НАЧАЛО НОВИНИ ГЛАСЪТ НА ЖАБАТА БИЗНЕС & ТУРИЗЪМ СВЯТ ИНТЕРВЮ СПОРТ КУЛТУРА ОБЩЕСТВО ПОЛИТИКА ФАБРИКА ЗА КЛЮКИ

Teen Time FROGROCK Етно календар Хороскоп Храна и вино Видео архив

За нас Реклама Контакти

Циганите, които не работят, се превръщат в мързеливи престъпници заради българските закони, казва за Frognews.bg бившият скинар.

Й. И. скоро ще навърши 17 години. През тях е преживял много, научил е още повече. Извървял е пътя от скинхед до човек, който поставя реда и закона над всичко. Учи в елитно столично училище, говори няколко чужди езика, чете много. Надраснал е възрастта си, а „големите” задължително трябва да се вслушат в гласа на младите, които в редица отношения разсъждават по‒трезво и мъдро.

интервю на Ju_17

‒ От къде се зароди у теб идеята да симпатизираш на силно изразения национализъм, а оттам да си в синхрон и с външния вид: бръснатата глава, кубинки и пр.? Разкажи ми за самото начало. Интересно ми е да разбера дали някой ти е повлиял, а ако не, как едно момче, тогава 15-16 годишно, се увлича по т.нар. скинарство и по ултрадесни идеи.

‒ Бях на пет години. Тогава се запознах със свастиката, най-популярния символ на националсоциализма. Израснал съм, без да се влияя от околните и винаги съм имал свое собствено мнение за нещата. Радикален съм и винаги съм гледал на проблемите като на нещо, което съществува единствено, за да се разреши. Независимо по какъв начин. Наблюдавах, размишлявах, правех си изводи. Всички сме чували много легенди, приказки и исторически факти за българската история. Те ми повлияха много. Отпечата се в мен образът на типичния българин - той е силен и безстрашен, той е герой! Проблемите на улицата също ме тласнаха към тези ми убеждения - циганите тъпчеха моите представи за българина и за народа. Всички знаем, че повечето от тях са обикновени престъпници, без капка морал и гражданско самосъзнание. Не работят, въдят се, без да мислят за последствията и на всичкото отгоре се оплакват. Това беше нещо, което не можех да търпя. Имах желание да дам всичко от себе си, за да променя нещата. Щом с добро не става, тогава с лошо!
Постепенно се запознах с движението "скинхед". В него виждах тези идеи, това отношение - радикалност, сепаратизъм, насилие и гордост. Затова още от малък аз имах блян - да стана скин! За мен да бъдеш скин, значеше да си диамант в пепелта. Започнах да пораствам, започнах да се съсредоточавам все повече и повече върху реализацията на този си блян. Започнах да си бръсна главата, обувах тежки обувки, по-късно кубинки. Като цяло започнах да се обличам стегнато и удобно. Постепенно се образовах в тази област - четях, интересувах се, формулирах идеите в главата си. И така, колкото и банално да звучи, това се превърна в един вид начин на живот.
Различното при мен беше, че аз сам направих себе си такъв. Никой никога не ме е учил на тези неща, от никого не съм се влиял. Затова аз станах различен, но и затова останах със своите представи за движението, които както по-късно се уверих, не съответстваха на реалността.

‒ Занимавал ли си се с нелегална дейност? Бил ли си и побойник през онова време?

‒ Когато влязох в първата си такава компания, бях доста плах. Тогава имах честта да се уча от единствения скин в компанията. Всъщност той беше първият скин, с когото се запознах. Мислех, че най-сетне съм намерил съратници и заедно ще се борим за каузите си. Но не беше така. Дейността на тайфата беше просто казано престъпна - нападаха случайни хора без причина и то само защото са цигани или приличат на цигани. Случвало се е и да ги обират. Понякога дори крадяха разни дреболии от магазини, за да се забавляват. И понеже някак си аз не бях такъв, само наблюдавах и никога нямах смелостта да извърша подобни неща. Тогава си мислех, че това е огромен недостатък, но сега виждам, че не е така. Напротив, това е нещото, което ме различава от един престъпник. Морал и стремеж към ред. Случвало се е да се поддам на агитациите на компанията и да ударя или да ритна човек. Те бяха доволни, но аз не.

‒ Разкажи някой екстремен случай с твоята бивша компания. Имали ли сте си работа с полицията?

‒ Седяхме си на една спирка и слезе някакъв мъж, като че ли циганин. Погнахме го, първият го събори на земята и след това всички други профучавахме край и над него, ритайки го в движение. А след това вазирахме за секунди.
Случвало се е да се съобщи в полицията за подобна нередност. Бяхме в едно заведение, а част от групата беше изхвърчала навън, да бие някакви цигани. Малко след като те се върнаха, дойде полиция и тъй като всички бяхме бръснати и имахме такъв имидж, аз също бях обвинен за побоя. Но пререкания с органите на реда сме имали най-често при масови прояви, след като сме ги предизвикали с провокациите си. На няколко пъти ми се е случвало да ме спрат на улицата униформени, да ми поискат документ за самоличност и да ме обискират за оръжия и наркотични вещества. Само заради външния вид, който ме определя като съмнително лице.

‒ Тук е моментът да попитам какво е отношението ти към турците и циганите? Еволюирало ли е то?

‒ От преди до сега определено е еволюирало. Научил съм, че не можеш да мразиш някого, само защото е останала стара вражда отпреди векове или само защото цвета на кожата му е друг. Всички трябва да са равни пред закона. Ако работиш и си плащаш данъците, то и имаш право да живееш и да създадеш семейство. Това те прави ползотворен и образцов гражданин независимо дали си циганин, турчин или етнически българин. Грешката на българските закони в случая е, че дават социални помощи за децата на циганите, които не работят. Щом не работят, съответно няма как да предоставят на децата си минималния стандарт на живот. И ето - те също се превръщат в мързеливи престъпници. Такива граждани само и единствено товарят положението. Те взимат, но не дават. Аз казвам, че такива хора не заслужават живота си. Нека има строги правила и нека са безпристрастни и валидни за всички.

‒ Какво всъщност „проповядва” идеологията, която си подкрепял?

‒ Идеологията, която подкрепях, проповядва крайни мерки на управление, краен сепаратизъм, непоносимост към други раси, омраза към класи различни от рабтническата. Към тези неща спадат насилието, убийствата и т.н. Всички сме гледали филми за националсоциалистическа Германия и знаем как са ставали нещата там.

‒ Какво мислиш за днешна България, в която живеем? Би ли останал тук или предпочиташ да се изнесеш навън?

‒ Днешна България е в огромна беда. Веднъж на четири години върхушката се сменя, но тя е същата от 1944 година насам - една пасмина от измамници, мафиоти и боклуци. Щом няма съвестни политици, които да работят за родината си, няма как да има здрава икономика. В България вече всичко е съсипано - земеделие, промишленост, изкуство и пр. Вече всички търсят спасение отвъд граница. И са прави - там има условия за по-добър живот. Но аз не бих заменил своя дом, своето семейство, своите стари приятели, своите спомени и детство за този по-добър живот. Защото аз мога да остана тук и да помагам с каквото мога на моята татковина. Ще се трудя и ще се развивам. И така ще кача стандарта. Ако всички направят това, нещата ще потръгнат. Но повечето хора тук са негодни и си мислят, че прецакват системата като не работят или си вършат работата некачествено и с нежелание. Те така прецакват само себе си и своите сънародници. Няма кой да постави началото на едно сплотено и дисциплинирано общество. Това е проблемът.

‒ Как стана преходът към днешното ти умерено поведение? Т.е. как разбра, че това, което вършиш, е било повече хулиганство; как се „отцепи” от колектива и как реагираха твоите тогавашни приятели?

‒ Предполагам поумнях. Преподредих приоритетите си и се уверих, че всички тези неща са били несъстоятелни и дори вредни. Видях кое е добро за мен и за хората около мен и кое не е. И останах изумен, когато си дадох сметка, че нещата към които се стремя, не се постигат с омраза и насилие, а именно с обратното – с дисциплина, уважение и самоусъвършенстване. Тогавашните ми приятели не са реагирали особено остро към тази промяна, но това беше може би, защото тя стана доста плавно. Но няма кой да ме съди за това, защото знам, че някои просто завиждат. Te също искат да свалят от раменете си цялото това бреме и да бъдат нещо повече. Но по една или друга причина няма начин да го направят. И именно това са хората, които са плагиатствали навремето, за да станат каквито са сега. Не са могли сами да оформят себе си - няма да могат и сами да се променят.

‒ За какво се бориш сега? На какво държиш? Имаш ли нови идеи, на които симпатизираш?

‒ Сега се боря единствено за себе си и за близките си. Образованието е важно, приятелите също. Важно е човек да е целенасочен и да знае кое е добро за него. Аз лично призовавам младите и малките да се учат, да спортуват, да четат, да развиват талантите си (защото ние, българите, сме изключително талантливи хора), да се грижат за ближния и да не се влияят от разни пропадняци, които представляват утайката на обществото!

‒ Планове за бъдещето? Можеш ли да се видиш след 10 години?

‒ Мен ме влекат много неща - медицина, спорт, театър, музика. Но каквото и да стане, важното е да дам всичко от себе си. Затова ми е трудно да се видя след десет години. Здраве да е! Аз винаги съм казвал, че трябва да сме благодарни за трудностите, които ни предоставя животът. Те ни правят по-силни, когато ги преодолеем. Не съжалявам за нищо, защото всичко, през което съм минал ме е направило по-силен и ме е научило на много неща!

------------------------------------------------

Интервюто е поместено без никаква редакторска намеса.

▶С рушвет ‒ пълен напред!

▶За голямата нужда, въшката и големите яйца

▶HOMO

▶Що е то?

▶Вазов като Хамлет ‒ да бъде или не?!

▶ Хорце, пиячка и президент ‒ нова година, нов късмет!

▶Групи, групари и "аман от групи"

▶Който плюе срещу вятъра, плюе на брадата си

▶Мали‒и‒и!... СТРАХ!

▶Търси се: Професия проститутка и Хитлер

 

• Рене Магрит

• Хуан Миро

• Джорджо де Кирико

Блогове

Дани Динева Аромати, вкусове, усещания. Страхотни емиции, изживявания, сладки приказки с приятели. REDUTA.BG ХРОНО-СИНКЛАСТИЧЕН ИНФУНДИБУЛУМ Бранимир Николов БГ Автоблог - Интересно за автомобилите Едвин Сугарев Свободата днес и тук Иван Стамболов Размисли и реклами - Ъплоуднати постинги за делитване Иван Бедров Предимно за политика. Авторът е журналист, водещ на Булевард България по RE:TV. Иво Инджев Независим обзор на българското политическо пространство Янчо Янчев LIVE FOR NOTHING OR DIE FOR SOMETHING!

© 2012 FROG NEWS. Всички права запазени

Начало| За нас| Реклама| Контакти| Авторски права