В какви ли не грехове обвиняват заведенията за бързо хранене. Най-честите упреци са, че храната е канцерогенна, че води до привикване и затлъстяване, че няма нищо общо с рационалното и здравословно хранене.

Кое от всичко това е истина и има ли изобщо такава в тези наистина сериозни обвинения!? Защото, ако не друго, на храната там не може да се отрече поне едно - повечето хора я намират за много вкусна.

Ако става дума за канцерогенността, тя трябва да се търси евентуално не в самите продукти, а в технологията на производството. Дори и заклетите врагове на фаст-фуд трябва да признаят, че заведенията, предлагащи такава храна, начините на производство са съобразени с най-модерните технологии, прилагани в хранителната промишленост като цяло. Затова не може и да става дума за канцерогенност. По-скоро такава може да се търси при приготвената в домашни условия храна – например при използване на прегоряла мазнина.

Ако установите, че една и съща мазнина се използва безкрайно в някой ресторант, тогава наистина може да имате претенции – доказано е, че няма как след определен брой загрявания или дълъг престой след употреба да не се появят канцерогенни свойства.

Не може да се посочи колко пъти следва да се използва една мазнина. Това зависи от нейния вид и начин на съхранение. За някои видове ограничението е до 2 пъти, други могат да се използват и 5 пъти, без значение какво се приготвя в тях.

От значение е и времето за приготвяне на храната. Ако според изискванията на технологията то следва да е 5 мин., а на практика е 8, това вече създава предпоставки за съмнения в качеството.

Често обвиняват заведенията за бързо хранене, че използват и добавки, които водят до привикване и дори до пристрастяване. Началото на това мнение е още в средата на миналия век, когато в Европа се появяват първите сигнали за тревога от определено хранително поведение, получило дори свое име – “болестта на китайските ресторанти”.

В приготвянето на китайската храна тогава често е бил използван натриев глутамат, който придавал специфичен вкус на ястията. Те допадали на клиентите дотолкова, че наистина може да се говори за хранително пристрастяване.

В последствие е установено, че натриевият глутамат при редовна употреба крие риск от алергии и неговото използване е силно ограничено. Все пак не може и да става дума за пристрастяване, а по-скоро за различни вкусове.

Хранителни добавки се използват в хранителната промишленост на практика във всеки продукт. Към тях се отнасят ароматизаторите, оцветителите, стабилизаторите, антиоксидантите, консервантите. Но те не водят до привикване.

Основното изискване към всички хранителни добавки според международните стандарти е те да нямат биологична активност, т.е. да не влияят на физиологията на човека и да не водят до пристрастяване.

Затова и те се използват единствено заради своите химични свойства – да придават вкус, цвят, аромат и т.н. Казано другояче те имат за цел да задоволяват определени изисквания към храната – също както всеки поставя различно количество сол или сос в това, което яде.

Разбира се, превръщането на фаст-фуд в ежедневие не може да се толерира. “Бързата” храна не се отличава с балансирано съдържание на белтъчини, въглехидрати, мазнини, витамини и микроелементи. Изследванията показват, че преобладават въглехидратите и мазнините, докато от всичко останало тялото има нужда от повече, отколкото получава.

Тази липса на баланс има своите съвсем видими резултати – неслучайно най-много хора с наднормено тегло или вече страдащи от затлъстяване има в англо-саксонския свят, където фаст-фуд отдавна е станал всекидневие за мнозина.

Не е чудно и че много деца също страдат от тегло над нормата. Организмът, който расте, е особено чувствителен към дисбаланса в храната и липсата на някои вещества в нея.

Според някои диетолози обяснението защо фаст-фуд привлича хората е психологическо. Когато човек е гладен, красиво оформената храна разбира се изглежда привлекателно. Освен това този тип храна бързо задоволява глада, най-често в приятна обстановка, с добро обслужване и при сравнително ниска цена.

Небалансираната храна означава за организма само едно – предпоставки за нарушение във функциите на стомаха и червата и... бързо напълняване. Но не бива да обвиняваме заведенията за бързо хранене, които все повече се увеличават.

В крайна сметка всеки сам решава как да се храни – просто да потушава глада или да отдели малко повече време, но да изяде нещо полезно. Пример за необходимостта от култура на хранене са по-възрастните хора – тях фаст-фуд не може да изкуши по никакъв начин. Просто те имат различни хранителни навици – предпочитат храната, приготвена в домашни условия.