Фатална 13 годишнина от 4 февруари 1997 г.

През 2007 г., десет години след от 4 февруари 1997 г.- датата когато БСП най-после призна очевидния си провал и се отказа от съставяне на нов кабинет, Георги Първанов призова този епизод по връщането на управленския мандат от самия него да залегне в учебниците по история. Съгласен съм, стига историята да истинската, а не онази, която той ни внушава. И не заради 4-ти февруари, а заради твърде важната предистория.

Сега, на фаталната 13 годишнина от събитието, няма никакво съмнение, че на света има един голям печеливш от този акт, който тогава вбеси доста съпартийци на новия партиен шеф Първанов, явно непосветени във важността на операцията. Този печеливш другар в дългосрочна перспектива се оказа самият Първанов.

За бившия шеф на кадри на партията и на МВР Николай Добрев, натоварен тогава да състави втори червен кабинет след срива на Жан Виденов, можем да замълчим като за покойник. Имаме си обаче жив и здрав основен играч, извлякъл голямата печалба от 4 февруари, който не случайно иска да канонизира тази дата така, че чак поколенията да я изучават като историческа. Него, поне на теория, можем да питаме.

През годините спомените могат да избледнеят за всичко друго, свързано с онези събития, но само не и за една “подборност” : свръхинфлацията. Тя придоби международна известност с названието “българска” и като такава се превърна в термин, залегнал в някои учебници по икономика –т.е. невиждана, фантастична, направо българска!

Детайл в рамките на тази “подробност” е фактът, че всъщност най-разюзданата инфлация се развихри през последния месец на гражданските протести от 1997 г. Точно това е месецът, през който “героите” на мирното сдаване на властта, се правеха, че искат да сформират ново коалиционно, а след това и чисто свое червено правителство.

Сега, 13 години по-късно, е време да бъде зададен въпросът: случайно ли беше това бавене? И още по-фаталният, точно като за 13 годишнина въпрос, трябва да бъде поставен: кои са най-благодарните сред най-облагодетелстваните големи играчи в схемата по ограбването на българските граждани, която изсмука свирепо, безпощадно спестяванията на милиони българи именно през онези седмици на протакане. Тогава изкуствено се отлагаше единственото възможно решение с връщането на мандата, “намерено” внезапно едва на 4 февруари 1997 г., когато вече бяха счупени всички познати световни рекорди по обезценяване на национална парична единица от времето на Ваймарската република в Германия през 20-те години на миналия век.

Отблагодариха ли се баснословно забогателите от грабежа през онзи месец на своите благодетели? Смея да твърдя, колкото и да изглежда пристрастно, че не онези, които поеха управлението, а “героите”, които направиха възможното да го отложат, са били в позицията да си поискат дивидентите. От стълпотворението на олигарси в свитата на главния велможа на републиката, рекордьора по управленско дълголетие начело на държавата при мирния ни преход, се вижда, че голямо благодарене е паднало!

На забогателите другарки и другари – честит четвърти февруари!

от блога на Иво Инджев