Свинари и хомосексуалисти определяха политиката в правителството на Станишев. Румен Петков е българският Фуше, мястото му е на Околовръстното, казва политическият и финансов анализатор Кольо Парамов.

Интервю на Васил Василев

- Г-н Парамов, станахте популярен като „съветник за един ден”,отмина ли бурята около вашето назначение в екипа на премиера Бойко Борисов?

- Всичко беше съвсем нормално. Живеем в демокрация, всеки трябва да може да каже своето мнение. Но надделя манипулацията вместо трезво и коректно да се оцени моето назначение. Смятам, че още 10-15 години гражданското общество ще бъде нестабилно. Тежестта на миналото си оказва своето влияние, повечето оценки са преувеличени или преиначени, но трябва да свикваме с настроенията в обществото. Около мен всичко беше най-вече свързано с много лъжи. И в СДС, и в ДСБ полудяха, за да намерят „уникалните” доказателства за моята „лоша” роля като обществено лице. От БСП също излъгаха най-безскрупулно. Изведнъж българите научиха, че моята личност е докарала хиперинфлацията през 1996 година, после с деструктивното си поведение миналата година съм пожелал да блокирам валутния борд и съм настоявал за промяна на курса на еврото от 1 към 2 до 1 към 4. Но унесен в тези лъжи нашият мистър Клийн (Сергей Станишев) направо се превърна в Мистър Бийн. Той увери авторитетно, като един от най-информираните хора в страната, че съм нямал дори икономическо образование. Станишев се прояви като уникален наглец и мерзавец.

- С какво предизвикахте нападките му, явно много сте го засегнали с критики към управлението му?

- Аз не съм казал нищо съществено и лично, а само фактологично за работата му. Стремях се да покажа на обществото, че той е много вреден за България и че държавата ни ще загуби още 4 години в безперспективност, ако на миналите избори той бе спечелил. Никога не съм поставял въпроса за неговото развитие, въпреки че имах много информация.

- Какво не знаят хората за Станишев?

- Тези дни търся Красимир Премянов, за да го предупредя, че е нужно всеки в България да научи кой заведе в Лондон Сергей Станишев, за да го запише в Лондонското училище по икономика, след като това момче нямаше елементарни познания по стопанска политика и държавност. Нямаше и един ден трудов стаж. Трябва да се знае кой му намери квартира в Лондон, кой куриер му носеше всеки месец стипендията на ръка, от къде идваше тя и т.н. Важното в случая беше момчето да завърши и България да се сдобие с поредния измислен, фамозен или по-скоро сащисан министър-председател.

Като споменах „сащисан министър-председател”, се сещам за Фил Кенеди (Филип Димитров). Оказа се, че двамата много си приличат, въпреки, че твърдят, че са два различни полюса. Спомням след вота на доверие, който Димитров не получи, беше наистина сащисан. Може би този израз най-точно му прилягаше. Гледаше уморено и стреснато през очилата и си мислеше, че другите не го разбират. Сравнете го със Станишев сега – същата умора, същият поглед, а понякога и същата унилост. Като че ли никой пак не го разбира. И този човек 4 години ни управляваше или по-скоро залъгваше. Как и чрез кого – тепърва предстои да се научи. Истината е вече почти ясна. Представиха ни го за мистър Клийн, но за мен беше ясно, че ще излезе друг. През 2008-ма година в интервю за електронна медия заявих нарочно, че „ако Станишев не активизира и не стабилизира работата на вътрешното министерство, оставено разбито и в насипно състояние от стария му патрон Румен Петков, ще се превърне в смешника Бийн.” Тогава тази моя квалификация не беше приета от никого, дори от близките ми. Днес на всички в България им е ясно, че една клика е избрала Станишев да управлява страната, макар и като смешник, но само и само той да ги остави да регламентират капитала си.

- Кой е мистериозният човек, водил за ръчичка младия Станишев из Лондон, какви капитали се регламентираха чрез управлението му?

- На този етап ще се въздържа от конкретизация кой е обслужвал Станишев в Лондон. Уточнявам само, че не става дума за един човек, а за група от хора, които много умело под егидата на промяната в БСП материализираха реживковизация в ръководството.

Що се отнася до капиталите – това са част от парите, остатъци от външно търговските дружества на комунистическа България, които трябваше да се легализират при абсолютно гарантиран режим. Не случайно сега вече се заговори за фрапиращия проблем с отваряне на икономическите досиета на прехода. Но тук вече идва ролята на правосъдната система.

- От какъв политически лидер БСП имаше нужда, за да се модернизира?

- Буров има едно много силно изказване за лидерите. Той казва: „Политическият лидер трябва да има зад себе си история, жена, деца, семейство. Да е минал през бури и драми, за да може общественият му опит да е от полза за държавното управление.” Ето сега дойде времето да се разкрие истинският образ на експремиера Станишев. Донякъде искам, но донякъде се въздържам в намерението си да разкриваме всичко до дъно, защото за n-ти път ще унижим потенциала и възможностите на нацията. Да умее да излъчи силен, смислен и последователен водач, достоен да сподели с всички ни и успехи, и загуби. Всичко за съжаление стана обратното. За БСП това е твърде унизително. Изтупвам прахта от историята, защото всички ония, които днес се надпреварват да „разкрият” същността на Сергей Станишев, да му искат оставка от лидерския пост, вчера го благословяха. Определяха го като най-търпеливият и спокоен лидер на тройната коалиция, която не би била възможна без „силния му младежки дух и мъдрия, търпелив и спокоен такт”.

Когато предположих гласно, че Сергей няма да бъде нищо повече от един смешник някой ден, никой не ми повярва. Смешник в очите на онези, които го крадяха и използваха, като Райчевци и Стойчевци, за да легализират капитала си в голф поляни. Сега обаче е време да се направи равносметка. Държавата е в тежка криза, защото министър-председателят Станишев не управляваше, а дремеше по срещите с олигархията. Държавата е загнила, защото свинари, явни хомосексуалисти и подобни типове определяха приоритетите в икономиката и развитието на България, без да имат понятие от това. Крадяха безобразно, а премиерът ги гледаше и им се усмихваше. Той беше стресиран, зависим от съветниците си, посредствен, слабохарактерен и непредвидим. Особеността на тези хора, които нямат история, а дирижирано и случайно са попаднали във властта, стават особено опасни със своята мнителност и посредствена хитрост, ангажирана и насочена само към едно – запазване на поста. Аз наистина съм бил член на БКП и то дълго време. Ненавиждах надпреварата в БКП. Това е известно на всички, които ме познават отблизо. През последните 15 години не критикувам БСП само заради БКП, но и заради факти и доказателства, които съсипваха авторитета на държавата.

- Чували сме различни варианти за политическия старт на Сергей Станишев. Каква е вашата версия?

- Моето желязно правило е никога да не скачам пръв срещу политическия си опонент и без факти. През май 2001 г. на една среща със Светослав Мичев (сега е сред разследваните от правителството на ГЕРБ) по повод връщането на царя и включването му в политическата надпревара, изрично му казах: „Светльо, няма да влезеш в парламента, но това няма да е голямата ти грешка. Сбърка, че отстъпи мястото си в Русе като водещ на партийната листа на БСП на Сергей Станишев. Сергей е проектиран да превземе партията отвътре, а после и държавата директно. Неговата задача е да реживковизира най-арогантната и крадлива върхушка, начело с Райчев и компания, и така да обезсмисли нашия 10-11 годишен труд за промяна на БСП с нов ляв проект. Нашата идея за социалдемократизирането на БСП, за приемането на левите европейски ценности без начело да бъдат живковистите, е най-важното ни начинание.”

Светослав Мичев, като главен партиен водач в Русе, ми се усмихваше тогава миловидно, все едно не разбираше какво му казвам. Ето сега дойде времето и моментът. Ето го онзи Станишев, на когото ти, другарю Мичев, отстъпи депутатското си място в Русе, за да се съобразиш с молбата на Георги Първанов, както ти сам призна тогава. И Красимир Премянов направи всичко възможно да върне Станишев в организационния отдел на БСП, и Първанов издейства депутатското му място, за да му предаде в последствие партията и да го направи и министър-председател. Станишев поиска прошка за греховете си, а утре Светослав Мичев ще отиде в затвора, за да обяснява каква е била практиката на обществените поръчки в правителството на Станишев. Какъв уникален парадокс. Политическата реализация на Сергей стана чрез Мичев, но не в полза на България, а точно обратното – за беда и в ущърб на страната ни. И днес, когато правим равносметка за пътя на онзи млад Станишев през зиг-заците на БСП, трябва ясно да очертаем тенденциите в партията, която нерядко в кадрови план за 20 години се оказа в капан на уникални шмекери и неподготвени водачи.

- Често нападате Румен Петков и Андрей Райчев, но не е тайна, че заедно с тях се водите към кръга на Андрей Луканов, защо тогава отношенията ви са лоши, какво не успяхте да разделите?

- Независимо какво се говори, твърдя, че Луканов беше възможно най-ерудираният политик, когото познавам. Това е човекът, който възпита доста хора в БСП за необходимостта от неизбежната промяна. Луканов никога не си е представял днешната картинка на пазарната икономика в България по този начин. Не можем да приписваме всички негативи в страната ни на Андрей Луканов. Той не е сред нас от 14 години. В силния си държавнически подтик Андрей Луканов беше първо държавник и след това всичко останало. За съжаление днес са малко хората, които го осъзнават, а още по-малко са тези, които могат да произнесат такива думи за него. Други са реалностите, други са стимулите, а в случая има и тежка безнравственост. Това е следствие на функционалната зависимост в комунистическата партия. Този негатив конструкционно води до лош резултат почти винаги, защото именно перфектни шмекери или фамилна унаследеност могат да стигнат безпрепятствено до политическия връх. Оттам резултатът е ясен.

- Каква е ролята на Румен Петков в проекта „Сергей Станишев”, защо не успя да го превърне в своя марионетка?

- Силата на Румен Петков се изразява в неговата уникална комбинативност, подкрепена от желязна логика и от отличното познаване на играчите на политическия терен. Петков успя да изгради точни схеми за влияние чрез преподчинение, както и да постави под своя зависимост провокирани лица чрез отделни интриги. Николай Добрев използваше двойните интриги, но Румен Петков го надмина. Благодарение на способността му да оставя почти всички свои партньори в състояние „постфактум”, чрез изяснени или дори измислени факти и обстоятелства.

След смъртта на Луканов, кадърът от Плевен, който аз наричам българския Фуше, инфилтрира в партията куп неграмотници и кариеристи, смотаняци и властимащи олигарси. Само чрез интригата Румен Петков детайлизира и персонифицира своето влияние на толкова голяма обхватност, че по едно време започна да забравя на кого какво е обещал и кой на какво се е надявал. Изведнъж през 2007 г. той осъзна, че на онова, на което се е надявал – да ръководи задкулисно БСП, изведнъж му убягна. Тогава не разбра, че партията като комунистическа организация, е закодирала в себе си страха от изчезването.

БСП започва да търси чрез по-изявени публични лидери освобождаването от такива натрапници, които са грандомани, които си мислят, че винаги имат последната дума. Тогава примерно беше открит Георги Кадиев. В самата партия Румен Петков дефилира със знанията си за всеки и за всичко. И ако това знание е съпътствано с пиянство, безволевост заради хитрост, интригантство и тотална безнравственост, отхвърлянето му априори е сигурно. Когато Петков се помъчи да докаже, че Станишев е председател на партията именно с негова помощ, експремиерът излезе от мъглата и го освободи като вътрешен министър. Когато пък Сергейчо, както Петков обичаше да го нарича в негово отсъствие, реши да направи ДАНС, нашият Фуше опита да му постави нов капан с помощта на президента Георги Първанов. Когато и той не го послуша, за да развенчае мита за силния министър-председател, Румен Петков като някой току-що отрезвял след запой заяви: „лидерът ни се е вгледал в себе си и доубива БСП. Да бяхме избрали Муйо Пилата, щяхме да вдигнем с 5% рейтинга заради интереса към Муйо. С този лидер се сриваме всеки ден.” И допълни: „Най-големите ми грешки са в кадрови аспект – в това число и със Станишев. И тъй като всичко си идва на мястото, разбирате защо сме на последно място в Европа. В крайна сметка Петков ще разбере скоро, че БСП ще поиска да е без него, за да върви напред. Влечението му към мото-спорта ще добие и материален израз. А левите му партийни братя – кучета ги яли, както казва П.Р.Славейков.

- Анализът ви е интересен, но преди дни по повод на ваши изявления Румен Петков каза, че с хора от Четвърти километър не се занимава.

- Петков винаги говори многозначително, това е част от чара му. Ако сега според него съм за Четвърти километър, то помня и стари времена, когато Петков доста често минаваше през софийския „Беловодски път”, за да се стабилизира материално и да се мобилизира идеологически. Ако тогава знаех, че сега ще ме постави чак в зоната на Четвърти километър, може би щях да го оставя да чака на Околовръстното. Всъщност там му е било мястото, но аз го надценявах.

- Битките в БСП отвратиха хората и стопиха доверието в нея до 300 хил. гласа. Какъв реванш дължите на българите?

- За съжаление доста хора в страната останаха безгранично обидени от политиката, политиците и изобщо от обществения живот, заради такива като Румен Петков. Има и много похабени съдби и още по-тежки условия като перспектива. Отговорността ни пред поколенията и пред обществото е хора като Петков, Станишев и техните ортаци да бъдат изхвърлени от политиката и от възможността да дефинират бъдещето на страната.