Политическата стабилност е на първо място за постигане на важните цели. Това каза Иван Искров, управител на БНБ по време на дискусията на тема "България - накъде след кризата", предаде БГНЕС.

Трябва да продължи политиката в областта на структурните реформи, реформите в областта на сигурността и вътрешния ред. Изключително важно е да продължи подобрението на общата бизнес среда. Трябва да се замисляме за качеството на предоставяната административна услуга и трябва да запазим стабилната и ефективна банкова система, подчерта Искров.

Монетарният режим на страната ще се запази до присъединяването ни в еврозоната, увери управителят на БНБ. Има политическа воля за запазване на валутния борд до приемане на еврото.

Кризата ще си отиде по същия начин, по който и дойде, и това ще проличи най-вече в отраслите, които са експортно ориентирани, каза още Искров, цитиран от агенция Фокус. По думите му вече се наблюдава намаляване на спада в някои отрасли, както и увеличение на производството най-вече в добивната и преработващата промишленост.

Остават проблеми, които сами сме си навлекли на главата с безумни инвестиции в отрасъла строителство. Трябва да бъдем готови да си платим цената в тази област, коментира банкерът.

По думите му икономическата активност у нас се е свила, но България е една от малкото страни в света, където не е имало банкова криза.

Няма криза и на публичните финанси както е било на много страни в света. Три са основните митове за българската икономика, които са били създадени от учебникарския подход и сравняването на несравними неща, смята Искров.

Първият мит е свързан с дефицита по текущата сметка и за това, че БНБ в условията на криза щяла да бъде изпразнена от резерви, както и че валутният борд нямало да издържи. Всичко това не се случи по обясними причини, смята банкерът. Валутните резерви на Централната банка не само, че не се намалели, но и са останали същите при условие, че е имало значителни харчове в края на 2008 година. За 2009 година резервите са почти същите както и през 2008 година и възлизат на 12.9 млрд.евро.

Вторият мит е, че фиксираният валутен курс не позволява на страната адаптация. И като износ, и като състояние на растежа не сме по-зле от страните с плаващи валутни курсове. Дори обратното - дава се стабилност на инвеститорите.

Третият мит е, че ще има лавина от лоши кредити, недостигаща ликвидност и че чуждите банки ще се изтеглят. Фактите говорят, че кризата е засегнала бизнеса на банките - двойно са спаднали печалбите на българската банкова система. Въпреки това банките остават с печалба. Банките-майки не са се оттеглили. Те са се ангажирали пред Централната банка за развитие на своите поделения в страната.