Не съм от тях, како Сийке! И вие не сте!

„Не съм от тях и не ми е работа!” е новото символ‒верую на българина! „Бавно ни залива морето от сиви тягостни дни” да стане химн на България.

Ана Кочева

„Не съм от тях, како Сийке, и не ми е работа...”, врича се героинята от страхотния едноименен разказ на Чудомир.

Установих, че и аз мога да кажа същото за себе си към днешна дата. Днешна дата? Какво й е толкоз на датата, ще попитате. Ами нищо й няма ‒ ден като ден. Мартенски, студен, снеговит, улиците кални, води текат по тях, хората драпат да изпълзят над преспите. Никой не се е сетил да почисти пред дома си, през магазина си, пред гаража си. И аз не съм!

Изнизвам се от блока си през калта и бързам. И имам нахалството да се ядосвам защо никой не е излязъл да поразрие снега! Обаче всеки протестира, сърди се, гледа мрачно и пустосва другите. И аз така!

Докато газя из водищата, стичащи се по улицата, трижди проклинам собствениците на магазина, затова, че не са изринали калните преспи, изпод вежди гледам работещите на бензиностанцията, защото и те не са си свършили работата, ругая на ум шофьора на автобуса, заради рязкото му спиране, от което се вдигна водоскок, досущ като този в Женевското езеро. Качвам се в „малката симпатична бомбичка” на линия 204. Отскоро автобусите са подновени и са учудващо топли. Дотук добре. От шофьорската кабина обаче дъни яко чалга. Водачът направо си е прихванал сръбска радиостанция, защото чувам измежду турбо фолка спикерът да обявява парчета на комшийския език. И пак на ум се възмущавам от дъното на душата си, но решавам да не се разправям. Гледам, че наоколо има и други изнервени от звуците физиономии, но и те мълчат. Не сме от тези, дето ще „изокат”!

Пътуваме сбутани едни до други, с наежени погледи и мрачен вид. Визитна картичка на българина. Напоследък почти съм забравила как изглеждат усмихнатите хора. Решавам да се пробвам в любезност и щом наближава спирката, се дръпвам от вратата и с усмивка правя път на възрастната жена зад мен. Тя ме поглежда опулено, сякаш невярваща, после ме доразбутва като трактор и мърмори: „Като няма да слизаш, що стоиш пред вратата!” Нещо не ми се получава избликът на добронамереност. Следвам я, почти засрамена, под укорните погледи на другите бързащи към вратата. Сякаш от 2‒3 секундното по‒бързо изнизване от рейса ни зависи животът! Сигурно не, ама нали трябва да си „проврем гагите” пред другите, беше казал Алеко.

Продължавайки борбата през преспи и вода, чувам калабалък наблизо. Сещам се, че пред Общината е обявен протест на сдружението „Дупка.нет”. Срещу огромните дупки, зейнали навсякъде по софийските улици в края на зимата. Явно има насъбрали се протестиращи. Не знам колко са, но са шумни. За миг ми минава през ума да се присъединя, нали и аз, самата, толкова често проклинам същите тия дупки и се възмущавам, че не ги запълват. Минава ми такава мисъл, но след нея бързо се настанява следващата, която ми напомня, че „бързам”. Нали отивам на работа! Вътрешният ми глас слабо се съпротивлява с аргумента, че сигурно и онези там пред Общината си имат работи, но въпреки това са решили да похарчат някой час и да заявят позиция. На бърза ръка заглушавам този гласец с мисли за всичко, което ми предстои да свърша. Това проработва! Ясно е, че нямам време за граждански прояви. Отдалечавам се бързо, за да не чувам свирките и виковете на онези, които имат какво да кажат и го правят. То и аз имам, ама не е сега моментът.

Имам да кажа доста и против предстоящото увеличението на тока. И на парното! И на това, че искат да ми сменят топломерите, личната карта, шофьорската книжка... Имам. И ще го кажа. Даже ще го напиша. И срещу демагогиите, срещу демагозите, срещу изглаждането на мозъците, срещу чалгата и всевъзможните чалгари, срещу манталитета на омразата и завистта, срещу глупостта и посредствеността, срещу боклуците, срещу бетона, срещу държавата... Ама дали ще изляза да протестирам, ако някой ме призове? Надали! Явно „не съм от тях, како Сийке!” Признавам си! Ама и вие не сте! Щото ако бяхме, нямаше да рием из преспите, да тънем из дупките и да въсим вежди. Бръчките ни станаха дълбоки, колкото дупките. Дупки като окопи, от които едва‒едва заничаме. Ама не сме от тях! Наздраве и ви поздравявам с една песен:

Бавно ни залива морето
от сиви тягостни дни,
умът не слуша сърцето,
а вечно смята и бди.
Падаме в калта затъваме до шия в нея,
виновни търсим за да успеем
невинни в калта да заспим.
Хората сега са глупави стада,
стискайки зъби подават си ръка,
не, аз не мога да спя сега!
Аз сам си избрах тази съдба,
вечната черна овца!
Всяка глупост има си време,
да стане малка правда дори,
щом овчарят почне да дреме,
а стадото да точи зъби.
Злото ни поглъща с грозната си паст,
никой не посмя да чуе моя глас,
браните с рогца жалката си власт,
не, аз не мога да съм като вас!
Аз сам си избрах тази съдба,
вечната черна овца!
Сложил бях на карта сетния си час,
никой не посмя да чуе моя глас,
черен съм сега и в профил и в анфас,
не аз не мога да съм като вас!
Аз сам си избрах тази съдба,
вечната черна овца!

Черната Овца ‒ Ахат

прочетете още...

▶Предстояща война в хименното общество

▶Четвърти километър

▶Секс с чуждо препоръчва Жан-Жак Русо на Първанов и Дянков

▶Алилуя, алилуя, дреме ми на... полицейската карта

▶Четвърти километър

▶Мафия или контрамафия

▶Четвърти километър

▶Генно мумифицираната Русия

▶Из речника на един главен прокурор

▶Четвърти километър

КОМЕНТАРИ

търсене

нов коментар

Черна овца Четвъртък, 11 Март 2010, 22:08:34

Аз уж съм от черните овци ама напоследък също спрях да ходя по протести. А трябва. Иначе наистина показваме че сме стадо овци.

ив Четвъртък, 11 Март 2010, 23:43:30

Ех как Сийке за туй не ни се получават работите на нас БГ-те защото всички критикуваме и поучаваме а не си гледаме работата. Много ми напомня твоята статия на имаше едно време един вестник "Стършел"може и сега да го има не знам, та на него. Така критикуваха и усмиваха там . Да ама тогава като пишат в него за нещо хоп веднага има отзвук и нещата малко се променят, а сега ти си пееш пенке ле кой те слуша. Ти ми кажи защо като навсякъде из Европа има и сняг и дъжд и то повече от колкото при нас ама там няма дупки и като че ли те се оправят по добре и по лесно от нас. Нещата не опират само до пари а до знаене и можене, ние много знаем и много можем ама и много крадем. Нов морал и тотален контрол е това ни трябва как Сийке.

slavi Петък, 12 Март 2010, 07:04:43

Тези "размисли" не са за тази рубрика“

Чех Петък, 12 Март 2010, 08:34:43

Точно защото не бях от тях како Сийке си вдигнах багажа и хванах пътя далеч от държавата на дупките. И спрях да се чувствам дупка. Направето го и вие.

Пътник Петък, 12 Март 2010, 16:16:32

Като слушах днес Гоце и аз сега събирам партакешите.

а Петък, 12 Март 2010, 21:02:54

евала джули откри че водата е мокра и евала овцете от свен които се ебат

АЗ Събота, 13 Март 2010, 12:46:49

Ами да. Пишем си статийки, есенца, коментарчета в най-различни форумчета, псуваме в кафенетата и кръчмите, в блъсканицата в автобуса и трамвая, но няма да излезем да си почистим снега и боклука пред входа. Итака ще е. Аз ходих по протести и митинги. И какво постигнах? Разни чехи и незнамкаквиси просто си събират багажа и бягат, че е най-лесно. А те там кави ще бъдат? Чехи ли? Ха-ха-ха. Нали такива чехи ги гонят отвсякъде, защото не са чехи, а са БЪЛГАРИ. И на луната да отидат те пак ще бъдат българи и нищо българско не им е чуждо. Жалко за чехите.

Производител Събота, 13 Март 2010, 18:48:50

В текста естествено сте пропуснали едно редче: Написано ". . . Хората сега са глупави стада, стискайки зъби подават си ръка, . . . " Да се чете: ". . . Хората сега са глупави стада, водещи борба за власт и за трева, стискайки зъби подават си ръка, . . . ". Нема лошо. Всички грешим.

Неделя, 14 Март 2010, 10:26:55

От както се помня почиствам снега пред дома си, помитаме пред дома си, а в очите не преминаващите има искрица смях или пренебрежение. Върша си работата съвестно и ми тежи, че колегите подминават техните си задължения. Трябва да си идиот след толкова години живот , в тази среда, да продължаваш по този начин. Върти ми се ЕМИГРАЦИЯ в главата. Там където повечето хора са нормални хора. И може би ще викна , като чудомировия герой някой ден, ще изкрещя.

До "Ив"-чето, №2 Неделя, 14 Март 2010, 11:07:52

Вестник"Стършел" съществува и сега, какиното, и няма да е зле веднъж да го потърсиш и прочетеш. По-готив нестник в България към момента НЯМА! Ако нещо се объркаш от многото манипулации и внушения и започнеш да се чудиш на очите си ли да вярваш или на "шаманите", отвори "Стършел". Аз съм от провинцията, на 57 години, нямам нищо общо с редакцията, но ти казвам - прочети го веднъж и няма да съжаляваш. Излиза в четвъртък!

ив Неделя, 14 Март 2010, 13:48:07

Благодаря како, ще трябва "Стършел"да ни изплати по един хонорар за безплатната реклама. Но аз мисля че времето вече не е "за какво е стършел свършел". Така че сори како, времената са други, а иначе си супер, обичам тези безобидни закачки, от кой край си?

овчар Понеделник, 15 Март 2010, 14:59:44

Махайте се бе, отивайте на майната си и не се връщайте повече. Българинът като види зора и айде, събере си партакешите и отива наготово, като муха на. . Чупка оттука и да ви няма. . . . И без това сме много маймуните на клона.

химн Сряда, 17 Март 2010, 17:10:12

хората сега са глупави стада-ето тук трябва да се обърне сериозно внимание :))))) на новия химн :)) ако не бяха глупави стада нямаше да сме на тоя хал-и политиците го знаят много добре :))) на следващите избори пак изведете стадата да гласуват-пак им промивайте мозъците в медията с рубрики от рода ЗАЩО ТРЯБВА ДА ГЛАСУВАМ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . хайде със здраве

sezam Четвъртък, 25 Март 2010, 14:37:09

НАРОДЕ, ОПОМНИ СЕ! Народ – овце! Политици – мърша! Размахан пръст, - Европейския Съюз: „ – Ще Ви довърша ! Не може Вие българското племе, да сеете здравото си семе. За Вас – ГМО, болести и глад, изпепелена чест и поздрави отзад! Обречени сте Вие в глобалния ни свят, да бъдете, отпадъчния резерват. Мутанти, мутри, мелези такива! Животът Ви отнет е и без сила, и няма да остане и следа, от древната Ви цивилизация. Българино, повдигнеш ли глава, животът секва. Няма свобода! Достойнство, чест, морал и съвест, не са любими в глобалния ни свят. Това е ”анатемата „ в България, от законовия ред, на овластените в поквара. Живот в България – безправен! Народ на колене - заставен! Власт, самочувствие, поквара, Корупция, разюзданост до забрава. Беззаконие, власт на сила, Народ в страх и чест унила. Българио, това е твоя избор! Българио, страна прогнила, с развихрен див капитализъм, страна на власт – садистично изградила, политика на анахронизъм. Време е, народе , опомни се! Време е, да захвърлиш ов

▲ обратно нагоре