Да се публикува договорът Бургас – Александруполис. Това поиска премиерът Бойко Борисов. Възможни са три аргумента за подобно безпрецедентно обнародване на документи, които по традиция управляващите крият от очите на обществото.

1. Новото правителство е притеснено какво решение да вземе и тества гражданската позиция.

2. Новото правителство опитва да се спазари за по-добри условия с Русия и Гърция.

3. Правителството изпълнява предизобрине обещания на ГЕРБ за прозрачност при взимане на решения от национално значение.

Така или иначе, ще станем свидетели на разсекретяване на документи, до които обикновено достъп имат само „избрани”. Което пък ще ни даде възможност да преценим кой как е оценявал нашето участие и дали се е ръководил от обществения интерес. Не че отговорът не е ясен предварително, но е любопитно да се надникне зад завесата на политическите договорки.
За какво става дума. На 11.01.2008 представители на енергийни компании от България, Русия и Гърция парафираха споразумение за учредяване на международна проектна компания за строежа на петролопровод Бургас-Александруполис.

Според споразумението, през Бургас и залива ежедневно ще минават 700 000 до милион барела петрол, или 400 до 700 кораба годишно, с вместимост 150 000 до 300 000 тона.

Но без пристанище. Преходът от танкер към самия нефтопровод към Александруполис ще се извършва по технологията моно-буй. Това е по-евтината, но и много по-рискова технология от алтернативата.

Разтоварването посредством буйове става като корабът се приближава до буя (технологично съоръжена шамандура с тежест 70-80 тона) и чрез 250-300м дълги шлангове подава нефта към него с дебит 10 000 тона на час. Нови шлангове водят от буйовете към тръбопровода на дъното. Шланговете се движат с кораба, огъват се от течението и вълните. Направени от специална материя, но си остават единствената преграда между нефта и водата. Влекач опъва всеки танкер да не се удари в буя, от което би последвало изтичане и експлозия. Технически или човешки грешки, вълнение, близостта до дъното - разливи ще са неизбежни.

Оценка за влиянието върху околната среда до момента липсва. В тристранното споразумение липсват текстове за защита на Черно море от инциденти. Кой и как ще финансира упоменат авариен фонд е оставено неясно. Не се упоменават гаранционен фонд или компенсации при катастрофа. Неясно е разпределението на отговорностите при аварии.
А пострадалите ще сме ние и нашите деца. Бургас-Александруполис е енергиен и инфраструктурен проект, важен за България, но основните негативи ще се проявят в Бургаска община. Вариантът за реализирането му чрез моно-буйове е неприемлив.

ЕКОЛОГИЯТА

Тя отива на кино. Непочистен в течно състояние, а отмит на брега, 1 тон нефт се превръща в 10 тона замърсено вещество, свързвайки се с пясък, почва и др. През бургаския залив ще минават - като начало - 35-50 милиона тона годишно.
Изчистването 1 барел петрол струва във водата между 10 000 и 250 000 $ - и много повече на брега.
Черно море е най-бедно на флора и фауна. Заливът е плитък и затворен. Водните течения са слаби. Tези елементи правят практически невъзможно разсейването на евентуален разлив. Всеки разлив ще завърши на брега в рамките на 2 дни.

Препоръки на експерти от морска администрация от 1997 г. настояват за пристанище за петролно разтоварване от страционарен тип - като Ротердам - като най-екологичен и безопасен вариант.
Вместо това, споразумението за петролопровод планира 2 или 4 буя за едноточково швартоване. Това означава, че в центъра на залива във всеки момент може да има 1 милион тона нефт. Мястото е изчислено на 7 км от бургаския бряг.
Методът се използва като основен в Южна Африка, Венецуела, Западна Африка, Нигерия, Ангола, Персийския залив, Индонезия. В Западна Европа буйове има малко, с много ограничено приложение и с максимално годишно количество на товара до 5 милиона тона, в близост с конвенционалния кей.

При повреда от всякакъв сорт, технологията моно-буй предполага незабавен разлив от поне 200-300 тона. Дори прилагана без човешки и технически грешки, или климатични екстреми, тя предполага процент оперативно изпускане на петрол във водата.

В световен план, годишното количество оперативно изпускан петрол от танкери е равно на изпусканото от големи аварии с танкери, и 5 пъти по-малко от оперативно изпуснатото от не-танкери: тръби, кораби, резервоари, шлангове.
По света няма нито едно подобно съоръжение в туристически чувствителен залив със затворена циркулация на вода. За сравнение, Холандия има 200 стационарни кея и нито един буй.

За полагането на 155 км транзитната тръба е нужно изчистването от растителност на 130 м широко трасе.

Трасето минава през защитени територии в Странджа и земи в Натура 2000. Такива са дом на застрашените свиленградски скални орли, както и единствените, запазени в Европа, колхидски фазани.
Мащабни изсичания стартират ерозия на почвата, свлачища и допълнителна загуба на хабитат. За подземни водоизточници и трите реки по трасето и малък разлив нефт ще е фатален.

ИКОНОМИКА + ТУРИЗЪМ

При евентуален нефтен разлив туризмът ще пострада невъзвратимо. Дори без разлив, лошата реклама от танкери, разтоварващи петрол точно срещу някои от най-посещаваните плажове, ще причини отлив на туристи.
Ако отливът на туристи е в размер на само 5% от приблизителния брой за 2007, всяка година южното черноморие ще губи три пъти повече пари, отколкото ще печели България от нефтопровода.

Загубата на работни места в туризма ще надхвърли неколкократно обещаните ни от предишното българско правителство 1000 работни места.

Повечето от тези обещани 1000 работни места по нефтопровода ще се затворят след построяването на съоръжението. Запитан от "Независимая газета" дали изграждането на нефтопровода ще продължи година или 2," Семьон Вайнщок - президент на руската компания "Транснефт" - възкликнал: "Много, много по-малко!"

Нови крупни работни места в Бургас отвъд първоначалното инсталиране на съоръженията не се предвиждат. Не се предвижда и откриването на нови работни места в Нефтохим.

Инвестициите в недвижими имоти по южното черноморие вече надвишават 3 милиарда евро. Ако в следствие построяването на тръбата цените на имотите паднат само с 10%, то би отнело 10 години на проекта Бургас-Александруполис да компенсира загубите - и то само ако всички приходи от транзитни такси се насочват изцяло към южното черноморие.
Само данъците на Нефтофим са пъти повече от общата печалба за България от сделката.

Договорената печалба от 30-35 млн. долара годишно, които ще получава България от петролопровода, нито компенсира загубите от засегнати отрасли, нито съответства на риска, който се очаква от бургазлии и южночерноморци да поемат.

Ползите за България ще са около 70 евро-цента за тон, като в цената са включени транзитните такси и пристанищните такси. Но за разлика от Ротердам, който ще изпреварваме по трафик на суров петрол, тук цената спада след четвъртото посещение на танкер.

Тарифите от разтоварване с буй (а не с пристанище) отиват в София - а не се завъртат в местната икономика.
Само пристанищните такси в пристанище Ротердам са средно 70 евро-цента на тон: годишно то събира само пристанищни такси, само за суров петрол 70 000 000 евро - печалбата от които се завърта в самото пристанище и местната икономика. Отново, България като цяло печели 35 милиона долара на година - от които за Бургас не остава нищо.
Накратко, от петролопровода Бургас-Александруполис, ако бъде реализиран според сегашния проект, Александруполис ще спечели екоологична сигурност, пристанищни такси, още нови туристи, нови рафинерии, модерни собствени танкери, нови постоянни работни места и стабилни цени на имотите.

Бургас ще спечели БУЙ.
Най-малкото е, че риболовът буквално ще измре.

ЗДРАВЕТО

Продължителен контакт със суров петрол причинява кожни зачервявания, едема и изгаряне.

Токсичният ефект се задълбочава от съпътстващо или последстващо излагане на ултравиолетови слънчеви лъчи.
Епидермиологични изследвания показват възможността за развиване на ракови заболявания не само при работници, изложени на редовен контакт, но и при деца.

РЕФЕРЕНДУМ

На 17 февруари 2008 гражданите на Бургас и общината гласуваха с ДА и НЕ на местен референдум за/против петролопровода Бургас-Александруполис. Зададеният въпрос е: "Одобрявате ли изграждането на петролопровода Бургас - Александруполис, с трасе на тръбопровода и с инсталации, разположени на територията на община Бургас?"
По-късно против гласуваха и жителите на община Поморие. Отговорът бе ясен: хората не желаят това съоръжение.
Тогавашните управляващи не ги чуха.

Но референдумът има и международен ефект, и най-вече, референдумът е първият пробив на безверието у нас. И да не пренебрегваме силата за натиск за сигурни и безопасни инфраструктури, която означава единно НЕ от Бургас, както и натиск за да бъдат направени явни рисковете, ползите и задълженията на България по споразумението.

По материали от:
bgbui.com