Мъдреците от Съюза на собствениците в Слънчев бряг се събраха във вторник и за пореден път изплакаха на умряло. Проблеми в курорта спъвали туризма. Колумбовци.

Та кой не е чувал този стар рефрен, който за съжаление е верен, защото проблемите са факт от години и са пред очите на работещите в туризма и на гостите.

Първият вопъл отново бе за незаконните постройки. Ах те са ад, ах как загрозяват комплекса, отблъскват туристите, дразнят хотелиерите. Така е. Но кой допусна това? Къде бяха храбрите собственици досега? И дали някой наистина иска да ги премахне тези циреи в курорта или се имитира загриженост. Обясненията на ангажирани с проблема фактори дават отговор на отзи въпрос. Вр.и.д. на РДНСК Бургас Ваня Радева: Според Закона за устройство на територията не е в компетенциите на дирекцията да издава заповеди за събаряне на незаконни постройки и че това става със заповед на кмета. Стана ли ви ясно, че заек от тази трънка няма да излезе? От което следва друг логичен въпрос: защо РДНСК въобще съществува? За да се облагодетелстват нейни служители от подкупи? Да пишат формални отчети и да трупат години за стаж? Защо същата тази РДНСК не каже кой и срещу какво издава разрешения за строеж? Защо не сезира прокуратурата? Мълчание. Защото и тук сме в обятията на „рушветчийския синдром”: отива районният инспектор при владелеца на незаконен обект и пита: „К’во праим сега?” Следва кратко колебание между глобата и подкупа, накрай подкупа натежава и всичко си идва на място. За това, разбира се, никой не обелва и дума по време на сбирката на Съюза на собствениците. Да не би да се засегне РДНСК, където перфектно знаят как стоят нещата.

След което топката се прехвърля на кмета на Несебър Николай Димитров. С присъщата си „загриженост” към проблемите на Слънчев бряг, от който общината си пълни хазната, градоначалникът скромно обяснява, че може да налага само глоби. Те пък били оспорвани в съда, времето минавало и нещата си оставали същите. Е, то човек, като не иска да свърши една работа, винаги ще намери оправдание. Въпросът е защо кметът е толкова активен и агресивен, когато защитава частни интереси и изпраща багери и полиция срещу студентите от Национална спортна академия, за да превземе тяхната база, а е толкова плах спрямо незаконните обекти в най-големия курорт в страната, който храни половината население на собствената му община? Никой не му задава този въпрос, макар че отговорът е ясен и без това...

Премълчава се и още нещо, което би трябвало да тежи на съвестта на част от членовете на Съюза на собствениците. Става дума за събирането на наеми от незаконните обекти. Маси, сергии, улични скари, кебапчийници и всякакви капанчета се пръкват върху тротоарите, уличното платно и дори върху зелените площи, които са собственост на държавата. Понеже обаче се намират пред дадени хотели, собствениците на същите тези хотели, са се изхитрили да събират наем от „досадните търговци”. Сумите варират от 30 000 до 80 000 лв на сезон. Пред някои хотели има по 20-30 и повече такива „печатнички за пари”. Кога хотелиерите и техният лидер Елена Иванова ще признаят това и ще посочат облажилите се? А ще посочат ли и служителите на МВР, които също имат интереси в този „бизнес” и това ги прави доста разсеяни, когато трябва да се прилага закона? Никой не смее да хвърли камък в това блато.

Вместо отговори и разкрития, чуваме вопли, че държавата, като един Хари Потър, трябва да реши с магическата пръчица проблемите. Например шума от заведенията в курорта. Всеки, който е бил в сезона там – знае за какво става дума. Но чии са тези заведения? Спрямо тях законите също се прилагат плахо и то след намесата на някоя голяма мадия. Представителите на всички контролни органи, включително и полицаите или не смеят да влизат в конфликт със собствениците, или са захлебвани от същите тези собственици и си траят. На всички е ясно, че чалгаоблъчването няма да спре, но се правят на загрижени. Затова и няма как да дойдат в Слънчев бряг заможни туристи и семейства, а ще преобладават млади пияндета от Изток и все по-малко от Запад.

Разбира се, не е пропуснат и проблема с инфраструктурата на Слънчев бряг - накъде без него. Като не можем да се справим с очевидните неща, поне да наливаме вода в тази продънена кофа... По въпроса достолепно се изказал областният управител Константин Гребенаров. Като един истински държавник той се изразил по следния начин: Създадена е работна група, която вече работи и през следващата седмица ще обсъжда с няколко зам.-министъра проблема с инфраструктурата на курортния комплекс. Прехвърлянето на собствеността върху инфраструктурата на общината се обсъжда с представителите на правителството, но все още не е ясно дали ще се реши това да стане безвъзмездно.

Ако г-н Гребенаров бе повече държавник, отколкото нещо друго, свързано с предишната му работа в службите, щеше да бъде ясен и категоричен, че е доста претенциозно някой да решава от името на държавата нейна собственост да се подарява на община, пък била и тя Несебърската. Излиза, че кметът Николай Димитров не може да се справи с незаконните обекти, с реда и шума в заведенията, с базите на НСА, с някои съмнителни заменки и договори с олигарси, но тепърва ще се справи с инфраструктурата. Направо невероятно и същевременно трогателно.

Всички тези въпроси ще се дъвчат като дъвка още веднъж, през март, на кръгла маса. Присъстващите на сбирката във вторник си дадоха дума да се съберат и след месец, за да дадат добър старт на летния сезон. Похвално намерение, ако не се натрапваше усещането, че става въпрос за отбиване на номер. Нима на никой не му хрумва, че са нужни радикални промени в отношението към туризма като бизнес въобще. Нова философия е нужна час по-скоро, докато нещата не са загробени окончателно. С това трябва да се почне. И с прилагането на закона еднакво към всички. Сегашният модел на поведение е нищо друго освен прилагане на двоен стандарт. Малцина се облагодетелстват, а всички останали го духат. Действителността е доста по-нелицеприятна от демонстрираната загриженост, с която някои се опитват да я прикрият. Филмът на Генка Шекерова и бТВ за бетонната съдба на Слънчев бряг е само привидно груб. Истината е, че е верен и точно това раздразни някои деятели от туризма. Докато не се изговорят всички неща около беззаконията, рушветите, далаверите, личните интереси, натиска на политици и олигарси – всичко ще остане в сферата на пустословието. Все едно хуманитарните мисии да спуснат над Хаите кашони с дъвки, вместо антибиотици и вода. Такова е положението и спрямо Слънчев бряг.

Мария Ботушарова