Седем аргумента по една спорна тема
Георги Лозанов

1. Защото сме страна по Конвенцията за малцинствата и трябва да се грижим за интеграцията им с конкретни действия, включително и в медийната сфера. А членството ни в ЕС допълнително – в поредица от нови документи, увеличи този ангажимент. В този смисъл новините на турски са знак за принадлежност по геополитическата ос изток-запад и ни отдалечават тъкмо от страни като Турция, където културното различие все още води (може да доведе) до физическо насилие.

2. Защото ЗРТ разрешава предавания на чужд език, когато са предназначени за български граждани, чийто майчин език не е българският, и БНТ задължително трябва да ги създава. Изискване нея по същия закон е като обществена медиа да съдейства за развитието на „културата и езика на гражданите в съответствие с етическата им принадлежност”. С други думи от предавания като новините на турски зависи дали българите ще имат обществена телевизия или тя ще продължава да е държавна, както по времето на соца. И да се управлява от победилото политическо мнозинство, подобно на армията или полицията.

3. Защото модерното разбиране за демокрация отдавна не се свежда просто до волята на мнозинството. Има нещо, което е над нея и това е защитата на човешките права, а те, разбира се, включват и тези на представителите на малцинствата. Тоест, мнозинство, което иска да ги ограничи, не престава да бъде мнозинство, но престава да бъде демократично. От такава гледна точка предлаганият референдум за турските новини фактически е за границите на българската демокрация. А най-малкото лицемерно и манипулативно е, ако някой иска промени в обществения договор, да ги прокарва през иглените уши на толкова фрагментарен проблем. По-честно е, например, да се направи референдум на тема Осъждате ли „възродителния процес” по времето на Живков или не?

4. Защото идеята за референдум е партийно лансирана – от „Атака”, и в този контекст тя е преди всичко израз на негативизъм към ДПС и персонално към Доган. Така се търси центриране на политическия дебат в страната около две, конституционно спорни партии на етническа основа – едната на турското малцинство и другата (като изнервен отговор) на българското мнозинство. А от управляващите се очаква да се включат в тяхната предмодерна битка, мотивирана от кръвта и страстта, в която референдумът е само хоругва. Притискани от „Атака”, да вземат страна и така да легализират национализма като държавна идеология, т.е. да ни извадят от еврейското мултикулруно пространство. Макар и колебливо, Бойко Борисов накрая даде знак, че разбира риска, който се оказа по-голям от идейното сближаване с „Атака”, защото и други политици като Първанов и Яне Янев – също с натиск върху управляващите, веднага се опитаха да извлекат лесни дивиденти от проблема с новините.

5. Защото и забравим, че в последна сметка става дума за политическа намеса в медиите (работа на БНТ е да реши какви точно предавания да турски ще прави) не може българските турци да плащат с правата си несъгласията с политиката на ДПС или обръчите от фирми на лидера й. Уравнението горе-долу звучи така: щом гласувате за Доган, няма да имате новини на майчин език. Все едно на тези, които не са гласували за Бойко, да им спрат тока.

6. Защото дават възможност на българските граждани от турски произход да се информират от българска медиа и буквално, а още повече символно, да не са (да не се чувстват) изключена комуникативна общност. Нито пък обитатели на някакъв виртуален анклав. Особено като се има предвид, че в граничните райони той може да бъде изцяло „превзет” от турски телевизии и радиостанции. В този смисъл турските новини по БНТ защитават правата на българското мнозинство дори повече, отколкото тези на турското малцинство.

7. Защото предаванията на чужд език, каквито под една или друга форма има във всички държави от ЕС, са част от „естетиката” на демокрацията – мярата й не е нито враждебният, нито претопеният, а интегрираният Друг; свободно изразеното културно различие е синоним на красиво в нея. А нежеланието да изтърпим няколко минути турска реч по БНТ е тътен от възраждането, когато нацията е била заплашена отвън. Днес тя е заплашена единствено отвътре – да се затвори и границите й да съвпаднат с териториалните под добре познатия девиз „България за българите”. Нищо, че поне една трета от тях живеят в държави, чийто официален език не е майчиния им и че в момента по света има повече от 100 медии на български. Така че ако оставим на „Атака” да прави референдуми, рано или късно всички ще трябва да се прибираме вечер Националния исторически музей и лично Божидар Димитров да ни пожелава приятни сънища, пълни с канове, заптиета и провинциални комплекси.