31 Август, 2007

Ирина Калчева

Рамирес Санчес е роден на на 12 октомври 1949 г. в Каракас в семейството на адвокат марксист, който кръщава тримата си сина Владимир, Илич и Ленин. Още на десетгодишна възраст момчето постъпва в младежката организация на комунистическата партия. След развода на родителите си Илич продължава образованието си в Лондон, а после в университет в Москва, откъдето обаче е изключен през 1970 г. Твърди се, че той можел да говори свободно четири чужди езика освен родния испански – арабски, руски, английски и френски. След Москва младежът се насочва към Йордания, където постъпва в партизански тренировъчен лагер на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) и получава бойното име Карлос. По-късно като член на организацията той посещава университета в Уестминстър, Лондон. Прякора „Чакала” Рамирес Санчес получава от пресата, според която между вещите му била открита книгата „Денят на Чакала” на Фредерик Форсайт.

Прощъпулникът на Карлос като терорист е неуспешният опит за убийство на еврейския бизнесмен и вицепрезидент на Британската ционистка федерация Джоузеф Сийф през 1973 г. Атентатът е провокиран от покушението над театралния директор и предполагаем лидер на ООП Мохамед Будиа от агенти на МОСАД в Париж. Чакала поема отговорността и за бомбените атентати срещу лондонска банка и няколко произраелски настроени парижки вестника. По-късно той взима участие и в две провалили се нападения с гранати срещу самолети на израелските авиолинии на парижкото летище Орли. Две жертви и над 30 ранени е равносметката от бомбения атентат в ресторант във френската столица през 1975 г. На 27 юни същата година свръзката на Карлос в ООП е заловена и разпитана. В резултат на това парижката полиция се опитва да го хване в капан и арестува, но той застрелва двама от тримата детективи, напуска къщата и успява да избяга през Брюксел в Бейрут. По-късно става ясно, че свръзката всъщност тайно е работела за МОСАД.

От Бейрут Карлос Чакала участва в организирането на атентата срещу централата на ОПЕК във Виена. През декември 1975 г. начело на четиричленна група той нахлува на срещата на лидерите на ОПЕК и взима над 60 заложници. На 22 декември нападателите получават самолет, с който отлитат с 42 заложници към Алжир, а после към Багдад, където 30 от пленниците са освободени. Останалите са пуснати по-късно в Триполи и Алжир, където терористите получават убежище. На следващата среща на ООП в Аден Карлос Чакала е призован да обясни защо не е екзекутирал двама от висшестоящите членове на ОПЕК и да отговори на обвиненията за присвояване на част от парите от откупа. В крайна сметка Чакала е изхвърлен от организацията.

Следващата стъпка в терористичната кариера на Карлос е да създаде своя собствена формация, наречена Организация на Арабската въоръжена съпротива, в която участват сирийски, ливански и германски бунтовници. Първата смостоятелна акция на групировката е в началото на 1982 г., когато те осъществяват неуспешен опит за атентат срещу атомна електроцентрала, последван от редица заложени в Париж бомби като отмъщение за арестуването на Магдалене Коп, съпругата на Чакала. След провеждането на още няколко подобни операции международният натиск върху Будапеща се засилва и терористът е изгонен от Унгария, където живее от две години. Карлос получава отказ за убежище от Ирак, Либия и Куба, и накрая се установява в Сирия при условие, че се откаже от дейността си. Това положение се задържа до 1990 г., когато след контакти с иракското правителство Чакала е експулсиран и от Сирия. За кратко той пребивава в Йордания, а после намира своето място в Хартум, Судан.

Френското и американското разузнаване предлагат множество сделки на суданските власти, за да се доберат до Чакала. Куриозният факт е, че причината терористът да бъде предаден е неговото собствено разпуснато поведение, което разгневява ислямските фундаменталисти в Судан. През 1994 г. Карлос влиза в болница, за да му бъде направена лека операция. Два дни по-късно властите го преместват в частна вила и му осигуряват лична охрана. Това обаче е клопка и само една нощ по-късно Карлос Чакала е заловен и упоен от собствените си бодигардове и на 14 август е предаден на френски агенти, които го транспортират до Париж. На терориста е повдигнато обвинение за убийствата във френската столица през 1975 г. и след 11-дневен процес, на 23 декември 1997 г., той е признат за виновен и осъден на доживотен затвор.

През 2003 г. Чакала публикува свои размисли, писани зад решетките. Книгата се казва „Революционният ислям” и в нея той обяснява и защитава насилието като израз на класовата борба. Също така терористът изразява своята подкрепа за Осама бин Ладен и неговите атаки срещу САЩ, както и за Саддам Хюсеин, който отказва да се подчини на американците. Иракският диктатор е наречен „Последния арабски рицар”.