В началото на м. ноември предстои събор на Македонската Православна Църква (по-нататък МПЦ), която по време на заплануваното събитие има намерение не само ДА ОТКРАДНЕ от българите името Охридска Архиепископия, прикачвайки го към названието МПЦ, но и да се обяви за АВТОКЕФАЛНА.
Досега в положението на мълчаливо съгласие от страна на Максим и неговите „синодални старци" МПЦ бе оставена в ареала на Сръбската Православна Църква (по-нататък СПЦ ) и фактически беше НЕИН ПРИДАТЪК. Нищо не се бе изменило от времето на кървавия Титовски режим, що се отнася до нашите сънародници – македонските българи.

Но поредица от „бунтарски" тежнения на МПС доведе до поставянето на ДИЛЕМАТА: със София или с Белград занапред? За да се издигне статутът на МПЦ до АВТОКЕФАЛНОСТ.

Започна дълго лавиране между архиреите на СПЦ и БПЦ, за да се постигне пълната незанисимост. В последните месеци тези опити на македонското духовенство доведоха до поредица от преговори в многострадалния манастир „Св.Прохор Пчински", (преживял така нар. Основаване на Македонската държава през 1944 г.).

Патриархът на „братята” сърби Павле осъществи поредица от совалки до манастира и обратно – до Белград, за да се убеди, че този път наистина Македоският диоцез може да му се изплъзне безвъзвратно, ако не прояви поне малко благоразумие и не даде лелеяната АВТОКЕФАЛНОСТ на „македонците”.

Същевремено – ЗАД ГЪРБА НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД манастирът бе посетен и от високопоставени лица на БПЦ. Те също започнаха да търсят договореност с местния клир, но нито веднъж патриархът ни Максим не благоволи да информира обществеността или поне научните среди за подготвяното РОДООТСТЪПНИЧЕСКО ДЕЛО – ХАРИЗВАНЕТО НА МАКЕДОНИЯ на любимия Православен сръбски народ. По сведения на разузнаването на РАДКО – партия на българите в Македония - този подарък е внушен на бившия служител на ДС – Максим от КГБ, при мълчаливото съгласие на УДБ-а ! До колкото ни е известно нашият духовен „предводител" не е потърсил съдействие за отпор срещу сръбските домогвания нито при Вселенския патриарх, нито при Американската Православна Църква (АПЦ), нито при която и да било друга ПОМЕСТНА ЦЪРКВА.

Всичко това означава само едно – ПРИЗНАВАЙКИ, че СПЦ става МАЙКА на МПЦ, ние завинаги губим влиянието си върху тази ВЕКОВНА (ИЗКОННО ПРИНАДЛЕЖАЩА НИ) ОБЛАСТ. В противен случай ако София ЧРЕЗ УМЕЛИ ХОДОВЕ НА ЦЪРКОВНАТА СИ ДИПЛОМАЦИЯ направи така, че именно БПЦ да стане ЦЪРКВА-МАЙКА на „македонската”, ние ще запазим шансовете си за ДУХОВНО ВЛИЯНИЕ върху югозападните български области...

Всичко това РАЗТРЕВОЖИ И ВЪЗМУТИ нашата Академична общност, защото не само се посяга на святото за нас име Охридска Архиепископия (КОЕТО Е ПОРЕДНАТА ВАНДАЛСКА КРАЖБА НА ИСТОРИЯ), но се загрозява и бъдещето на Българщината. На нас – специалистите от БАН и дори на редица АКАДЕМИЦИ - се внушава да си мълчат, защото „синодалните старци щели да реагират остро при евентуална намеса от страна на миряните", макари тия „миряни" да са много по-големи ерудити от изпадналия в полу-деменция и ступор Св.Синод на БПЦ.

Лично от директора на Института по история към Патриаршията, г-н Христо Темелски, ни бе казано : „Стойте на страна от тези въпроси, защото в противен случай синодалните старци ще побеснеят. Те не допускат никакво вмешателство отвън по този въпрос. Всички коментари по него са ИЗЛИШНИ, НЕДОПУСТИМИ И ВРЕДНИ. Има опасност при действия от страна на София да бъдем осъдени от Вселенската патриаршия , както и от ВСИЧКИ ПОМЕСТНИ ЦЪРКВИ". Нещо, което е толкова нелепо като позиция, че чак абсурдно. Защото ние сме учени и не по-малко от лицето Максим милеем за съдбините на Българската Православна Църква! При необходимост ще предоставим документи с подписа на Хр.Темелски...

Водени сме от намерението САМО ДА ПОМОГНЕМ НА БЪЛГАРЩИНАТА в този измъчил се до крайност (от 1912 г. до днес) край на Отечеството ни.

Ето защо ние заявяваме на г-на Максим (на мен лично той не ми е никакъв Патриарх и Господ само може да ме съди за изявите ми): Не си играйте със съдбините на нацията ни в препатила Македония. Ако Вие не поемете инициативата да направите Българската църква – МАЙКА на „македонската", ГОРКО ЩЕ СЪЖАЛЯВАТЕ, защото народът ни там и тук ще Ви прокълне. А Вие него – цял един народ не можете да отлъчите от Светата Православна вяра.

Вразумете се и направете всичко възможно, за да запазим своите шансове за Ново Българско Възраждане в Македония, но не я харизвайте на сърбите.

Разбира се, предлагаме Ви да направите всичко това при редица условия, между които могат да бъдат:

1. Името на новата автокефална църква да бъде Скопска архиепископия ;

2. Там, където българите искат това, да могат да създават свои църковни общини и храмове, както по времето на ръководената значително по-добре от Вас Света Екзархия;

3. Да приложите всичките си усилия за доказването на КОНТИНУИТЕТА НА НОВАТА ЦЪРКВА с Екзархията, отнет безцеремонно и със стотици хиляди невинни жертви от българското население. Нещо, което на свой ред ще доказва и в бъдеще приемствеността на църковно-просветната ни история в споменатия край.

4. Да впрегнете цялото си влияние в средите на Православния свят за постигането на ОБЩО РЕШЕНИЕ по въпроса. Гърция, също като нас, е толкова огорчена от кражбата на Античната история, че Вселенската патриаршия и Атинската архиепископия могат да се явят за Вас един малко очакван, но вездесъщ съюзник, който да работи ПАРАЛЕЛНО НА БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН ИНТЕРЕС;

5. Да се обърнете лично към влиятелни фактори като Американската Православна Църква (обхващаща около 3 000 000 пасоми) и подобни на нея фактори, незаинтересовани пряко от плановета на остта Москва - Белград - Скопие ;

6. Да информирате своя народ за това, което вършите по въпроса и имате намерение тепърва да свършите, за да престанат Вашите подчинени да ни обиждат с упреци за некомпетентност. Ние – от Академичната общност - сме готови да си премерим с Вас и питомците Ви силите си както по историята на нашата църква и по канонически въпроси, а защо не и по познания относно БИБЛЕЙСКИТЕ ИСТИНИ. Не подценявайте историците (особено нашего събрата – посветил се на църковна история), защото може да се окажете победени в един такъв диспут...

Д-р Георги Ст. Генов – н.с. І ст. в Института по история при БАН, секция „Български национален въпрос”; главен редактор на „Исторически архив” – орган на Съюза на учените в България.

Забележка: Това мнение е съгласувано с академик Георги Марков – директор на Института по история на БАН и 37 неправителствени (автономни като Академията) граждански сдружения, като Македонските патриотически организации (МПО) и РАДКО (псевдоним на Иван Михайлов). В скоро време позицията им ще бъде оповестена пред медиите.