24 Април, 2007

Новият модел за диференцирано заплащане на учителските заплати се изпробва в момента и това ще продължи до края на април. Тестването на модела стартира пилотно в 27 училища и продължава 15 дни. Министърът Вълчев очаква новите учителски заплати да влязат в сила на 1 юли и да важат за около 90 000 педагози. Работата им в момента се оценява по десет критерия от комисия с председател директора на училището, а при липса на консенсус, окончателната оценка ще се дава от въпросния директор. Комисията е в състав от 3 до 7 членове, в зависимост от големината на учебното заведение. От бюджета за 2007 г. са отделени 13 100 000 лева за диференциация на учителските заплати. Десетте критерия за оценяване работата на учителите носят различен брой точки. Включително и отсъствията им ще се взимат предвид. Според предлагания модел 10% от учителите щели си разпределят 40 на сто от цялата сума, предложена на училището. Други 10% ще си разпределят 20 на сто от сумата за училището, 40 на сто от учителите ще си разпределят 40 на сто от цялата сума, а останалите 40 на сто от учителите в даденото училище няма да получат увеличение, за да се откроят най-добрите учители. Според зам-министъра на образованието Кирчо Атанасов можело да се окаже, че в даденото училище има много малко добри учители - двама, трима или петима.
И така, тества се моделът, та пушек се вдига! Разпределението звучи толкова математически, че смисълът му се схваща само с молив в ръка и яки сметки. Но там да беше проблемът! Той обаче въобще не се корени в едните изчисления, въпреки че по всяка вероятност замисълът на цялото упражнение е добър. Нали цялото общество е забележително единно в разбирането си, че учителският труд е ниско и недостатъчно платен, че репутацията на българския учител е стъпкана безобразно, както, разбира се, и, че не от всяко дърво става свирка (разбирай учител). Единствено исторически факт остана някогашният висок статут на даскала (в най-благородния смисъл на тази дума) през Възраждането, а и по-нататък у нас; обществен факт е, че тази професия е една от респектиращите в Европа. В Италия, а и не само там, към учителите се обръщат с „професоре”, заплащат им адекватно. У нас, като по традиция, и в образованието нещата са обърнати с краката нагоре. Черешката на тортата е колегиумът да се оценява сам. Само изповедалнята на „Биг Брадър” липсва, че да влизат в нея един по един учителите и тайничко да се топят, я пред директора, я пред министъра направо, та да натрупат повече точки, респ. пари, за себе си.
Шоуто обаче в редица училища не се състоя – Може би само засега. Учудващо или не, учители в различни краища на страната показаха рядко срещано единомислие и готовност да не се включват в едногодишния експеримент. Става дума за училища из десетте пилотни общини, в които са въведени делегираните училищни бюджети, и съответно се очаква учителите в тях да се подложат на унижението, както самите те определят въпросния експеримент. Е, има и алтернатива: не получават никакви пари вповече и не участват. За отказалите се тази позиция е наистина достойна, в очите на обществото – още повече.
Възраженията на самите учители, които тук поименно не цитирам заради тяхното нежелание да се афишират, (разбирам и уважавам това): спуснатите критерии са несериозни (почти не отчитат справянето с пряката работа, стимулират формализма и “ударничеството” в училище, размити са, не са приложими към всички училищни дисциплини и т.н.). Задължителните проценти на кого по колко да се даде показват мислене във формата на телевизионна игра; произволни и обидни са. Европейски страни с развити и устойчиви образователни системи признават, че е много трудно да се изработят критерии за оценяване на учителския труд и все още не смеят да го направят, а при нас, където е миш-маш, образователни началници показват мускули , обаче всичко е на учителски гръб. Принудата да се оценяват сами (чрез участие на учители в комисиите) би било истинско самоизяждане и е върхът на началническата наглост. А определените за това пари (по 19, 30, 70 лева увеличение за онези 60%, които съберат повече точки) не си струват унижението. Като обобщение – диференциация на учителското заплащане трябва да има, но начинът това да стане още не е намерен.
Намериха се и директори, които демонстрираха директорска предвидливост и предложиха да се отложи вземането на решение със седмица-две. Съсловието очаква повече училища наистина покажат характер и, лишавайки се от “няколко долара повече”, да бойкотират обидния експеримент. За съжаление, обаче, днешният български учител струва много малко, самооценяват се самите те. Когато миналата година стачкуваха ефективно, цената им спря някъде на 50 лева. Щом толкова станаха загубените пари, т.е. тези, които се удържат (току пред Коледа), повечето биха отбой. Горчивото очакване е, че сигурно и сега мнозина ще се продадат за по 30-тина евентуални лева, които ще се паднат на част от тях. На фона на жалките им заплати, тия пари не изглеждат чак толкова малко. Това е тъжната истина за хала на днешните “народни будители”.
В други училища пък учителите, вкарани в тъпия виц (дори, без да ги питат, защото били в нечия си извадка), вече са луднали: преписват някакави изискуеми тетрадки; снемат картинки от стентабла, за да доказват дейност; зарязват следобедните си ангажименти, за да оценяват въпросните тетрадки и картинки на свои колеги; разменят си отчаяни имейли... А тези, които не са обхванати все още от подобна „еуфория” броят нормалните и лудите и правят залагания, кои ще надделеят.
Както винаги кризата отключва, ако не друго, то поне образното мислене на българина. Ситуацията се представя и така: учителите са хвърлени като гладиатори на арената и публиката гледа шоуто; българското училище беше в реанимацията, но сега вече изключиха и системите. И ако това се виденията на литераторите, математикът казва следното: „На края на учебната година съобщавам на класа, че за 15 минути трябва си разпределят 2 шестици, 2 петици, 4 четворки, 10 тройки и 10 двойки, излизам, после влизам и се подписвам в попълнения дневник”.
За финал – един стар виц, който обаче идеално пасва на ситуацията: Събрали хората от един трудов колектив и им съобщили, че ще ги бесят. Някой в залата плахо вдигнал ръка и попитал: “А въжетата от къщи ли да си ги носим, или ще ни ги раздават?”.
В конкретния случай – учителите да си ги носят! От МОН не са ги предвидили, пък и не са изчислили кое въже колко точки носи!