Коледната приказка на Ервин, Илхан и децата от Родопите
Петък, 1 Януари 2010

A+

A-

   
Коледната приказка на Ервин, Илхан и децата от Родопите
Пред Европейския парламент
16 деца от т.нар. „смесени райони” гостуваха на д‒р Андрей Ковачев в Страсбург. Те са финалисти в конкурса за есе, организиран от Фондация Български памет и председателят й д‒р Милен Врабевски.

Терминал 2 на софийското летище. На гишето за Страсбург се събира голяма група деца. Те са ученици, които развълнувани и в приповдигнато настроение, се сбогуват с родителите си, някои от които не скриват своето притеснение. Децата им за пръв път излизат в чужбина, за пръв път летят със самолет, не са се отделяли от тях на толкова много километри. Това обаче не е просто екскурзия. Началото е няколко месеца по‒рано...

Фондация Българска памет за пореден път е инициирала конкурс за есе на тема „Какво е Европа за нас” сред ученици от общините Гоце Делчев, Гърмен, Сатовча, Хаджидимово, Доспат, Девин, Борино, Белица и Якоруда. В резултат на това се появяват 211 авторски съчинения. Следва много внимателен подбор на 50‒те най‒добри, а децата, изпод чието перо са излезли те, се явяват на тест за Европа, ЕС, неговите институции. „Отличниците” са подложени и на интервю, след което на 27 ноември на официална церемония са наградени финалистите в конкурса. Лично председателят на Фондация Българска памет д‒р Милен Врабевски обявява наградата, която е посещение на Европейския парламент в Страсбург от 15-18 декември по покана на българския евродепутат д-р Андрей Ковачев. С групата ще пътуват още Рахим Арнаудов, учител и председател на управителния съвет на сдружение „Неврокоп“ и Мехмед Бакалов преподавател по български език и литература в ОУ "Димитър Талев", Хвостяне, община Гърмен.

Самолетът за Прага излита; оттам групата ще продължи за Страсбург. Всички летят за пръв път ‒ и буквално, и метафорично. Апаратите не спират да щракат, всеки спомен трябва да се запечата, а и вкъщи после ще разпитват, ако нещо случайно се забрави, снимката ще го напомни веднага. На летището в Страсбург ги чака автобус, той ги откарва до хотела, който им е осигурил евродепутатът Андрей Ковачев. Самият той ги приветства по време на вечерята, която им дава. Все още са плахи, не смеят да шукнат. Домакинът обаче разчупва мълчанието, разказва им за европарламента, за сесията в Страсбург, за това, че почти всеки месец евродепутатите се местят от Брюксел с цялото си „снаряжение”, с всички документи, бумаги, които товарят в огромни зелени, военновременни куфари... За това, че по същото време в града не остава свободен хотел, че французите се гордеят с факта, че ЕП заседава и тук, затова не биха се съгласили, дори и заради икономиите, да се откажат от даденото им по силата на договор, право. Всичко това децата ще видят на следващия ден, когато им предстои посещение в огромната сграда на ЕП, която са виждали по снимки.



На следващата сутрин към групата се присъединява д‒р Милен Врабевски и всички заедно поемат към парламента.
Фасадата му е впечатляваща, всички трескаво търсят българското знаме. Там е! Отново снимки. Вътре също. След кратко представяне на работата на евродепутатите, което прави д‒р Ковачев, идват и други негови колеги от ГЕРБ. Следва и още една изненада. На срещата е поканена специално най‒младата румънска евродепутатка Елена Бъсеску, дъщеря на президента Траян Бъсеску и бивш модел. Тя се яви като независим кандидат и успя да мине четирите процента, необходими за избирането й. На английски разказва с какво се занимава, обяснява колко е важно да се гласува на избори, все пак аудиторията й се състои от младежи, които скоро ще навършат 18. Всички я разбират, оказва се, че часовете по английски не са минали залудо, а някои се престрашават дори да зададат въпроси на английски. Пробват езика и с вездесъщите сътрудници на Ковачев ‒ Григор Асенов и Джоузеф Гилдеа (Двамата се оказват перфектни организатори и професионалисти, не им е убегнал нито един детайл от програмата). Децата говорят английски за пръв път, но им харесва, че могат да установят контакт. Някои вече са решили, че искат да учат политология, защо не и да станат новите евродепутати. Привечер отиват и до пленарната зала на Европарламента: впечатляваща е, огромна, респектираща; схващат, че тук наистина се взимат важни решения, вкл. такива, които засягат и техния живот, колкото и странно да изглежда това. Сещат се, че девизът на ЕС е „Единни в многообразието”. Сега и това им става ясно, сякаш фразата излиза от книжната си форма и придобива съвсем реални очертания.



А многообразието го усещат и вечерта, само че вече сред коледната еуфория, която цари по улиците на Страсбург. Това е столицата на дядо Коледа, обявили са по плакати французите. И да не го напишат, всеки би го повярвал. Светлини, елхи, пищна украса, мирис на коледни сладкиши, хлебчета, всевъзможни вкусотии, греяно вино с портокал. Изкушенията са на всяка крачка. До огромната катедрала в центъра на Стария град има и ледена пързалка. Момичетата от групата никога не са се качвали на кънки, но някои ще го направят за пръв път.



За пръв път ще се возят и на лодка по каналите на Рейн, за да разгледат града от водата, ще купят коледни подаръци на близките си, ще вкусят коледни лакомства, а на връщане, в края на приказното пътуване ги очакват и няколко часа в Прага. Тя е вече бяла и много студена, но очарованието й не може да бъде помрачено.



Четирите дни излитат като миг, но споменът за тях едва ли ще избледнее. За всички деца това е първото, от вероятно многобройни предстоящи пътувания навсякъде по света, защото младият човек трябва да бъде мобилен. Разбират го идеално, а проблемите из районите, от които идват, им се виждат вече дребни и изкуствени. Учителят им Рахим Арнаудов дори се дразни, когато се говори за смесени райони. „Защо смесени - пита той - ами ние всички сме същите българи там, независимо от вероизповеданието!” Сякаш всичко е в полза на това разбиране: и българските шевици, които децата подариха на домакина си Андрей Ковачев, и плетените от бабите им пъстри български терлици, и виртуозно изпълнената насред Страсбург родопска песен „Излел е Дельо хайдутин”, с която Анелия Данаилова от Девин събра очите на французи и германци, и желанието на Ервин Даутев от Боголин, чието есе трогна до сълзи българските евродепутати, да стане стоматолог, и мечтата на 17‒годишния Илхан Киневирски от Д. Дряново да учи международни отношения. „Горд съм с това, че съм млад българин”, написа той на финала на пътуването. Пътуване, което показа на децата, че има и други светове, че хоризонтите трябва да бъдат широки, но всички техни друмища, където и да ходят, винаги ще водят до България.

Frognews.bg

прочетете още...

КОМЕНТАРИ

търсене

нов коментар

НАДо Понеделник, 21 Декември 2009, 12:45:30
Ко сте ги поканили в тоз захлупен град, пълен с криминализирани политици бе?!?Да бяхте ги завели в Париж, че покрай Дисниленд и малко истинска култура да ползват!!?
Ервин Даутев Понеделник, 21 Декември 2009, 14:35:52
Беше страхотно изживяване. Не мисля, че бих могъл да намеря думи да изразя всичко, което изпитах там. Беше велико! Нямам търпение да дойде време за семинарите във Варна. :)
До НАДо Понеделник, 21 Декември 2009, 16:38:08
НАДенце, яж си миризливата наденица и се НАДай на друго!
Понеделник, 21 Декември 2009, 17:07:49
Много похвално и родолюбиво. Да го правят всички депутати, а не само да лапат кютаци!
Виктор Бахтев Понеделник, 21 Декември 2009, 18:35:44
Всичко в Страсбург беше супер. Политиците са си много добре даже са много гостоприемни и си искарахме прекрасно. :) С нетърпение очаквам следващата ни срещата.
Иванова Понеделник, 21 Декември 2009, 21:28:04
Респектиращо и браво за това, което сте направили д-р Врабевски и д-р Ковачев! Явно и сред новите надежди в ЕП има светлинка!!! Да дариш малко щастие и надежда е най-големият дар!!! Браво!
Аман от тая Понеделник, 21 Декември 2009, 23:41:09
Махнете я тая диярия Весаферина, бе, много е досадна. Цвъка на всичко свястно.
Вторник, 22 Декември 2009, 15:10:47
А Новогодишна приказка за децата от Стара Планина ще има ли? Или пак се заиграва с помашката карта?
балкан Вторник, 22 Декември 2009, 15:21:26
Ако се намери някой да им организира нещо, ще има и за тях. Няма помашка, момашка, българи са!
Бачо Кольо Четвъртък, 24 Декември 2009, 18:10:16
Това, което прави д-р Милен Врабевски и неговата фондация "Българска памет" може само да се адмирира и да се подкрепя - кой с каквото може. Защото блародството и дарителството трябва да се подкрепя, те дават надежда и вяра!
Прекрасна страна, гадно население, мръсна държава Неделя, 27 Декември 2009, 20:18:30
Мизерни приказки
Dogdoc Неделя, 27 Декември 2009, 20:25:35
Как най-бързо се променя мироглед? С множество икономически лостове и улеснения! Дръндарският ибрик го знае от дълго време и от години прави това, което прави д-р Врабевски! Как асимилира българчета от Родопа и Пирин, улеснява ученето в училища с преподаване на турски език, прави екскурзии до югоизточната ни съседка. Дава на семействата им помощи и така ги приобщава към исляма. Децата са "Tabula rasa" т. е дъска на която нищо не е писано те бързо свикват с хубавото и след това е лесно се самоопределят, към този, който ги подкрепя. Това е истината!
Елвана Петък, 5 Март 2010, 21:50:15
Изживяването беше прекрасно, всички останахме само с хубави спомени, които ще пазим дълго време. Благоря на д-р Врабевски и Андрей Ковачев за тази коледна приказка!!!!
Анкета Смятате ли се застрашени от следене чрез интернет?
Времето
Фиксингът       5 Февруари, 2012

КУЛТУРА

ГЛАСЪТ НА ЖАБАТА

ИНТЕРВЮ

ФАБРИКА ЗА КЛЮКИ

ФОТО ТЕМА

  • Рене Магрит

  • Хуан Миро

  • Джорджо де Кирико