С противоГЕРБна ваксина ДПС оцелява от мутренски, институционален и европейски сценарий

Стойко Стоянов

Почти символично,  в месеца на раждането на Спасителя Ахмед Доган ще се прероди за нов мандат като лидер на ДПС. Изборът му в събота е напълно сигурен и не подлежи на коментар и редакция, въпреки обществените мераци за някаква промяна. Всъщност тя бе обещана на Шестата конференция. Тогава Сокола се беше изгубил в облаците и сам се изтърва, че е уморен, че за последно води партията в управлението на държавата. А после се оттегля, за да пише спомени и да се занимава с наука.

Но днес ситуацията е друга, никой не иска да си спомня за тази другарска закана. Доган повече от всякога има нужда от бронята на ДПС. В същата ситуация е и самата партия, определяна като етническа. Без шефа тя ще се самовзриви за седем дни от центробежните обръчи, които търсят изява и власт в нея, и в турската общност.

Неофициално Доган е пробвал реакциите на елита си? Седмица след изборите на 5 юли, в тесен партиен кръг в Боянските сараи е предложил да се оттегли, мотивирайки се, че носи негативи на хората си и заради него могат да бъдат преследвани. Резултатът от лакмуса бил отрицателен – всички застанали като стена зад шефа и обявили дискусията за невъзможна.

В родния ъндърграунд още тогава започнаха да се лансират версии за съдбата на Доган след победата на ГЕРБ. Те условно могат да бъдат обобщени в три вариации:

Мутренска – Доган ще бъде убит заради неразчистени финансови сметки и приватизирани територии от конкуренти. Твърдеше се даже, че бил поръчан за готвене.

Институционална – МВР, ДАНС, НАП и прокуратурата подхващат Сокола и обръчите му с тотални проверки, повдигат му обвинения за незаконни доходи, търговия с власт и влияние, пране на пари и т. н. Пращат го в независимия съд, който си върши работата?

Европейска – Европейските либерали, съвместно с ЕНП убеждават Доган да се оттегли доброволно от ръководния пост в партията. Гарантират му, че остава почетен председател на ДПС. Избират му заместник, но не и десния Касим Дал и започват да обработват обществото за практическата необходимост от коалирането на ГЕРБ с ДПС и съвместно управление на страната. Така се реализират и няколко важни странични плана – „Атака”, която европейците не понасят, ще бъде изолирана. Бойко ще се отърси от опекунството на Костов и сините, ДПС ще се освободи от прегръдката на Станишев и БСП.

Към днешна дата обаче и трите плана продължават да са само симпатични, но спорно реалистични. Обективно е нито един от тях да не сработи, а Сокола - да си запази главата, имотите и шефския пост във фирмата.

Затова хора от ръководството на правозащитната партия определят съботната конференцията по-скоро като прочетена книга, без изненади и скандали. Доган ще отчете мъдро, че е другият победител на последните парламентарни избори - вкарал е повече депутати, разширил е влиянието си в страната. После ще посипе главата си с пепел, признавайки, че улисани в държавни дела с правителството на тройната коалиция, са позабравили за дертовете на обикновените турци в Родопите и Делиормана. Словото му сигурно ще завърши със заканата, че правата на малцинствата в България все още не са напълно гарантирани, а в следващите 4 години на опозиция ДПС ще се отдаде на проблемите на хората. Христо Бисеров и Делян Пеевски най-много да са изненадите в новия Централен съвет на ДПС. И така пиесата свършва.

Показателен за очаквания формален характер на Седмата конференция е дори фактът, че депесарите от страната ще заседават за пръв път само един ден – в събота, а дебатите им преди години са прераствали в скандали и са се точели с дни.

Причината за очакваната оперативност и безоблачност се крие единствено във факта, че противно на очакванията, ДПС в момента не са слаби, не треперят от страх, а са силни, консолидирани на 100%. Враждуващите лобита са заровили брадвите и се гледат любовно, всички са като юмрук. Поводът за тази ефикасна противоГЕРБна ваксина е фактът, че партията е в опозиция. В такова състояние тя винаги е била непробиваема и е показвала, че може да води окопна война, независимо дали сражението се предвожда от Командира или от Генерала.

За 20 години преход българските конспиратори, генни инженери, анализатори, политици и обикновени словоблудци, горящи от желание да погребат ДПС, винаги са бъркали формулата за неутрализирането му. Противно на масовата логика, фирмата на шефа може да бъде ударена, само когато е на власт и участва в управлението на страната. Точно властта и преяждането с нея е самоубийственото хапче за ДПС. Тази партия няма сензори за самосъхранение само срещу преяждане. В такъв период за едно проектче с европейски кинти, за една комисионна, спечелен търг или осигурен държавен пост, депесарите са готови да се предават един друг, да се киснат пред службите и помежду си, да се самоунищожават, но да има лапкане. Тогава и верността към общността, към партията и шефа изчезват. Тази слабост те си я знаят. Но подходящият период бе проспан, защото нямаме независима съдебна система, а тогавашния премиер Сергей Станишев беше служител на шефа от Бояна.

Грешно е разбирането, че бацилът ДПС се мори, когато е извън властта, а държавната машина е тотално в ръцете на опонентите им. Иван Костов опита такъв подход, но докато убеди народа кое е проклятието на България, Доган и царят му гепиха управлението. Бойко Борисов тръгна да се пуска по същата писта, но миг преди да излети се усети и призна: „Доган е най-умният ми противник, затова е и най-опасен”.

В състояние на опозиция ДПС автоматично включва на MAX имунната си система и оцелява за по-добри времена. Дали обаче Ноевият ковчег на ДПС с преродения лидер Доган ще изплува и този път на суша, зависи от Бойко Борисов. Засега премиерът показва, че е майстор на фокусите. Докато се правеше на умряла лисица, укроти господаря на "Дондуков"2, сдави ваклото Яне и разпиля консервативното стадо. Ще кацне ли обаче Сокола сам на рамото му или ще му изкълве очите - знаят само Аллах и Господ?