Свързахме се с Нели Куцкова, като през цялото време знаехме, че разговаряме с опитен магистрат, който отлично познава проблемите на съдебната система и никога не се притеснява да говори открито за тях.

Интервю на Милан Николов

-Г-жо Куцкова, за начало да разясните на читателите ни, каква е дейността на Съюза на съдиите в България? Много хора вероятно остават с впечатление, че по някакъв начин оказвате и контрол върху господата в черно?

ССБ е доброволна организация на съдии от цяла България, създаден през 1997 г. В него членуват около 800 колеги, но истински активни са около 100-150. Една от основните му цели е да защитава професионалните интереси на своите членове, но не е профсъюз. На всеки 3 години Общото събрание на ССБ избира Управителен съвет, който се състои от 7 съдии. Последният беше избран в края на месец октомври 2009 г. Никой от ръководството на съюза не получава каквото и да било заплащане за работата си – напротив, това си е едно допълнително натоварване, което отнема и време, и нерви. Но целта си заслужава.
Ако под „господата в черно” имате предвид хората в черни тоги – сиреч съдии, категорично заявявам, че съюзът не упражнява никакъв контрол върху работата им.

-Все пак следите вероятно за конфликти на интереси? Има ли наскоро избрани съдебни ръководители, които са в конфликт на интереси?

Следим за всичко, което застрашава независимостта на съда. Включително и за избор на ръководители със съмнителни морални качества. Защото когато такива хора оглавят един съд, чрез тях може да се оказва влияние за решаване на дела по определен начин, който не е в съответствие със закона. А независимостта на съдията е именно това – да зависи единствено и само от закона, а не и от външен натиск: бил той икономически, политически или криминален.
Съюзът на съдиите не разполага с никакви властнически лостове за влияние. Разчитаме единствено на това, нашето мнение да бъде чуто и взето предвид. В това отношение имаме голяма подкрепа както от вас – медиите, така и от множество авторитетни неправителствени организации.

- Има ли натиск върху кадърни съдии, който им пречи да работят нормално? От какво се страхуват хората в черно?

Ама много зловещо ми звучи това „хората в черно”. Черният цят на съдийската тога е традиционно установен в световен мащаб. А че има натиск, има. Но е въпрос на характер и лични качества да не се поддаваш на такъв, след като си решил да упражняваш тази професия. Познавам десетки колеги, които не се поддават на никакъв натиск, но за съжаление, не мога да се закълна, че всички са тъй устойчиви. За мен обаче много по-опасен е натискът, който се упражнява върху съда като институция. И той се упражнява както от политици чрез манипулиране на общественото мнение, така и чрез поръчкови журналисти. Нека не се лъжем – и сред вас, и сред нас има хора, които се продават.




- Като че ли всички управляващи се стремят да яхнат съда? Така ли е наистина? Не е ли това антибългарска и антинародна постъпка?

В последните 20 години се наблюдава едно трайно явление: тези които са на власт, по всякакъв начин се опитват да унижат и смачкат съда. А когато изпаднат в опозиция, все на независимостта на съда разчитат.
От една страна, това е добре, защото означава, че все още съдът представлява някаква спирачка срещу евентуален произвол на властимащите. От друга обаче, крайно недалновидно е да съсипеш съдебната система на една държава заради временен политически интерес. Ако тя има много недостатъци, какъвто е и нашият случай, най-глупавото е, да я заклеймиш като цяло. Вместо да се опиташ да спасиш здравото, като изрежеш гнилото. Но това е много по-трудно и изисква воля и интелигентност.

- Голяма част от хората са доста предубедени към съдебната система. Основателно ли е това? Какви са начините българите да повярват на Темида?

Няма да отрека, че много наши колеги са дали своя значителен принос за липсата на доверие. Не говоря за коруция, която е нещо, което не се вижда, не може да се измери и често слуховете за нея са преувеличени. Говоря за непристойно поведение на колеги – в съдебната зала и извън нея, за надменно и арогантно отношение към хората, за правна некомпетентност, която понякога е стряскаща. Лошото е обаче, че почтените, компетентни професионалисти няма как да бъдат оценени от гражданина неюрист. Човекът, който влиза в съд, се интересува от това, дали ще си спечели имота в делото срещу роднините; дали ще му отменят уволнението; дали договорът, който е сключил, ще бъде изпълнен; дали ще бъде отменен отказът на административния орган, който е засегнал правата му; дали ще получи обезщетение от застрахователя; дали ще бъде осъден този, който го е наранил или му е откраднал нещо. Чисто правната работа, която изисква много време, интелигентност и професионализъм, може да бъде оценена само от по-горната съдебна инстанция. А нека не забравяме, че всички българи сякаш традиционно не вярваме в институциите си. Като си избираме сами народните представители, да не би да им вярваме безрезервно? Макар че и сред тях има много качествени, достойни за уважение и доверие хора.
Нямам готова кратка рецепта как да се повиши доверието в Темида. А то и не може да стане отведнъж, изисква се работа с години. От доста време Съюзът на съдиите работи по различни проекти – и най-вече с деца и млади хора. Основната цел на тези проекти е, участниците в тях да влязат в ролята на съдията и сами да изпитат терзанията, които имаме и ние. Резултатът е изключително добър – виждала съм вироглави тийнейджъри, които след участие в такъв проект коренно си променят мнението за работата на съдията и то без никой нищо да им е внушавал – просто благодарение на вникване в същността на съдийската работа. Но това е капка разбиране в морето от недоверие.

-Съдиите не дават изявления в пресата, така не се ли превръщат в удобна жертва за нападки? Мотивират ли се винаги качествено съдебните решения според вас?

Много е деликатно за съдия да дава изявления – особено по конкретни дела. За висящи дела законът дори го забранява. Убедена съм, че не е редно всеки съдия да тръгне публично да се обяснява. Опитът показва, че когато бъдат обявени публично мотивите към съдебния акт, това е много по-добре. Грамотните и мислещи хора, дори да не са юристи, могат да се ориентират. Съюзът на съдиите вече използва този подход и се убедихме, че и журналистите, и гражданите реагират много адекватно. Такава публичност има и дисциплиниращ ефект спрямо нашего брата – да пише така, че да бъде убедителен и разбираем. А мисля, че ще има полза и за нас - съдиите. Хората ще видят, че съдебният акт не се състои от 10-15 реда, пълни с неразбираеми алинеи и параграфи, а е резултат от дълго проучване на доказателства, на закони и съдебна практика и на сериозно мислене. За съжаление, има присъди и решения, които са мотивирани така, че да те е срам да ги четеш. Но нали затова е предвидено инстанционното производство – за да може некачественият съдебен акт да бъде поправен.

- Скандалът с Красьо Черния, според вас случайно ли се стигна до него? Имаше ли той някаква мисия?

Не, не е случайно! Чрез него изби отдавна наблюдавано и все по-засилващото се явление, кадровите въпроси на съдебната система да се решават не на база професионализъм – публично и обосновано, а чрез знайни и незнайни лобита. Много преди да избухне този скандал, Съюзът на съдиите настояваше пред ВСС изборът на ръководители да бъде максимално прозрачен, да се основава на ясни критерии. ВСС обаче реагираше високомерно и неприязнено на нашите призиви. Не мога да знам дали този скандал е имал предварително начертана мисия, но той извади на показ най-грозното, което съществува в системата. И за огромно съжаление, позорът покри не само нашите колеги, които се бяха възползвали от услугите на това лице, а и едно огромно мнозинство нищо неподозиращи, свестни хора, които дори са най-потърпевши от безпринципните назначения на ВСС.

- Разпускането на ВСС и замяната му с нови, чисти хора, не е ли начин да се направи крачка напред?

И в този ВСС има чисти хора. Но те, за съжаление, не са мнозинство. А каква е гаранцията, че в следващия „добрите” ще са повече от тези, които ще изпълняват поръчки или ще ни продават? Буди недоумение обаче, защо парламентът вече с месеци бави избора на двама нови членове от неговата квота на мястото на подалите оставка Стойко Стоев и Иван Димов. Ето, управляващите имат чудесната възможност да попълнят съвета с чисти хора и така да променят съотношението. Попитайте ги вие, журналистите, защо не го правят.




- Сгафил ли е министърът на финансите Симеон Дянков? Наскоро се разграничихте от иска на Върховния административен съд, че е тръгнал от вас?

Министър Дянков очевидно има проблеми с приложението на закона – дали е бил подведен, дали съзнателно проведе наказателна акция срещу съдебната система, дали е бил в бюджетна безизходица, не можем да знаем. Това, че Съюзът на съдиите се разграничи като организация от искането на над 500 колеги и служители, подадено до ВАС, съвсем не означава, че приемаме действията на министъра за законни. ССБ преди този иск се обърна с остро писмо до цялото правителство по повод недопустимото поведение на двамата вицепремиери спрямо съдебната власт. Всеки от нас като гражданин има право да избере пътя, по който ще защитава правата си – достатъчно е този път да е законен.

- ДСБ поискаха сериозни реформи в съдебната система, как гледате на подобен вариант? Как трябва да се правят промените? Леко и плавно или внезапно? Какви са рисковете на мигновените реформи?

Не съм запозната с предложенията на ДСБ. Мигновени реформи в съдебна система не може и не бива да се правят. Работата на една съдебна система се обуславя от няколко групи закони - независимо дали се състои само от съд, от съд и прокуратура – както е в някои европейски държави или от съд, прокуратура и следствие, както е съгласно нашата Конституция. Едната група са устройствените закони, определящи каква е вътрешната структура на системата. Друга, много съществена част са процесуалните закони – които определят процедурата, по която работят отделните звена на правораздаването. А третата, това са така наречените „ материални закони” – които определят що е престъпление и какви са наказанията; що е договор и каква отговорност се носи при неизпълнението му; що е право на собственост и как се упражнавя то; що е административен акт и какво е неговото действие върху гражданите и т.н. А над всички закони стои Конституцията.
В цял свят съдебните системи са най-консервативната част от държавната власт. И така трябва да бъде, защото точно тази консервативност гарантира устойчивост и предвидимост в правораздаването. Да не я бъркаме с ретроградност.

- Случва ли се често „дупки” в закона да пречат на съдиите? Защо толкова продължително време не можем да създадем перфектен закон?

Законът е плод на човешка дейност и трудно може да бъде перфектен. Достатъчно е, да е добър. Ролята на съдията до голяма степен е да запълва дупките и да заравнява пътя на правоприлагането. Но когато дупките са с размери на яма, все нещо ще се счупи. Доброто законодателство е резултат както от политическа воля, така и от професионална компетентност. Едното да липсва и дупките зейват. Но е много важно, законите да се пишат обмислено и с ясното съзнание какво ще е тяхното действие за години напред и не на последно място – колко ще струва като пари тяхното прилагане. Когато законодателството се променя на парче, с оглед на конкретен проблем, необмислено и несинхронизирано, без здрава основа, тогава законите стават като улиците ни: кръпка до кръпка и дупка до дупка.

- Накрая, какви са прогнозите за новата година? Как ще се развият нещата в съдебната система?

Нещо не съм оптимистка. Може би защото липсва ясно виждане за това, как трябва да се развиват нещата – както от страна на ВСС, така и на правителството и парламента. Да не говорим, че е твърде силен горчивият вкус от опитите на различни представители на изпълнителната власт да мачкат и унижават съда и да манипулират общественото мнение срещу системата. Дано 2010 не е по-лоша от изминалата 2009, която според мен определено беше една от най-срамните за нас. Независимо от това кой точно ни направи за срам.