Кой ще поеме евроролята на Раева и Младенов? Един позитивно-критичен анализ

Преди около година и половина получих предложение от екипа на българския евродепутат Биляна Раева да участвам в представянето на Алманах Македония (І изд. С., 1931 и ІІ доп. изд. София, 2008 г.) в Брюксел. Не мога да скрия задоволството си не толкова от поканата към мен като млад докторант по история, колкото от интереса на един вече бивш наш евродепутат към българското минало на Македония.

Не е изненада, но още преди няколко години когато за пръв път се заговори за асоцииране на Република Македония към Европейския съюз, много от гръцките евродепутати реагираха остро- БЮРМ (както все още наричат Р.Македония) не трябва да бъде допускана до прага на обединена Европа, преди да разреши висящите като демоклев меч междусъседски разногласия относно историята и езика си.

Дали заради липса на интерес или заради “криза на знанието”, огромна част от нашите евродепутати останаха безучастни “цезарови гости” с осезаема липса на инициативност в дебатите в тази насока. България е сред държавите с най-кратък парламентарен опит в Брюксел. Вероятно това предположи и на моменти колебливото поведение на мнозина от нашите европратеници, докато техните гръцки колеги не престават да използват всеки удобен повод за защита на националната си кауза.

Така например, във връзка със спора около името на Македония, Йоргос Караджафери, гръцки евродепутат, в писмен въпрос до Европейския парламент през 2005 г. заяви:

“... Добре е известно, че езикът, който някои екстремни националисти наричат македонски, всъщност е български, което се потвърждава от всички сериозни изследвания, от всички сериозни академици и университети по света..."

В суматохата около предприсъединяването на България към Европейския съюз, много от политиците ни не обърнаха сериозно внимание на гръцките изявления. Те недвусмислено предупреждаваха за оформянето на бъдещи трудно разплетими междусъседски възли, породени от липсата на визия и осъзнаване на правилата на държавно поведение в рамките на обединена Европа. Единодействие, отвореност и сътрудничество, а не разделение и нестабилност са европейските уроци, които трябва да възприемем на Балканите. Франция и Германия са верният пример за прилагането на тези принци по отношение на опитите за написване на съвместни учебници по история.

Засилването на иредентистките стремежи и шовинистичните прояви в нашата югозападна съседка подбуди все повече българи да се двоумят дали приемането на Р. Македония за пълноправен член на Европейския съюз не накърнява националните ни интереси.

За съжаление единици бяха българските евродепутати, които след 2007 година открито поставиха този въпрос пред своите колеги и пред цялата европейска общественост. Евгени Кирилов, Биляна Раева и сегашният български министър на отбраната- Николай Младенов. Заслужиха уважението ни като български европолитици, които въпреки партийните си пристрастия, отстояват българската кауза.

На 15 юли 2008 г. Биляна Раева заедно с нейния екип организираха второто издание на авторитетния алманах “Македония” в Европейския парламент. Събитието беше добре посетено. Гостуваха едни от най-авторитетните български учени-историци като ректора на СУ “Свети Кл. Охридски”, проф. Иван Илчев (по произход от Македония), проф. Трендафил Митев от УНСС, който е и настоящ председател на Македонския научен институт, както и световноизвестни специалисти в областта на балканското езикознание, история и култура като проф. Ян Ришлик от Карловия Университет в Прага, проф. Марине Имберехт от Европейския културен център, д-р Вемунд Аарбаке от университета “Аристотел” в Солун и проф. Анастасия Каракасиду от Уелсли Колеж (Wellesley College), САЩ. Отдавна заслужаваха нашата Родина и българската наука този общоевропейски културен празник.

След сполучливата проява българските теми станаха по-активно засегнати в Брюксел. Изпъкна категоричната позиция на Евгени Кирилов. В началото на 2009 година в Комисията по външни отношения на Европейския парламент г-н Кирилов декларира, че са абсолютно неприемливи квалификациите на македонските медии по отношение на висши представители на българските институции и на обикновените българи като "черни български чудовища”. В отговор на това заявление последва опит за смяна на надписите в българските военни гробища в Преспанско-пелагонийска епархия, иницииран от местния владика Петър. Всичко това доведе до повторна, далеч по-категорична реакция от българска страна. Началото се постави на заседание на Комисията за външна политика към ЕП, по време на което Евгени Кирилов попита европейския комисар по разширяването Оли Рен как ще коментира новите ксенофобски прояви в Р. Македония, завършили с поставянето на билборд, изобразяващ националното знаме на Гърция със свастика.

Отговорът беше повече от красноречив:

“Използването на езика на омразата в някои македонски медии срещу съседни страни е ужасен пример на разпалване на вражди.”

Българските евродепутати и по-точно онези, които дотогава заемаха изчаквателна позиция, се раздвижиха и реагираха критично. Нашата преса дори публикува кратко становище на Димитър Стоянов.

Унищожаването на български военни и културни паметници в Македония продължава да бъде знак за недобронамереност. По съвместна инициатива между Николай Младенов и Евгени Кирилов се подготви посещение на българските военни гробища в Македония. Състоя се в началото на април 2009 г. Беше първото по рода си в досегашната практика на българските евродепутати. Поводът за гостуването им стана вече няколко години отлагания от Скопие официален отговор за възстановяване и опазване на българските паметници във вардарско. Македонските управляващи запазиха надменно мълчание. Все пак следящите обстановката доловиха, че след официалното посещение на Евгени Кирилов и Николай Младенов ги нямаше обичайните язвителни антибългарски тиради в скопските медии. Всъщност, един от най-заклетите българофобски вестници “Вечер” постепенно смекчи тона си към България. Беше ли това индикация за “някакво раздвижване” на мътилката под повърхността или по-скоро ловка проява на предпазливост?



На снимката: Евродепутатите Николай Младенов /сега министър на отбраната/ и Евгени Кирилов се прекланят пред паметта на полковник Каварналиев. /автор: Иво Антонов/

Въпреки желанието за напредък, България отново беше въвлечена в задочен спор с Р. Македония. Арестуването и въдворяването на българската гражданка Спаска Митрова в затвора “Идризово” изникна на преден план. Нашата страна отново стана обект за прицел на недобросъседски коментари в общественото пространство.
Дипломатическите усили, включително и лично отправена молба за помилване от бившия български президент Петър Стоянов до неговия колега Георги Иванов, не доведоха до прагматичен резултат. С подновяването на сесиите в Европейския парламент през септември, Евгени Кирилов от името на Групата на социалистите и демократите отправи призив до Оли Рен с молба лично да се заеме със случая “Спаска Митрова”. В обръщението си той изложи накратко естеството на случая, като изтъкна, че осъдената е с отнети родителски права над невръстното си дете, заради “невъзвожност от нейна страна да предостави легло на бившия си съпруг”. Според запознати, тъкмо в личната ангажираност на еврокомисаря трябва да се търси и разковничето за предсрочното освобождаване на Спаска Митрова, което, разбира се, не би било възможно без намесата на българските евродепутати.

Двуличната македонска политика спрямо България, въпреки нееднократно демонстрираното приятелско отношение, трябва да бъде като обеца на ухото, че всяко наше “отпускане” ще бъде “наказвано” от антибългарските среди, заемащи отдавна ключови позиции в управлението на Македония. Днес вакуумът от липсата на Биляна Раева и Николай Младенов в Европарламента е чувствителен. Кой ще поеме тежката задача по възпирането на нарастващата българофобия и кражбата на българска национална памет в Република Македония?

Николай Иванов, докторант по история
Тася Тасова, студент по икономика и обществени науки