Бербатов: Мечтите ми нямат край, защото не завиждам
▲
Димитър Бербатов
снимка:temanews.com
Капитанът на националния ни отбор по футбол Димитър Бербатов не обича медийните полемики. След загубата в приятелската среща с Полша, шефът на Футболния съюз Борислав Михайлов призна, че Бербатов и Стилиян Петров се чувстват недостатъчно обичани в България.
Не е ясно по какъв точно начин са му го казали или показали, но така или иначе последва отговор на последните критики към Бербатов в официалния му сайт. Ето цялото обръщение на големия български футболист:
Чудя се как да започна. Но явно щом всеки в България разбира от футбол, дава оценки и компетентно мнение, а през живота си тези хора не са ритали футболна топка, така и аз ще почна да давам път на моето мнение… все пак това е моят сайт и мога да си пиша, каквото си пожелая :). Та тази статия е точно за тези всички “разбирачи”, всички завистници, всички злобари, хора, които не могат да спят, когато видят някой човек да преуспява. Е, аз съм един от тези успели хора, които изпитват злобата и омразата на свой гръб. Има много успeли хора в България и предполагам, че и те се чувстват по същия начин. Аз не мога да говоря от тяхно име, така че ще говоря за себе си.
Много е трудно особено в България да признаеш успеха на другия. Не знам на какво се дължи това, но е непосилно за някои хора да приемат факта, че има много успели хора и ще продължава да има. Наслушах се и се начетох на доста неща, особено по мой адрес, идващи точно от такива хора, злобни и завистливи, но както казва един от любимите ми поети: “I AM THE DOG YOU LOVE TO HATE, BECAUSE I AM A BIG SUCCESS”. Единственото, което мога да изпитвам към тях, е съжаление. Тези хора никога няма да могат да надскочат собствените си ценности (злоба и завист), за да видят колко по-добър може да бъде светът. Никога няма да бъдат достойни хора, никога няма да могат да живеят със себе си, знаейки, че има хора, много по-успели и обичани.
Пиша и за всички тези “журналисти”, които си позволяват да пишат измислици и да интригантстват по мой адрес, хора, които трудно признават успеха ми и не показват респект и уважение. Е, няма как да го получите и от мен. Но успехът ми е факт. И е още по-сладък от факта, че съм от малка страна като България, а имам възможността да играя в най-големия отбор в света. Постиженията ми също, на 29 години съм, постигнал съм много, много повече от доста други и съм го постигнал, защото мечтите ми нямат край и никога не съм завиждал или интригантствал. Тези неща никой не може да ми ги отнеме. Разбира се, има изключения. Както има добри и лоши футболисти, така има и добри и лоши журналисти. Пиша го това, тъй като много хора трябва да бъдат поставени на мястото си, всяко нещо си има граници. Много пъти са ми казвали, че съм скромен, е, тук скромността ми остава на заден план. За да може всички ние, които вървим и искаме да вървим напред и да се развиваме, трябва да премахнем тази злоба и завист. Трябва да игнорираме и забравим всички тези хора, проповядващи тези качества, защото рано или късно и това ще стане. Те ще бъдат забравени. Докато всички ние ще бъдем запомнени дълго, след като ни няма.
Един съвет към всички останали, за които не се отнася тази статия. И ще цитирам Марк Твен: “Пазете се от хора, които се опитват да омаловажат успехите и амбициите ви. Малките хора винаги ще го правят. Докато наистина великите ще ви накарат да се почувствате така, сякаш вие самите можете да станете велики”. Не спирайте да мечтаете и да си помагате.
ЩЕ НАПИША И НЕЩО МНОГО ВАЖНО ЗА ВСИЧКИ завистници, АЗ СЪМ МНОГО НА ВИСОКО, ЗА ДА ВИ ВИЖДАМ. А ДОРИ КАТО ТРЪГНА ДА ПАДАМ, ПАК НЯМА ДА ПАДНА НА ТОЛКОВА НИСКО.
В събота столичен спортен всекидневник излезе с материал, според който съотборниците на Бербатов в националния отбор искат той да свали лентата и повече да не е капитан. В материала е посочено, че останалите играчи все повече се питали “този капитан ли е, манекен ли е, кмет ли е”. „Звезделин”, както го наричат помежду си съотборниците му, не игра на ниво. В статията се отбелязва още, че от лигавщините му били отчаяни дори врели и кипели национали със заслуги като Боби Михайлов и Наско Сираков. Засега обаче двамата си мълчат.
В същото време медиите във Великобритания не спират да хвалят Бербатов. Така например “Таймс” излезе с материал в понеделник, в който се отбелязва, че Бербатов не отстъпва по нищо на Оуен и Рууни и може да води нападението на Червените дяволи. След Рууни отпадна от състава, поради контузия в коляното и при положение, че Оуен страда от разтежение на мускул, мениджърът на Юнайтед трябваше да поиска от Бербатов сам да поведе нападението. Резултатът бе налице. За късмет на шампионите Бербатов явно е решен да остави своята диря в отбора си. Берба се бори със защитата сам и ги измъчи до последно. Техниката му е известна на всеки, но работоспособността му изненадаха приятно”, се казва в “Таймс”.
В редица писания у нас се говори само за Бербатов, за неговата роля или „заслуги” за неуспехите на „лъвовете”. Никой обаче не споменава безпомощността на Мъри Стоилов като треньор. Истинската дума е БЕЗСИЛИЕ. Този човек не е в състояние да конструира отбора, да му постави задачи и да го мотивира. Хаосът на терена идва от хаосът в главата на тренера. Ако той не знае какво иска и как да го постигне, няма как футболистите да отгатнат намеренията е въжделенията му. Стоилов се провали в „Левски” и „Литекс”, но все още никой не смее да каже, че се е провалил и в националния. А се е провалил, защото толкова си може. Скромен човек със скромни възможности, без характер и воля. Не може дори да бъде сравняван с никой от предшествениците си. Прави или криви, но те имаха позиция, която се опитваха да отстояват. Единствено Пламен Марков се доближава по манталитет до него, но Марков все пак има доста повече опит и познания за играта. Просто Стоилов е посредствен треньор, на ниво „Б”-отбори и учител оп физическо възпитание... Жалко, но това е положението. Все още е треньор само защото е удобен на Боби Мехайлов и Наско Сираков. Самият сираков, който е човек с характер, не би допуснал отбора да е в толкова плачевно състояние, но изглежда в момента търпи това положение, защото го устройва по някакъв друг начин.
Димитър Бербатов има основание и право да защити успехите си. Той, Стоичков и още неколцина българи са прекрачили в световния футбол и завистта към тях наистина е очевидна. Въпрос на комплекси. Не са малко българите, които избиват комплексите си чрез омраза и нескрита завист. Това е положението.
Валентин Теохаров
търсене
нов коментар