9 Август, 2007

Красимир Райдовски

Сънувам, че годината е 1982. Кабинетът на началника на бившето ПГУ-ДС. (Едва ли е останал човек в Републиката, който да не знае какво означава тази мръсна абревиатура. За дебилите, пояснявам - това е бившето външно разузнаване на комунистическия режим). Цялото ръководство на Управлението в парадни генералски униформи е коленичило пред ИВАН ГАРЕЛОВ. Той е облечен във фрак, все още младичък, не така пълничък. В ръката си държи томче избрани произведения на Д. Талев. Началникът, покойният генерал Васил Коцев, вечна му памет, целува томчето, целува му ръка и се заклева. Кълне се тържествено, че България по никакъв начин не е замесена в атентата срещу папата.

Около него, на излъскания паркет са се скупчили заместниците му. Боричкат се кой първи да докопа някоя от ръчичките на Гарелов, за да я целуне и в хор мълвят свенливо "кълнем се, кълнем се, не сме ние, ние сме от добрите...".

А ГАРЕЛОВ от високо гледа ги строго и сърдито прецежда изпод черните си мустачки: "Добре де, добре, ама внимавайте, че после цял живот ще ми носите куфарите!"

Генералите въздъхват с облекчение. Блъскат се кой да грабне най-тежкия му куфар и хукват към летището да не отърват самолета за Рим. И тъй като не са в първа младост, организират нещо като щафетно бягане. Щафетите, естествено, са куфарите на Гарелчик, които всички ние си предаваме от ръка на ръка. Та чак до багажното отделение на самолета. На летище София по команда на генерал Коцев заместниците му го грабват на ръце, пренасят го през транзитна зала и пак на ръце го внасят в първа класа на самолета на БГА "Балкан".

На летището в Рим вече го чака цялата резидентура на българското разузнаване, (т.е. ДС), за да му носи куфарите до хотела.

Събуждам се с потрес и излизам да разходя кучката си Кара, американски стафордширски териер (големият брат!), по паспорт е Багира. И тя, като всички нас, които носим куфарите на Гарелов, има няколко имена.

Отварят входната врата и отпред ме чака поредният куфар на Гарелов, който трябва да нося! И така трети пореден ден!

Абе, другарю Гарелов, пардон, господин Гарелов! Сериозно съм притеснен за твоето здраве! Толкова ли те е налегнала старческата деменция?! Или онова заболяване, за което писа преди време във вестник "Шоу" Николай Босия, ти се е отразило така зле върху мисловния процес?

Забравил си, че има все още живи хора, които те познават и помнят от онова време?

Забравил си, че в края на 1982 г. ти не замина за Рим, защото беше най! Теб те изпрати Държавата, онази държава, която ти днес често поплюваш.

Освен теб, в Италия ходиха много истински журналисти, които работеха за истината. Помня някои от тях - Явор Цаков, Николай Конакчиев, Евгени Станчев, Борис Чакъров. Нито един от тях не сподели съмнения относно "участието" на България в атентата срещу папата. И нито един от тези хора не си позволи като теб, на фона на една човешка трагедия, да ни говори за своето величие!

Забравил си с чия кола и кой те закара при началника ПГУ през онази 1982, за която пишеш?

Забравил си как се беше понаакал от притеснение и страх в колата и разпитваше дали наистина ние не сме организирали атентата?!

Господин Гарелов, като говориш за тези събития, забравяш, че са се случили през 1982 г.!

Как си представяш ти, колкото и либерален да беше в отношенията с подчинените си покойният генерал Коцев, да го "НАКАРАШ" да прави каквото и да е?! Ти, който беше готов и ръка да му целунеш и не само на него!

Господин Гарелов, аз не мога да си позволя и да си помисля да те накарам да правиш каквото и да е. Аз те моля да се освестиш и когато пишеш за сериозни неща, да престанеш да се правиш на шут и да се напъваш да ни побъркваш.

Дори и сега с "мъченика" не пропускаш да изтъкнеш колко си Велик, а всички около теб са гола вода и хора на секретните служби! И този път оставаш верен на себе си! Не пожали и покойния Антонов. Какво и кому искаш да кажеш с това, че дядото на покойния Сергей е бил участник в Септемврийското въстание от 1923 г.?

Пропуснал си да споменеш, че и дядото на Асен Агов - поручик Агов, комуто е кръстена улица в София, е участник в същото въстание ...

За твоя дядо какво си писал в онази автобиография?

Господин Гарелов, защо не си остана в онова шоу в bTV, където ролята на палячото ти прилягаше най-добре? Сега, колкото повече те чета във вестниците, намирам обяснение на някои въпроси, които ме тормозят повече от 25 години.

Защо покойният Леко Савов, вечна му памет, като съветник по печата в посолството ни в Атина отказваше да подписва протоколите ти за използван таксиметров транспорт? Подписвах ги аз. Кой знае защо ти вярвах. А може би Леко е знаел нещо повече, като казваше, че не ти вярва? А?

Защо през 1996 г. ме врънкаше да уредя среща на нашумелия строителен предприемач Барбуков с министър-председателя Жан Виденов, който в замяна на това щял да построи къщата в Горна баня без заплащане. С Виденов не го срещнах. След разговор с Барбуков му уредих среща с икономическия съветник Владимир Жеглов.

След години, в някакво списание, прочетох, че вече живееш в новопостроената си къща в Горна баня.

А, като говорим за плащане, се замислих. Платил ли си данъците върху онези стотина хиляди, които получи от телевизия NOVA, когато завъртя интригата с г-н Кеворкян и те изхвърлиха?

Г-н Гарелов, не е ли вече време да излезеш в заслужен отдих и да се отдадеш на мемоарите си в родното си село Смилец?

И така, както си пиша тези глупости, си спомних нещо, което искам да споделя с търпеливите читатели:

"При все това, при все това,

че носи фрак и прочее,

глупакът си е пак глупак,

пак жалък е и прочее..."

Това не съм го измислил аз, великият Робърт Бърнс го е написал.

09.08.2007