За страха няма възраст. Аз не съм страхолог, ако въобще има такъв термин, но пък знам повече за тийнейджърските страхове.

„Страх ме е да не те загубя, да не те обидя или разочаровам!”; „Страх ме е, какво ще кажат нашите, като разберат за двойката’; „Адски много ме е страх той да не разбере...”; “О‒о‒о тук е ужасно тъмно,страх ме е”, „Днес ще ми правят имунизация и ужасно много ме е страх от иглата”...

Всекидневно показваме страховете си, всекидневно изпитваме тревога и несигурност, която ни кара да се страхуваме. Защо всъщност го правим и какво диктува паниката, oсобено при нас, тийейджърите?

Страхът е фрагмент от емоционалността на всяко едно същество, той и индивидуален и различен. Страхът е инстинктивна реакция към евентуална опасност. Той може да бъде провокиран от външен фактор, а понякога е вследствие от причина вътре в нас. Страхът е комплекс от негативни чувства, емоции, но поради това, че се формира на базата на предишен опит, има и защитна функция.

Страхът е толкова стар, колкото и самият човек. Няма историческа епоха, в която човешките души да не са били пропити от това чувство. Страхът е състояние, присъщо за всеки човек, тоест нещо нормално, от което не бива да се срамуваме. Дори и най-видните и храбри исторически личности, останали в историята, в определени моменти от своя живот са изпитвали това вечно съпътстващо човешкия живот чувство. Затова не съм съгласна, че смел може да бъде наречен човек, който не изпитва страх, а напротив - този, който го е почувствал много силно, но е успял да го преодолее.

За страха няма възраст. Той живее, както в душите на малките деца, така и у юношите, и в сърцата на възрастните. Проблемът за страха е интересен за изследване, защото човек може да научи основните причини за неговото възникване, как хората го преодоляват и съответно да се научим как по-лесно да го преборим.

Аз обаче не съм страхолог, ако въобще има такъв термин, но пък знам повече за тийнейджърските страхове. Това е така, защото познавам и себе си, и връстниците си. Напук на общоприетото схващане, че по‒младите са по‒безстрашни, тийновете всъщност изпитват доста повече страхове от своите родители. Или поне аз така си мисля.

В Топ 5 на тийейджърските страхове начело е страхът от самотата. С него в пряка връзка е страхът от това да не си популярен в даскало, да не си харесван, да бъдеш изоставен от гаджето си. Познавам не едно и две момичета, които нон‒стоп сменят интимните си приятели, ръководени единственото от желанието да не останат сами. Според психолозите самотният човек бил много по‒тъжен и по-уязвим към заобикалящата го среда. Той често страдал и дори се самонаказвал. Вярно е обаче, че страхът предизвиква емоционално напрежение, което оказва негативно влияние върху човешката психика. Много от днешните тийнейджъри дори са стигали до мисълта за самоубийство, заради раздяла или страха от нея. Слава богу, че не са предприемали някоя грандиозна глупост...

На второ място със сигурност стои страхът от смъртта, който е присъщ за всички хора изобщо. Не изглежда много нормално да го изпитват младежи на 15,16, 17 години, но заради несигурността на обществото, в което живеем, всеки повече или по‒малко се е чувствал застрашен. Страхът от смъртта не е само страх от загуба на собствения живот, но и този на най‒близките (майка, баща, баба, дядо), приятели, включително и домашни животни. Хората се страхуват от смъртта, защото не знаят какво следва след нея. Страхът от непознатото причинява екстремната тревожност при всички нас.

Третото място безспорно заема страхът от контролни, класни и лоши оценки и проблеми в училище. Този страх е продиктуван или от незнание преди изпитване или от прекомерно притеснение. „Как ще се справя?”‒ въпрос, който сигурно е най‒задаван из училище. Намесва се и страхът от родителите, някои от които са извънредно строги и искат на всяка цена детето им да изкара 6‒ица, независимо как. Темата за бележкарството ми е една от най‒болните, тъй като съм наблюдавала адски много случаи, в които неинтелигентни ученици съвсем незаслужено изкарват високи оценки чрез нечестни методи като преписване, подмазване, дори рушвети... Важното е, обаче, че повечето тийнове изперкват от напрежение и страх преди класно например и това им пречи да дадат най‒доброто от себе си. Лошото е, че, когато просто не можем да измислим начин за решаване на някоя задача и запецнем на нея, страхът ни поглъща и преминава към паника. Още по‒лошо е, че някои тийнове хващат диабет от стрес още в училище. Представяте ли си?!

Четвъртото място е за страха от насилие ‒ не само в училище, на улицата, но понякога и у дома... Съвсем основателно е да се страхуваш от подпийнал баща, който раздава шамари и периодично ступва жена си, следователно и отрочетата си... Като го четем във вестниците, ни изглежда нереално, но когато приятел разкаже за нещо подобно, става ясно, че не е вестникарска измислица. Обаче се чудя какви са тези майки, дето нямат против да ги пердашат, вместо да си хванат и децата, и пътя... А за агресията в училище сега няма да отварям дума, правила съм го достатъчно пъти, пък и засега положението не се е променило особено. Независимо че в някои училища окончателно премахнаха „свободните часове” и сега, ако някой учител отсъства, го замества или псхилог, или специално изпратен представител на някаква организация, за да говорят тъкмо за насилието в училище. Дано да има някаква полза!

Последното място в нашата класация заемат „дребните” страхове от наказания, „присъдени” от родителите. Всеки един от нас доста често се дъни или провинява и в такива моменти, въпреки че сме се напърчили и го раздаваме курназ, изпитваме страх от това да не ни се разсърдят за дълго, да не ни спрат джобните, да ни ограничат достъпа до компа (без който не можем да живеем), да ни забранят да излизаме за известно време. Това може да се нарече по‒скоро силна тревога и се дължи на страх от отнемане на любими неща.

Още по‒силна форма на страха пък е фобията. Много често фобиите са клиничен проблем, затова аз няма да се занимавам с тях, просто ще изредя най‒екцентричните. Надявам се, че нито един от читателите ми не страда от тях!
 
• гленофобия, болестен страх от погледа на кукла;


• генофобия, болестен страх от сексуални актове;
• кардиофобия, болестен страх от сърдечни заболявания;
• хинофобия, болестен страх от китайци (уау!);
• гинефобия, болестен страх от жени;
• педофобия, болестен страх от деца;
• сидеродромофобия, болестен страх от влакове, железопътни линии и пътувания с влакове;
• ринофобия, болестен страх от носове (айде стига, бе!);
• мисифобия, болестен страх от замърсяване;
• мусофобия, болестен страх от мишки;
• булофобия, болестен страх от балони;
• селакофобия, болестен страх от акули;

А щом сте прочели цялата тази статия, значи определено не изпитвате тийнофобия!

Ju_17