Тайни на Аполония възкръсват в София
Вторник, 3 Ноември 2009

A+

A-

   
Тайни на Аполония възкръсват в София
Камерна изложба в археологическия музей
снимка:Вяра Йовева
В Националния археологически музей откриха камерна изложба, посветена на най-стария град – държава по днешното българско Черноморие – Аполония Понтийска (Созопол).

Мая Стоянова


60 великолепни експонати от акропола на града на Аполон, подбрани сред хилядите находки, открити на територията на древното селище, представят бита, културата, вярванията и традициите на хората, живяли през античността по нашите земи.

„Изложбата е посветена на столетието археологически проучвания на Аполония Понтийска. Но особено важно за нас беше тя да бъде показана точно през 2009, защото тази години се навършват и 60 години от началото на първите мащабни проучвания на античния некропол, осъществени под ръководството на забележителния български учен Иван Венедиков”. Това каза за Frognews.bg ст.н.с. д-р Кръстина Панайотова, която вече 21 години изследва некропола на Аполония. Той е най-добре проученият не само у нас, но и в цяла Европа археологически паметник от този период, твърди д-р Панайотова.



Култова фигурка, открита в некропола на Аполония
снимка: архив на д-р Кръстина Панайотова


Аполония Понтийска е основана през последната четвърт на VII в.пр.Хр. от преселници от Милет и други центрове на Йония. Благодарение на стратегическото си местоположение и богати залежи на руди, градът се утвърждава в първостепенен посредник в търговията между Елада и Тракия. Негов покровител е бог Аполон, в чест на когото издигат храм на най-високата част на днешния о.”Св. Кирик”. През V в.пр.Хр. там е поставена и колосална бронзова статуя , изваяна от прочутия скулптор Каламис.





„Автор на идеята как точно да представим античния град-държава принадлежи на ст.н.с. Мария Рехо, която е музейният археолог и куратор на изложбата. С нея сме се опитали да покажем различни аспекти от живота на древните аполонийци и гърци. Някои от експонатите представят ежедневието на мъжа войн, неговите занимания и начина, по който се е забавлявал. Други от тях представляват предмети и аксесоари, свързани с всекидневието на жената и децата в семейството. Има експонати – погребални дарове от некропола, които препращат към представите на древните за земния и отвъден свят, идеята за същестуването на живот и след смъртта”, обяснява Кръстина Панайотова.

Сред най-впечатляващите експонати, които за първи път ще могат да бъдат видяни от широката публика, са култова статуетка на Ерос /богът на любовта/ с петел, датирана към средата на IV в.пр.Хр., открита в детски некропол; любовни дарове, символизирани от заек и петел, представени върху рисувани и релефни вази; двоен авлос (двойна флейта) от V в.пр.Хр., много добре запазена, намерена в гроб на 17-годишна девойка и ксифос (къс меч) от кр. V в.пр.Хр., изваден от некропол на 10-годишно момче.



Работен момент от разкопките на античния некропол
снимка: архив на д-р Кръстина Панайотова

Археологът Кръстина Панайотова не крие огорчението от състоянието, в което се намира древна Аполония днес. През последните пет години тя и нейните колеги имат сериозни проблеми, свързани с проучването на античния некропол, чиито околности са превърнати в огромно бунище. Още по-неясна е неговата съдба, защото нито общината, нито институциите, които имат отношение към опазването на културното ни наследство, са направили нещо за консервацията, реставрацията и социализацията на този забележителен паметник на българската история.









Изложбата може да бъде видяна от 3 ноември до 25 януари 2010 година

прочетете още...

КОМЕНТАРИ

търсене

нов коментар

stydent Сряда, 4 Ноември 2009, 09:59:02
ynikalni ne6ta lega6ti pad nozeteni . . . . op pod ynikalno grozni mastodonti nare4eni hotelski kompleksi NIPK trqbva da se izrine ot mazni arhitekti i arheoolozi dypedavci sklonni kqm gy6ene
Анкета Какво бихте взели със себе си, ако ви застигне бедствие?
Времето
Фиксингът       11 Февруари, 2012

ГЛАСЪТ НА ЖАБАТА

ИНТЕРВЮ

ОБЩЕСТВО

ПОЛИТИКА

ФАБРИКА ЗА КЛЮКИ

ФОТО ТЕМА

  • Рене Магрит

  • Хуан Миро

  • Джорджо де Кирико