НАЧАЛО НОВИНИ ГЛАСЪТ НА ЖАБАТА БИЗНЕС & ТУРИЗЪМ СВЯТ ИНТЕРВЮ СПОРТ КУЛТУРА ОБЩЕСТВО ПОЛИТИКА ФАБРИКА ЗА КЛЮКИ

Teen Time FROGROCK Етно календар Хороскоп Храна и вино Видео архив

За нас Реклама Контакти

Жалко е когато президентската институция се използва за защита на името и фамилията,но за това импийчмънт не може да се иска, казва известният юрист

Горещата тема за импийчмънта на президента коментираме с адвоката, спечелил най-много дела на Българи в съда в Страсбург. Михаил Екимджиев е специализирал в областта на защитата на правата на човека. Учредител е на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека.

Интервю на Стойко Стоянов

- Г-н Екимджиев, след скандала Дянков-Първанов ГЕРБ реши да започне процедура за импийчмънт на президента, има ли достатъчно основания за това?

- Ако коментираме само юридическата страна на проблема – категоричен съм, няма основание за импийчмънт. В това отношение практиката на Европейския съд по правата на човека е категорична, а тя е задължителна за всички институции в България - когато става въпрос за правото на лична изява, за неприкосновеността на личното пространство, за правото на лицата да не бъдат фотографирани и записвани, то това право се отнася до хората, но не касае лицата, представляващи институции. Като отчитам практиката на съда в Страсбург, че колкото по-публична е една личност, а това са политици, държавници, актьори, певци, които доброволно са се поставили във фокуса на общественото внимание, толкова по-редуцирано е и тяхното право на личен живот. Толкова повече хората имат правото да знаят не само за чисто протоколните и служебните им проявления, но и за личния и интимния им живот. Обществото има право да знае много повече за живота на публичните личности, отколкото за обикновените хора.

Изхождайки от тази гледна точка, когато се срещнат президент с министър, участват съветници на държавния глава и това става в сградата на съответната институция, е безспорно, че е на лице един публичен повод и лицата участват в това си качество. От тук нататък е несъмнено, че няма нищо по-нормално тази среща да бъде някак си документирана чрез аудио, видео, или стенографски запис. Тук категорично няма конституционен проблем, но съществува въпросът за политическите и етични измерения на този казус.

- Допустимо ли е обаче записаният разговор да бъде публикуван без съгласието на една от страните или предварителна договорка за това?

- Няма нужда да се договарят. Смисълът да се прави запис на подобни срещи е именно при нужда или при преценка той да бъде представен на обществото. Това са част от добрите практики на политиката в Стара Европа, в добрите демокрации - за публичност и информираност на обществото. Правото да знаеш какво се случва в тази сфера на държавното управление, от която хората пряко или косвено зависят, не трябва да изненадва никого. Когато става въпрос за взаимоотношения между институции, между президент и министър, дори и да слезем на нивото на шоуто, в което се дискутира дали нашият президент е милиардер или не, ние имаме право да знаем за случващото се.

- Но от записания разговор на “Дондуков”2 не става ясно дали Първанов е милиардер?

- В края на краищата, нали това е била целта на срещата им – говорят президент и министър. От тук нататък по-публично място и по-публичен повод трудно можем да си представим. От разговора им се вижда в каква степен са изяснили темата за милардерството.

- Направихте уговорката, че коментарите ви се отнасят единствено до юридическата страна на казуса, а в политически и морален план, как приемате поведението на Първанов?

- По отношение на политическия и моралния аспект съм категорично на диаметрално противоположно становище. Тук се сблъскваме с много сериозен проблем. От страна на президента се демонстрира нисък политически морал. Съжалявам за жаргонния израз, който ще използвам, но целият скандал ми прилича на една ченгеджийска завера, на един от сценариите, които се използваха по времето на социализма за дискредитиране на партийни другари и врагове на народа. За съжаление това показва, че президентът ни живее още в онова старо време и определено поведението му не подхожда на политическия живот на България, която вече е в XXI век и е член на ЕС. Този скандал ни връща и към други спорни действия на личността Георги Първанов – подкрепата му за Милошевич, не беше до край честен към обществото за агентурното си минало. Има много поводи поне аз да не харесвам президента Първанов. Това обаче не означава, че мога да изкривя душата си и да избягам от принципната си позиция, че правото и Конституцията не е боздуган, който трябва да бъде размахван срещу политически противници и да служи за саморазправа.

Още по-тревожно е пък Конституцията да се използва като боздуган от хора, които нищо не разбират от нея. За това трябва да е ясно, че има голяма разлика между двете плоскости – политическата и етичната. Първанов загуби много с действията си, защото случилото се е един жалък сценарий, но няма конституционен проблем. За съжаление импийчмънт не може да се иска за провали, които са в етичен и морален план, поради сбъркан манталитет и ценности.

- Не е ли смущаващо, че Георги Първанов се държи като последовател на Путин, възпали се от едно непретенциозно пародийно шоу, а в САЩ и Европа президентите са подложени на ежедневни атаки, скечове, осмивания?

- Смущаващо е, че едно шоу може да бъде повод за скандал. Според мен Путин е човек от едно малко по-ново поколение, с по-ново мислене. В коментирания случай аз виждам онези архаични стереотипи на конспиративност, на някакви сценарии, на отмъстителност и дребнавост, които не подхождат на държавен глава. А това е жалко. Аз не съм хроникьор на Първанов, но имам спомен, че той реагира остро не тогава когато има сериозни политически и социални проблеми, а в неговите два мандата, те не бяха малко, а когато се усети лично засегнат или лично застрашен. Тогава действа с цялата институционална мощ на президентството. Жалкото е, че институцията се използва за защита на името на фамилията. А би трябвало институцията да е средство само за решаване на важни държавни и обществени проблеми, а не за това кой какво казал в едно шоу.

Аз не съм фен на г-н Дянков, но поведението му в “Шоуто на Иван и Андрей” беше симпатично. Той излезе остроумно от ситуацията, в която го поставиха водещите. Смятам, че в репликата му няма нищо обезпокоително.

- Казвате, че се опитват да ползват Конституцията като боздуган, а в случая Първанов не превръща ли президентството също в боздуган?

- Същото е, но е различен калибърът на оръжията. Едно е президентът да прояви отмъстителност за компрометиране на един министър, който и без това не е най-любим на хората. Освен всичко останало, това е един популистки ход. Но съвсем друго е да се използва Конституцията - основният закон на държавата, затова аз реагирам остро на подхвърлянията за импийчмънт. Тоест, пак казвам – и в двата случая се използва институцията, но има разлика в калибъра на оръжията. Конституцията е далеч по-опасно оръжие отколкото коментираната институция и човекът, който я представлява. Затова конституционният проблем е много по-сериозен и не бива да се използва в такива дребни махленски свади, поне ако държим, че сме правова и европейска страна.

- Има ли скандали, заради които е било основателно да бъде задействана процедура за импийчмънт на Първанов?

- Историята с агентурното му минало е непростим грях спрямо българите. Освен това миналата година, когато Европейският съд в Страсбург постанови решение, с което осъди държавата заради Закона за вероизповеданията и репресиите спрямо алтернативния синод на Пимен, Първанов имаше неадекватно поведение. Отиде при руския патриарх и при Путин, за да иска съдействие срещу това решение на съда и за отмяната му. В българската Конституция е прието, че международните договори са задължителни за страната ни. А Европейската конвенция за правата на човека е такъв договор, който прави задължителни решенията на Европейския съд. При тази ситуация, да се иска помощ от руски президент, патриарх или от арменския поп е нелепо и много по-противоконституционно от това, което се случва сега.

- Погазват ли често институциите Конституцията?

- За да има баланс в разговора ни ще кажа, че далеч по-противоконституционно е поведението на представители от изпълнителната власт, които дават оценки за съдебната система и за конкретни съдебни актове. Ние с вас, като представители на гражданското общество, можем да критикуваме съдебната система и тя има за какво да бъде обект на атаки. Когато обаче тези критики се правят от представители на други власти, това вече е принцип с разделението на властите и е конституционен проблем.

- За какво намеквате?

- Говоря, че тези, които твърдят, че поведението на Първанов е противоконституционно, показват далеч по-малък респект към основния закон на страната, критикувайки актове, присъди и решения на съдебната власт.

- Имате предвид словесните престрелки след акциите “Наглите” и “Октопод”?

- Говоря за времето откакто тръгна взаимстваната от холивудския филм “Кобра” реплика: “Ние ги хващаме, те ги пускат.” Лошото е, че хората, които все по-често изричат тези думи, се оказват на възлови позиции в изпълнителната и законодателна власт. Едно е тези реплики да ги каже главен секретар на МВР, друго е министър на вътрешните работи, трето е да ги изрече премиер. Когато към този хор запеят и някои подгласници от парламента, става опасно за демокрацията и Конституцията.

- Но хората остават неудовлетворени, че темата с престъпността не се решава и няма справедливост на закона към бандитите?

- Като хора с нормална ценностна система не може да сме особено доволни от работата на съдебната система, но подчертавам - всеки гражданин може да я критикува, но не и друга институция. Това вече е разпад на държавността. Тези власти са разделени и всяка една от тях има свои функции.

Сега целият ресурс е в изпълнителната и законодателната власт и в частност в партия ГЕРБ, и щом са недоволни от съдебната система биха могли да разкрият корумпираните магистрати, да променят законите, за да заработи съдебната система по-ефективно, ако имат визия за това, но да спрат с клишето: “Ние ги хващаме, те ги пускат”. Така съдът се оказва изкупителна жертва за всичко.

- Как ще приключи скандалът “Първанов-Дянков”?

- Мисля, че и двамата са в ситуация, в която нямат полезен ход. Така че постепенно напрежението ще стихне, като в приказката: “Всяко чудо за три дни”. Преди няколко месеца, когато имаше проблеми с отзоваването на посланиците ни от Труция и САЩ, пак се заговори за импийчмънт, но после всичко се забрави. Така и сега - скандалът ще замира, защото той няма потенциал за развитие. Ако някоя от страните реши да го активира, всеки следващ ход ще влошава ситуацията.

▶Н. Слатински: Първанов е част от миналия ден на България

▶Ал. Маринов: Първанов провали Станишев

▶Отец Бараков: Ще съдим Първанов, Филчев и Симеон за акция "Расо"

▶ Георги Първанов: Диалогът с Русия не е награда или наказание, а необходимост, без ...

▶ Проф. Светлин Русев: Ако Първанов пусне закона за обнародване, ще съжалявам за ...

▶Сергей Ежков: Г. Първанов е изявил желание да отстреля планински козел

▶Георги Лозанов: Първанов се превръща в печална политическа гледка

▶Волен Сидеров: Първанов изпусна от контрол Станишев

▶ Цвятко Цветков: Румен Петков се кичи с Луканов, Добрев, Първанов и Доган сякаш са ...

▶Георги Първанов: Има крещящо недоверие у хората към политиците и политиката

 

• Рене Магрит

• Хуан Миро

• Джорджо де Кирико

Блогове

Дани Динева Аромати, вкусове, усещания. Страхотни емиции, изживявания, сладки приказки с приятели. REDUTA.BG ХРОНО-СИНКЛАСТИЧЕН ИНФУНДИБУЛУМ Бранимир Николов БГ Автоблог - Интересно за автомобилите Едвин Сугарев Свободата днес и тук Иван Стамболов Размисли и реклами - Ъплоуднати постинги за делитване Иван Бедров Предимно за политика. Авторът е журналист, водещ на Булевард България по RE:TV. Иво Инджев Независим обзор на българското политическо пространство Янчо Янчев LIVE FOR NOTHING OR DIE FOR SOMETHING!

© 2012 FROG NEWS. Всички права запазени

Начало| За нас| Реклама| Контакти| Авторски права