М. Мусорлиева: Медиация пести милиони от съдебни процеси

"Олигарсите Рупърт Мърдок и Олег Дерипаска харчат с пъти по-малко, като избягват високите съдебни такси, използвайки медиация", каза за Frognews.bg медиаторът Мария Мусорлиева.

Интервю на Калина Георгиева

Адвокат Мария Мусорлиева е изпълнителен директор на Правния институт за решаване на спорове извън съда. Тя е член на Висшия дисциплинарен съд при Висшия адвокатски съвет. Има дългогодишна адвокатска практика и опит в колективни искове на граждани, имотни измами, вещно-правни спорове, търговски дела, защита на права и интереси на граждани срещу държавата, общините и специализираните администрации. Според нея час по-скоро в България трябва да бъдат наложени извънсъдебните споразумения, които са нормална практика в САЩ и спестяват нерви и средства на всички страни в споровете.

- Какво представлява медиацията и колко участници има в една такава процедура?

- Медиацията е една доброволна и поверителна процедура. Поверителна не значи тайна, а доброволна – по съгласие на всички страни, които биха участвали. Това е един от способите за извънсъдебно решаване на спорове. Подобни способи са арбитражът, преките преговори, фигурата на омбудсмана и т.н. Тези алтернативи в световен мащаб се наричат „ARS” – алтернативни начини за решаване на спорове. Медиарът най-общо казано се намира по средата. Той трябва да посредничи без да дава превес на по-слабата страна, на по-нещастната или на по-бедната. Практиката е изработила техники и методики за избягване на типа ситуации, в които медиаторът може да позволи на едната страна да вземе превес. Процедурата обикновено започва с молба към някого от регистрираните нестопански организации за медиация в регистъра на медиаторите в България, които в момента наброяват 800. Участващите страни са от 2 до 10. Съществуват случаи, в които те са дори цели фирми или училища. Тогава обаче спорът се наблюдава от група медиатори, защото един е недостатъчен, за да следи всичко в една такава процедура. За пример ще дам грандиозните споразумения на олигарсите Рупърт Мърдок или Олег Дерипаска, които са прибягнали до медиация, за да избегнат високите съдебни такси, тъй като процедурата е много по-евтина.

- На базата на какви системи е изработена медиацията в България?

- В САЩ извънсъдебните споразумения са с много добре развита практика, основаваща се на позитивизъм. Американската система за медиация е приложима в родината ни и на пук на българския нихилизъм, вече три години се работи и има обучение по нея в нашия правен институт. По нищо обаче не й отстъпват и системите на някои европейски страни като Германия, Словакия и Словения, а дори и нашата, защото е базирана на изключително добър закон за медиация, изработен по примера на американските и европейските практики. Въпреки че Европейската директивата за медиация е задължителна, самият характер вътре е пожелателен, може да се прилага много често и само където е необходимо.

- Какви видове споразумения се правят и какво представляват те?

- В повечето случаи ръкостискането, отразено на хартия, се спазва като споразумение, защото изпълнява волята на страните в спора. Те се чувстват удовлетворени, тъй като особеното на медиацията, в сравнение с всякакви други извънсъдебни методи е, че зачита чувствата на хората, на фирмите, на шефовете и т.н. Най-ценното в случая е, че ние се съобразяваме с чувствата на хората. Колкото по-известен е медиаторът и колкото по-образован е той, толкова повече може да разбере какво би вълнувало клиента. Това е плюс за адвокатите поради спецификата на тяхната професия. Работата им с много хора ги превръща в добри психолози. Медиацията може да е само писмено споразумение с нотариална заверка на подписа, когато има съдебно дело, в което страните са пренасочени към медиация. Ако има споразумение и то бива занесено в съда, съдията се съобразява максимално с него. За пример ще ви дам много споразумения, одобрени от съда за родителски права, така както са постигнати. Аз самата имам слабост към политическата част в тази професия и съм обучила няколко депутати от предишния парламент, което улесни много работата им.

- Какъв трябва да бъде един добър медиатор?

- Много е важно медиаторът да е много знаещ и можещ, и да остава „скрит”, да оставя свободата, мнението и желанието на страните да е водещо в споразумението. Всичко при нас става по взаимно съгласие, една от страните, ако се откаже – медиацията се прекратява. Трябва да се започне с малко интродукция, да се покаже какво биха могли да направят страните, как е заложена тяхната цивилизованост и свобода, да се разчупят, защото българинът не може да приеме факта, че трябва да решава сам. Този вид доброволни споразумения трудно си пробиват път, както у нас, така и в Европа, защото хората са свикнали да са зависими. В теорията на медиацията има 6 етапа, като последният е много важен – да запазиш добрите отношения накрая, въпреки, че не е станало споразумение, да обясниш на хората, че винаги са добре дошли и да продължиш да поддържаш връзка с тях.

- За какви спорове ви търсят най-често?

- Всички спорове могат да бъдат отнесени към медиацията. В световен мащаб най-атрактивни са големите търговски споразумения. По този начин се избягват високите съдебни такси и процедурата е значително по-евтина. В България все още се практикува само на по-ниските нива, като при училищни и семейни спорове. Най-добрите адвокати в Америка стават медиатори. За жалост у нас една част от хората, които се занимават с това, са от всякакви области. Те обикновено са безработни и решават да упражняват тази професия. Необходимо е да се познават добре българските закони, за да се действа адекватно в различните спорове, но не трябва да забравяме, че има области, в които много добри медиатори са психолозите, такива са родителските спорове. За да се възмезди този труд, способът трябва да стигне до мозъците на българите.

- Отправяли ли сте предложение към правителството за решаване на някакъв спор чрез медиация?

- Преди 3 години направих предложение към президентската институция за иницииране на медиация в разрешаването на процеса в Либия, като дори не исках ние да сме медиаторите, а държавата да си избере кой да бъде, но не срещнах разбиране и подкрепа за подобен механизъм. Не съм много сигурна дали това предложение е стигнало до самия президент. Както видяхме, либийската сага така или иначе се разреши чрез медиация. Постъпката на френския президент Никола Саркози беше един типичен пример за това.

- Кога е създаден вашият институт и колко хора сте обучили?

Правният институт за решаване на спорове извън съда е открит през 2006г. Поради процедурно забавяне в регистрацията му, той става факт през 2007г. Нарочно го регистрирах със седалище в град Смолян, защото това е регион със смесено население и медиацията е фантастична за разбирателство между хората с различна етническа принадлежност, а и част от фамилията ми е със смолянски корени. В България не може да се живее от тази професия, не се е популяризирала достатъчно. Обучили сме и много съдии, защото е изключително полезно те да са медиатори. За три години сме обучили общо 50 медиатори.

- В какво се изразява обучението на медиаторите?

- В един курс участват между 12 и 24 души, не повече, защото има много рулеви игри и с много реални казуси по Харвардската система плюс европейски елементи. По закон продължителността на един такъв курс е 60 академични часа, които са напълно достатъчни. Като пример за разликите в цените ще дам курсовете в Австрия, които са с продължителност 2 години и са на цена от 5 000 евро, и тези в родината ни, които струват едва 600 лв. В нея влизат двата модула на обучение, двама преподаватели и 60 учебни часа, но българинът трудно си позволява да заплати и тази такса. Очакваме в бъдеще този вид извънсъдебни споразумения да набират все по-широка популярност.

- Готови ли сте за обучение на политици, ако правителството изяви желание за това?

- Разбира се, че сме готови да сътрудничим и да обучаваме желаещите на високо парламентарно ниво, за да се подобри и улесни политическият процес в България. Медиацията е едно от най-хубавите неща, които съм срещала в живота си!
Защото моите убеждения са, че светът ще принадлежи на хората, които вървят към разбирателство. Колкото и българинът да е навъсен, озлобен, беден – светът върви към разбирателство и към споразумение, а не към съдене и дрязги.

прочетете още...

▶Адв. Екимджиев: Провалът на Първанов е в етичен план

▶В. Канзуров: Б. Димитров ще отговаря на съд за клеветите към мен

▶Е. Дайнов: Думите на Гоце говорят за преврат

▶Мартина Вачкова: Писна ми да съм опозиция!

▶Н. Слатински: Първанов е част от миналия ден на България

▶Кушлев: Парите на престъпниците - за жертвите им

▶Доц. Колев: Санстефанският договор е подписан в деня на обесването на Левски

▶Е. и Хр. Маринови: Българските качества са забравени по света

▶М. Цветков: МВР-сериалът започна да омръзва

▶Владислав Баяц: Литературата е по-трайна от политическия акт

КОМЕНТАРИ

търсене

нов коментар

pepa Петък, 12 Март 2010, 02:57:09

haresva mi tazi ideya. . . . no da se varvi za sporazumenie i razbiratelstvo tryabva da imame silna konstituchiya i zakoni!!!!! vapros? moze li po konstituchiya i zakon pezident na BG da bade donosnik DC???????

Purco McTotefff Петък, 12 Март 2010, 16:34:10

Imalo i v BG krasivi Dammi!

Повторителов Неделя, 14 Март 2010, 17:52:24

В България Закон за медиацията има от 2004г. , но медиация няма. Почти мъртвородена, медиацията беше сложена в кувьоз, от който никога няма да я извадят. Това е така, защото с медиацията се занимават хора от българската съдебна система. Те никак не са заинтересовани в България да има медиация. А и не са точно те хората, които трябва да се занимават с медиацията, защото по определение целта на медиацията е постигане на ИЗВЪНСЪДЕБНО разрешаване на спорове (чл. 2 от ЗМ).

Езиковед Сряда, 17 Март 2010, 11:41:25

Скромното ми мнение е, че една от основните причини за ниската популярност на медиацията се корени в избора на самата дума, с която да се назове тази високохуманна и ценна дейност, т. е. механичното внасяне на чуждицата, без да се направи усилие да се избере дума, която би била ясна за хората - дума, която да говори сама за себе си. Повечето хора нямат и представа за какво става дума, често се бърка с медитация, модулация . . . Това затормозява широкото и бързо навлизане на разрешаването на спорове извън съдебната процедура. Втората причина е че има страх от "извънсъдебността". И тук няма разбиране, че всъщност самото посредничество най-често се извършва от обучени юристи, в сградите на съда, по препоръка на съдия и т. н. и доколкото и двете страни силно желаят да разрешат бързо спора помежду си, защото най-често това са спорещи, които да вчера са си били най-близки, то този тип посредничество е техния златен шанс! Популяризация, осведомяване, ангажиране на младите в разрешаване

Петък, 19 Март 2010, 19:27:33

Каквато и дума да се избере, все ще има хора, които няма да разбират правилно за какво става въпрос. Нещо повече - ще има хора, които, освен, че НИЩО няма да разбират, няма и въобще да се напънат да разберат нещо. След като много хора не си дават зор да разберат, че вдигането на здравните вноски от 8% на 10% не е с 2%, а е с 1/4 или с точно ДВАДЕСЕТ ПРОЦЕНТА. Точно заради тази инертност и ленивост властващи и журналисти ни говорят за увеличение с ДВА процента. Тези властници и журналисти или са абсолютни дебили и не знаят каква е разликата между процент и пункт, или са гадни манипулатори, които умишлено се опитват да заблуждават. И в двата случая картинката е много тъжна.

susi Сряда, 13 Април 2011, 21:47:33

Тази жена ме запалва веднага!Сега чувам идеята, но страшно ми харесва. . .

▲ обратно нагоре