29 Август, 2007

Примери - колкото щете. Напише журналист, че не е добре, дето Първанов е бил секретен сътрудник Гоце. Веднага на другия ден я шефът на разведките ген. Кирчо Киров, я вицепремиерът Ивайло Калфин ще скочат, че законът за досиетата е несправедлив, че се чернят велики хора и пр. И ние се чудим какво толкова е станало, какво толкова сме казали? Толкова ли е страшно нещата да се назовават с истинските имена? Ами не на всички им харесва, че държавният глава си е имал приказката с ДС. Да ги избиете ли искате тези хора? Просто да ги няма - да останат само Първановите фенове. А дали той има нужда точно от това, помислихте ли? Майната ви... Спирам с тази тема.

Друг пример. Полицаи „спасяват" миньор, като му удрят главата в асфалта. Всички виждат кадрите, само министър Румен Петков казва, че миньорът сам се е контузил. Ето как офталмологът Петков доказа, че сме сляп народ. Същото каза и за фотографа от в. „Експрес" Емил Иванов - самоудрял се, за да обвини нарочно полицаите в Съдебната палата, че го били... Въобще, каквато и критична дума да се отрони за МВР, Петков скача и заявява патетично: „Тези хора са избрали трудната съдба да защитават всички ни... Аз ще ги подкрепям..." Толкова изтъркани и демодирани фрази от памтивека, че човек да получи позиви и без да е препил. И всичко това, защото някой е дръзнал да си помисли, че в МВР има и некадърници.

Но не е само Петков. Подалият след дълго увъртане оставка шеф на следствието Ангел Александров пък се пъчеше, че всичко в службата му е наред. Когато убиха Иван Тодоров - Доктора, той се изправи пред микрофоните и разказа смешката, че братята Маргини, макар и в ареста, са могли да организират каквото си поискат, дори покушение. Все едно не негови хора пазят килиите, все едно там няма камери, подслушвателни устройства и внедрени „арестанти". След това Александров ни баламосваше, че срещу Вальо Топлото са събрани такива доказателства, че направо свят ще му се завие. В същия хор се хванаха да пеят и прокурорите. То не бяха командировки до Виена и обратно. То не бяха свидетели, шеметни разкрития и пазени в тайна обвиняеми от най-високите етажи на властта, мистериозни подмятания в интервюта. Обществото, сиреч всички ние, дето не сме във властта, взехме да се почесваме: „А, бе, защо само ги плюем тези хора?! Я вижте колко доблестно и храбро си изпълняват задълженията..." Дето се вика, съвестта почна да подяжда съня ни.

Оказа се, че малко сме избързали със самопорицанието...

Папки с полицейски дознания изчезнаха от строго охранявани помещения в Столичната дирекция „Полиция". Толкова мистериозно, сякаш бандата на Оушън бе действала в потайна доба на 21 август. Всеки, който не е на смъртно легло, ще ви каже, че такава апашка работа без вътрешен човек не става. Илиза, че в полицията, освен всеотдайни служители, има и няколко некадърници, които не знаят как да опазят тайните, а има и няколко други, които са се продали на мафията. Тези изводи се налагат, колкото и да им е тъжно на меверейските шефове. Вчера пък обвинението срещу Вальо Топлото претърпя пълен провал. Съдът ясно заяви, че следствието и прокуратурата не са си свършили работата. Те пък се оправдаха, че не било точно така, че още били оптимисти, смятали, че имат доказателства и т.н., и т.н. Дори някои медии, за да смекчат прокурорската болка, бяха наснимали четиримата мастити адвокати на Топлото. Сиреч „глейте каква защита, кой ще й излезе". Сравнението, според моето скромно мнение, само подчерта безсилието на обвинителите.

Същите тези обвинители ни държаха под напрежение цяла година, че а-ха и ще вкарат Маргините в затвора за замислено тройно убийството. Нищо подобно не се случи. Момчетата са си вкъщи, чакат рожби, бизнесът им върви. Големите приказки на следователи и прокурори се оказаха големи първомайски балони. Въпросът е, дали това не се е знаело от самото начало? Или някой имаше полза от целия цирк? Ще поговорим за тези неща друг път. Сега за изчезналите папки. Все си мисля, че щом има полицаи, които с охота съдействат за кражба на дознания, щом има следователи, които не могат да съберат читави доказателства, щом има прокурори, които не могат едно обвинение да докарат докрай, защо да няма служители на НСО, които да шпионират политици и дипломати? А и дали подкупните и некадърните са само сред редовия състав?  

Отговорът отдавна е ясен на всички живи и що-годе с ума си българи.

Странното в поведението на политици и управници е, че те не искат да приемат фактите такива, каквито са. Те продължават по сталински да твърдят, че не трябва да ги гледаме какво правят, а да ги слушаме какво ни говорят.

Героят в нашумялата книга „Мръсна хаванска трилогия" Педро Хуан твърди, че кубинецът оцелява в смазващата мизерия с долнопробен ром, тютюн и секс. Всичко друго му е отнето. Така един талантлив народ загива, защото е разбрал, че лозунги и паради не хранят и го е ударил на хаос и разпад.

Тук ни въртят на още по-бавен огън. Първо ни внушават, чрез социолози-канибали, че сме в преход и всеки момент положението ще стане розово, но само ако преизбираме до дупка едни и същи политици. След това ни говорят за демокрация по същия начин, както за развития социализъм и наблюдават от Бояна тоталното ни обезпаметяване. Кубинците оцеляват с ром, секс и тютюн. Те все пак имат с какво. Страшното за нас е, че продукти има, но ни манипулират като в „1984" на Оруел. Властта е непогрешима, ти си тъп, малък, нищожен, подъл, досаден и трябва да благодариш, че въобще ти е дадена възможност да дишаш. На това по света казват: ела смърт, отведи ме! Или се вдигат и помитат безумците от Олимп... Няма друга алтернатива. Защото дори да шаваме, да се блъскаме в трамваите, да бдим пред телевизорите за поредната първа копка или увеличение на пенсиите, да се щураме по претъпканите частни плажове, дори да се женим и раждаме деца - ние пак сме умрели, преди да сме живели истински. Убиват ни бавно лъжите и подмяната на действителността. Няма по-страшна смърт. Дайте ни поне ром, жени и тютюн, преди да се преселим в щастливото бъдеще, изковано от тези ни политици.

Колко несправедлива може да бъде съдбата за един народ!

Огнян Стефанов