Няма майтап. Русия ни изхвърли от проекта „Южен поток” и вкара в него Турция. Това стана в Неапол на тристранна среща. Трасето вместо през наша територия, ще се отклони през южният ни комшия.

Бизнес, ще кажат някои. Бизнес, ама с петролна примка на шията. Направо начало на военни действия по газовата фронтова линия. Това означава също, че свие ли студ, братушките в Москва ще ни врътнат и кранчето на газа без никакви сантименти. Загубите отсега могат да се пресметнат в стотици милиони от затворени заводи, пердприятия, фирми. Нови безработни. Затворени детски градини, студени болници, домове, вълчи глутници в полето. Бодряческото „Здраствуйти, братушки” отива в нафталина, а на негово място идва „сиренето (брынза) е с пари”.

Знак, че може да ни се случи нещо такова, беше даден още по време на срещата между Путин и Борисов в Полша преди месец. Тя бе описана от руския в. „Комерсантъ” така: „Путин го гледаше (Борисов), сякаш аха ще му каже, че още сега ще върне турските войски на Шипка”. Е, върна ги. Сега на ход е българското опълчение...

В момента ни е нужен един задълбочен анализ на българо-руските търговски и бизнес отношения. Без в тях да се включва седмицата на българското кино, която тече в момента в няколко руски града по линия на Годината на България в Русия, организирана и щедро платена от предишното правителство. Още тогава писах, че имаме нужда примерно от месец на Франция в България, месец на Берлин в София, година на Европа и прочие. Станишев и Стефан Данаилов обаче си имаха свои аргументи и си реализираха заплануваното 12-месечно културно събитие. Тогава някои читатели ме упрекнаха в русофобство, пирпомняйки ми, че самият аз съм учил в някогашния Съветски съюз. Те и сега си мислят, че всичко извън „Курица не птица - Болгария не заграница”, е гадна империалистическа пропаганда...

Някога Балкантурист привличаше съветски туристи с една наивна до трогателност приказка, че България е част от рая. Така решил Господ, защото докато за седем дена създавал Земята, забравил за българите, които работели нейде по полята (митът за българското трудолюбие). Като разбрал се плеснал по челото и ги компенсирал със 111 хил. кв. кв. от райските градини.

Никой вече не се хваща на тази въдица. Защото стана ясно, че не е достатъчно да разполагаш с красиво място за живеене. Трябва да знаеш и как да го използваш рационално. Иначе за какво ти е?

В момента чехите, наричани от някои евреите на Европа, извиват ръцете на ЕК, ослушвайки се с подписването на Лисабонския договор. Брюксел ги плаши, че ще ги лиши от еврокомисар, но чехите не се връзват. Знаят, че със и без комисар е все едно. Колкото спечели всеки българин от комисарстването на Меглена Кунева... Прага е намислила добра цена за подписа си и ще я обяви в последния момент, когато усети, че Барозу е облян в пот. Така че Прага е златна не само заради туристическите слогани и лога...

Опирайки се на чешкия опит бихме могли да припомним дискретно на Анкара, че и предстои приемане в ЕС, а то е възможно единствено с подписите на всички членки. Подписът на Москва е без значение в тази схема. Нашият обаче е задължителен. Задължителен ли казах? Не, той е направо безценен. Редно е да чуем офертите на отсрещната страна по въпроса. Защото Франция и Германия май не преливат от щастие, че Турция ще се влезе в семейството им и си търсят съюзници. САЩ обаче искат Анкара час по-скоро да се озове в Брюксел по някои политико-военни съображения. О.К., ще обмислим и американските предложения. Така се прави. Иначе за какво ни е Външно министерство, външното разузнаване и прочие скъпи и прескъпи служби. За да произвеждат скандали? Това знаем, че го могат, но защо да не се напънат този път в полза на българското общество, а не на чуждите разведки, на които са двойни агенти.

С Русия нещата са още по-сложни, дори драматични. Руската дипломация обикновено се изразява в затваряне на кранчета, размахан пръст или показване на куфарчето с червеното копче. Ние обаче сме в положение, в което нямаме много какво да губим. Единият вариант за измъкване от ситуацията е президентът Първанов да отиде на лов с премиера Путин и в традициите на българо-съветската дружба да освободят напрежението. Това упражнение с навеждането сме го играли толкова пъти, че сме си докарали хронична прешленна остеохондроза, известна още като ишиас.

Да се дръвчим, както това е направил Стамболов преди столетие, също не е за препоръчване, а и не е цивилизовано. Освен това Москва си пада точно по такива мускулести сюжети. Можем обаче да започнем една задълбочена ревизия на ЛУКайл и Нефтохим – Бургас. Също и проверка какви количества суров пристигат в пристанище Бургас, колко преработено гориво излиза, колко стига до бензиностанциите и пр. Ще припомня само, че огромен скандал се разгоря в Испания около ЛУКойл и връзките на гиганта с руски политици и мафиотски структури. Вярно, че ЛУКойл е частна компания, за разлика от Газпром, но в Кремъл едва ли са безразлични към имиджа на руските капитали зад граница.

Стратезите и експертите от екипа на премиера Бойко Борисов трябва да решат какво да се прави. Преди това трябва да си отговорят на въпроса дали имат воля да го направят. Очевидно приятелските разговори на Борисов в Париж и тези с Берлускони в София са възприети като настъпване по мазола от Москва. Умно и пресметливо са ключовите думи, върху които е редно да се гради оттук нататък българската позиция. Иначе ще си останем на нивото на онзи стар виц, дето руснакът искал да дели щафета шпек с българина по братски, а нашият се молел да е по равно... Преди години не можеше. Да видим сега.

Огнян Стефанов