След като френският референдум за евроконституцията доведе до провал, сега в Брюксел напрегнато чакат да разберат как победителят от изборите Саркози ще се отнася в бъдеще към европейския проектоконституционен договор.
Бернд Рийгерт, радио Дойче веле

След като френският референдум за евроконституцията доведе до провал, сега в Брюксел напрегнато чакат да разберат как победителят от изборите Саркози ще се отнася в бъдеще към европейския проектоконституционен договор. Никола Саркози вече съобщи, че смята във възможно най-кратък срок да се срещне с Ангела Меркел, която е ротационен председател на ЕС, за да разговаря с нея по нов проект за договор, който обаче нямало да носи името “конституция”. Бъдещият президент има намерение да раздели договора на три части, които да бъдат ратифицирани от парламента без да се провежда ново допитване до народа. Според европейски дипломати, в замяна на този принос, Саркози смята да изиска от европейските си партньори значителни отстъпки по други въпроси.
Консервативният политик има намерение да ореже независимостта на Европейската централна банка, с цел националните държави да могат да водят по-активна икономическа и лихвена политика. Според представите на Саркози, ЕС трябва да се превърне в крепост срещу отрицателните последици на глобализацията и да защитава французите от тези последици. Саркози смята да стимулира основно саниране на германо-френския концерн ЕАДС – в сферата на въоръженията, въздухоплаването и космическите изследвания и то в полза на френските участници. Той се обявява също за решителна борба срещу дъмпинга на заплати и данъци в ЕС и е категорично против приемането на Турция в ЕС. По втория пункт има пълно съвпадане между позициите на Саркози и на германската канцлерка Меркел, която в момента председателства ЕС. Бъдещият френски президент е за създаването на средиземноморски съюз, който по модела на ЕС да обединява мюсюлманските държави в региона. Във вътрешната политика Саркози смята да подсили позициите на френската индустрия и да ги защити по-силно срещу чужди конкуренти и фузиониране, особено в енергийния сектор.
Всички тези плонаве противоречат на политическата линия, определяна от Европейската комисия в Брюксел. От гледна точка на политическата си принадлежност, новият френски президент добре ще се сработи с президента на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Боразу, който също като него и като германската канцлерка Меркел принадлежи към лагера на консерваторите. Поради всичко това, за Брюксел Саркози всъщност беше тайно предпочитаният кандидат, тъй като възгледите на социалистката Сеголен Роял още по-малко се вписваха в концепциите на Европейската комисия.