6 Август, 2007

"Футбол": Когато през зимата на тази година дадохте първото си интервю в Русия, остана впечатление, че не изпитвате особена радост от преминаването в "Амкар".
Пеев: Ако отстрани така е изглеждало, то това мнение е погрешно. Разбира се, няма да се заблуждаваме, "Амкар" не е отбор от ранга на "Динамо" (Киев). Но друг избор тогава нямах. През зимата имаше предложения от няколко клуба, които искаха да ме вземат под наем. Само пермският клуб предложи да ме откупи. За мен най-важното в тази ситуация беше да получа игрова практика, каквато в Киев нямах, поради което загубих мястото си в националния отбор на България. Благодарение на "Амкар" все пак се върнах в представителния отбор на моята страна, макар и не задълго. Но вече заради извънфутболен проблем - просто в България състава го определят журналистите, които, меко казано, не ме обичат.
"Футбол": Как така - журналистите определят състава на националния отбор?
Пеев: Вие не се обиждайте, но вашите български колеги нямат нищо общо с журналистиката. Те се отнасят много негативно към футболистите, които от своя страна не харесват голямото им влияние над треньорите. Аз не мога да разбера как в Българския футболен съюз позволиха такова нещо.
"Футбол": Нима под натиска на пресата е попаднал и Христо Стоичков, който доскоро беше главен треньор на националния отбор?
Пеев: Христо Стоичков беше гениален футболист, за него се молеше цяла България. Не искам да кажа, че от него излезе лош треньор, но фактът си е факт - той също попадна под пресата на журналистите. И не само той, но и всеки преди или след него. Ще ви дам такъв пример. Стоичков го уволниха след равния резултат срещу Албания през март тази година, а на негово място временно, за два мача срещу беларусите, назначиха Станимир Стоилов, треньор на "Левски". Няколко месеца преди това Стоилов настоятелно ми предлагаше да премина в неговия отбор, но аз му отказах. В момента, в който стана главен в националния, веднага забрави за мен, въпреки че по-рано неведнъж е казвал, че ме смята за един от най-добрите играчи на България. Не мисля, че за тези месеци съм загубил своите най-добри качества. Напротив, постоянно играя за "Амкар", който, както всички в Русия признават, демонстрира привлекателен футбол. Така че аз не само не съжалявам за трансфера си в "Амкар", а обратното, даже много съм доволен. Редовно съм в основния състав, имам шанс да покажа всичко, на което съм способен. Като домакини постоянно играем пред запълнени трибуни, а това е допълнителна мотивация за всеки футболист. Сега в мен се завръща усещането за удоволствие от футбола, а това за мен е най-важното.