрд. лири в помощи тази година и още няколко милиарда през следващите пет години зависят от неговата "присъда". Време е ЕС да бъде безкомпромисен спрямо Букурещ.