Тези дни стана известна поредната порция агенти на ДС. Този път бяха обявени сътрудниците от някои печатни медии. Казвам „някои”, защото едни редакции са дали списъци на журналистите си, а други – не.
Това обаче не е моя работа, макар да изглежда несправедливо.

Сред имената на свързаните с бившите тоталитарни служби бе и моето. Обявен съм за „явочник” с псевдоним Академик. „Заварката” между ДС и мен станала през 1980 г. Под името ми обаче бе написан и болдван текст: За Огнян Борисов Стефанов липсват други данни по чл. 25, т. 3. Липсват, защото няма такива. Не защото са „унищожени с протокол”, както е отбелязано за други. Няма и „отчетни документи”, „разходни документи”, „докладни”, „документи за получени възнаграждения” и пр. Нищо! 

Знам защо ми се е появило името със съответното картонче. Знам при какви обстоятелства, но няма да коментирам това, защото е личен въпрос и засяга хора, които не желая да замесвам в тази история. Знам също, че в нито един момент през всичките тези години не съм имал вземане-даване със службите и копродукция с тях не съм правил. Никога! Пред съвестта си съм чист, няма от какво да се срамувам и от близките ми, и приятелите ми. Давам си сметка, че хората, които искат да вярват в обратното, ще го направят, каквото и да напиша и обясня. Само че аз нямам намерение, нито основание да се защитавам, да се оправдавам, да обяснявам, да се извинявам. Нито на тях, нито на когото и да било. Няма за какво. Който има желание да провери как стоят нещата в Комисията по досиетата да отиде там и да провери. Ще се убеди, че не съм се обаждал нито съм ходил. Пиша тези редове без да съм надниквал в папката с моето име.

Мислех да не взимам отношение по въпроса, макар че от немалко медии ми се обаждаха за коментар. Мотивът ми бе, че каквото и да кажа, то няма да промени ситуацията нито ще повлияе на мнението на тези, които ме познават и на тези, които не ме познават, но са чели мои текстове. „Ченге, агент, мръсник. Как само пишеше, как критикуваше, а бил човек на службите.” Това са дежурните реплики, чувам ги периодично от едни и същи хора. С тях човек свиква по някакъв начин. Има и такива, които под мои текстове в сайта Frognews.bg, на който съм главен редактор, пишат: „Да беше умрял, когато те пребиха”; „Комуняга мръсен недоубит” и пр. И с тези се свиква. Всеки е свободен да мрази, обича, назидава, навиква, анализира, иронизира, обижда. Такъв е животът.

Думата ми е за друго. Както се и очакваше, в хора на „опечалените” и „загрижените” от поредните списъци, се включиха гласове, които би трябвало отдавна да са замълчали гузно или поне от кумова срама. Те обаче, както обикновено, са най-кресливи. На такъв обществен камертон от години се прави о.р. полк. Цвятко Цветков. Същият, който много се гордее, че е работил в Шесто управление на ДС, известно като политическата полиция на комунистическия режим, и който великодушно приема да бъде представян ту за генерал, ту за главен секретар на МВР, какъвто никога не е бил. Много му се е искало, но не е, въпреки Павликморозовското си усърдие. Та този вездесъщ „анализатор” и несъстоял се Кашпировски от агитационно-текезесарски тип, дал „дълбокомислено” интервю за „жълт” вестник. „Работил съм с най-добрите журналисти”, казва в него някогашният полковник. С кои не казва, но с това подхърляне прави опит да се лигитимира. Т.е. бил е голямата работа и е въртял на пръста си известните имена в родната журналистика. Не споменава обаче нито едно от тях, вероятно от страх, че ще бъде опроверган. Спомням си как преди време, във връзка с една публикация в „24 часа”, той ме насочи да питам един голям български поет да каже няколко добри думи за него и стихосбирката му (не припадайте, освен виден милиционер Цвя. Цве. е и поет – не с ватенка, но с „хладен ум и горещо сърце”, както казва бащата на всичко ченгеджийско Феликс Едмундович, който междувпрочем е свирел на пиано...). Обадих се на препоръчания поет, който се вбеси: „Не ми говори за този човек! Никога не съм бил близък с него, нито искам да бъда. Разпространява небивалици, просто кошмар”. Това е тактиката на милиционера: да се прилепи към можещите и известните, дяно някой лапне въдицата, че е един от тях. Грозно и нагло, но у нас понякога върши работа.

О.р. полк. Цвя. Цве. постоянно напира да е морален и всякакъв друг стожер на прехода. Същият преход, който заради такива като него въобще не се състоя в тази злочеста държава. От моите журналистически разследвания се разбирало, че работя със службите, защото в писанията ми имало доста професионални неща. Прав е – има професионални неща, защото съм се стремял (къде успешно, къде по-малко) да си върша работата както трябва. И съм се ровил в книжки и документи, разговарял съм с различни хора, съпоставял съм различни мнения, опитвал съм се да се добера до информация, с която да изпреваря конкурентните издания. Все неща, които са А и Б на занаята. И не е нужно човек да е бил в или със службите, за да научи тези работи. Внушението на Цвя. Цве. е подло и манипулативно, защото то не засяга само мен, а всички, които са правили журналистически разследвания.
По-нататък в интервюто той не пропуска да ми даде и „дружески съвет” - да съм се огледал в най-близкия си кръг за нападателите, които ме помляха до смърт преди година. Мъдрецът се възпалил и дава безплатни съвети! А аз, вместо да му благодаря, се цупя. Несъстоялият се главсек на МВР отива още по-далеч и „открехва завесата”, че съм пребит, за да ми бъде затворена устата и да не издам тайните, които знам. Милият, загриженият Бай Цвя., той никога няма да се измъкне от милиционерско-партийната матрица. Като дългогодишен съветник по въпросите на сигурността в БСП той продължава да вярва, че манипулацията и интригата са единствените оръжия за въздействие на общественото мнение. Не, не са. Вече не са и то се видя на изборите.
И понеже стана дума за осведоменост и тайни, изкушавам се да припомня на уважаемите читатели, че пенсионерът от ДС Цвя. Цве. не е прост (милиционер) пенсионер. По време на тройната коалиция той бил внедрен като консултант на скандално известната фирма „Информационно обслужване” срещу хиляда и незнам колко си лева на месец (поради което дискусията за добавката от 25 лв за Коледа на наборите му въобще не го засяга). Любопитно е да се знае също, че до 1 септември т.г. настоящият шеф на държавното дружество „Информационно обслужване” Чавдар Тодоров е бил и независим член на съвета на директорите на частната фирма „Специализирани бизнес системи”. От началото на септември обаче неговото място е заето от... познахте – Цвя. Цве. Това потвърждава и справка в сайта на фирмата в Интернет. Тази информация обаче полковникът никога няма да може да прочете в оригинал, тъй като е на Вие с компютрите, макар да е получавал пари точно от фирма, свързана с компютри. Животът понякога лошо се шегува... с нас.

И вижте сега логиката на висшия милиционерски кадър: журналистите могат да бъдат пребивани и убивани, защото знаят много. Това анализаторът от „Позитано” 20 счита за нормално.

Знам, че Цветков и други като него, се дразнят на критичните ми материали по отношение на любимата им партия. Те смятат, че ако някога си членувал в БКП, трябва да си й лоялен до гроб каквито и да ги върши тя. Иначе си предател. Хора с подобни мозъчни контракции приемат само две мнения за миродавни: на партията и тяхното, което е едно и също. Днес те са смели и назидателни точно толкова, колкото бяха и преди 10 ноември. Биха били и толкова агресивни, ако можеха да ни излъжат за още един мандат. Вече опитаха подобна „обществена терапия” чрез предишното ръководство на ДАНС, за което ген. Судоплатов би ги похвалил бащински. Тези хора упорито отказват да приемат, че Берлинската стена падна и продължават да се държат като гаулайтери в публичното пространство. Забравят също, че са на свобода по случайност и лошо стечение на обстоятелства. Междувпрочем един техен кумир и някогашен висш ръководител в МВР ми каза веднъж, че цитаделата на ДС почнала да се разпада сама ден след свалянето на Тодор Живков. Причината била, че храбрите центуриони на комунизма се разбягали като мишки от страх, не можели за едно съвещание да ги открият. Днес вече щедро раздават акъл и морал, поощрявани от някои също толкова „храбри” издания.

Сигурно не малко колеги от списъците на сътрудниците на ДС могат да бъдат упрекнати за поведението си някога. Обществото е в правото си да търси истината, дори да произнася морални присъди. Справедливо ли е това или не – трудно е да се каже. Всеки си носи кръста. Но за съвест и тонколони на обществото да се самопровъзгласяват субекти като полк. Цвя. Цве. е мерзко, нечистоплътно, нахално и отвратително. Лош знак и лош пример е за цялото общество. Те просто се гаврят с толерантността на българските граждани. Защото да морализаторства днес полковник от репресивните служби на ДС е все едно да слушаш обясненията на Адолф Айхман пред израелския съд колко хуманна мисия е холокоста...

И накрая, щом Цвятко Цветков е толкова наясно кой и защо ме е смазал с железни винкели и чукове до смърт – нека прокуратурата го разпита. Защото, както заявява членът на Висшия съдебен съвет Пламен Стоилов пред „24 часа”, Еврокомисията се интересува от моя и други подобни неразкрити случаи. Очевидно не всички са на мнение, че журналистите трябва да бъдат избивани за това, което знаят...

Огнян Стефанов