Дянков отиде с бяла кърпа, но президентът показа ченгеджийския си нрав, действа антиконституционно. На “Дондуков” 2 никога не са правени записи на гостите, но службите подслушваха мен. Цветанов да каже има ли и друг президент агент, казва вицепрезидентът.

Тодор Кавалджиев е вицепрезидент на България през периода 1997 – 2001 г. Встъпва в длъжност заедно с президента Петър Стоянов. 11 години от живота си прекарва в затворите и лагерите на комунизма. Казва, че и до днес остава верен на идеалите си, но все още не може да повярва, че е доживял дясно правителство, което е повело истинска война с мафията. Четенето на исторически книги и срещи с репресирани са днешната му страст.

Интервю на Мая Стоянова

- Г-н Кавалджиев, следите ли скандала “Първанов-Дянков”, какво е вашето мнение?

- Следя го, както и цялата българска общественост. Той раздруса страната, управляващите и институциите – нещо, което не е много полезно за България.

В началото на първия мандат ми правеха добро впечатление приказките и поведението на Първанов и аз го отбелязах в някои мои изявления. Той проявяваше скромност, не се изтъкваше, балансираше. Но след като създаде така наречената Тройна коалиция и особено след като спечели избора за втори мандат, поведението му коренно се промени.

- На какво се дължи тази промяна?

- Много му пораснаха амбициите, той реши вече, че е господар на ситуацията.

Реално обаче Първанов мълча през цялото време на управление на Тройната коалиция, мълча срещу безобразията, които правителството на Станишев вършеше. Мълча за методичното безстопанствено ограбване на страната, за разпиляването на парите на данъкоплатците. А сега с огромна стръв се опълчи срещу политиката на днешното младо правителство.

- Редно ли е Първанов да публикува тайния запис от разговора си с Дянков, без да го предупреди?
- Не съм адвокат на вицепремиера Дянков, но не мога да не отбележа, че той отиде на “Дондуков” 2, за да заглади конфликта с президента, както обясни и Бойко Борисов. Отиде, както се казва, с бялата кърпа. Обикновено такива гости се посрещат с внимание, с разбиране. Но какво направи президентът? Верен на своя комунистически нрав, на ченгеджийските си навици, вместо да се здрависа с Дянков и да разговарят като нормални хора, той се държа като източен сатрап. В присъствието на няколко души е записал разговора и то без да иска съгласието на вицепремиера. Това е антиконституционно, според мен. Въпреки това държавният глава публикува този документ с една единствена цел – да злепостави министъра, който е част от едно правителство, което днес управлява България. Дянков е един млад човек, с когото трябва да се разговаря с такт, с внимание, с уважение, а не както го прави Първанов.

Аз познавам българската политическа история и бих искал да ви дам за пример един случай от 1902-1903 година, когато д-р Данeв води в двореца Александър Радев, а Фердинант го дърпа настрана и му казва: “Какво ми водиш тук този педераст?” Касае се за един от най-умните министри в държавата. Мисълта ми е, че с такова господарско поведение не можеш да се отнасяш дори към обикновен човек, а камо ли с един министър и то млад, интелигентен, който сам си е създал име не в България, където много добре знаем как стават нещата, а в чужбина. Дянков е познат в редица международни институции и най-малкото трябваше да бъде изслушан с уважение. Осъждам това поведение на президента Първанов.

- Когато бяхте на “Дондуков” 2, имаше ли практика да се записват всички разговори с гостите?

- Такава практика не е имало. В моя кабинет всеки, който е идвал, можеше да говори спокойно и свободно и никой не го е записвал, освен офицалните срещи, когато трябваше да се вземат някакви важни за държавата решения. Но знам, че мен тогава са ме записвали службите. През цялото време на мандата си бях под наблюдение, защото много често критикувах управлението на Костов. В моя кабинет дори беше намерено подслушвателно устройство, но това е друга тема.

- Подкрепяте ли идеята на ГЕРБ за импийчмънт на Първанов?

- Не съм юрист и не мога да се произнеса по казуса за неговото сваляне, но той много се изложи пред нацията.
Смятам, че не съм аз човека, който трябва да каже, дали да има импийчмънт или не. Това са въпроси от компетенцията на парламента и Конституционния съд. Но независимо какво ще се случи, Първанов ще си понесе моралните последици от този скандал.

В този момент и в ситуацията, в която сега се намираме, подобен конфликт не трябваше да става, защото светът ни гледа. Тамън казаха няколко добри приказки за нас и ако сега се започне една такава процедура, ние отново ще се върнем назад, във времето на бившите комунистически управници. Но дано не се стигне до крайности, защото това ще бъде знак, че нещата в страната не вървят добре. По-разумно е да се изчака да мине тази една година и половина, да изтече мандатът на Първанов и след това да се готви друг, по-достоен от него кандидат за поста.

- Ако все пак свалят Първанов, Ангел Марин по-лош вариант ли е за България?

- Да, това имах в предвид, макар да не го казах ясно. Марин в никакъв случай не е по-добрия вариант, не само заради личните си качества, но и заради позициите и политиката, която споделя. Спомнете си, че навремето президентът Стоянов го уволни, заради пълното му несъгласие за членството на България в НАТО. Марин открито го демонстрираше. Но заради тези негови виждания пък, Първанов го взе като вицепрезидент по време на първия и втория си мандат. Няма какво да се лъжем, в тяхната партия има обкръжение, едно огромно мнозинство, което е против НАТО, против ЕС и то винаги е било на тези позиции, независимо какво пее сега.

- Очаква се КС да отхвърли искането за импийчмънт, ще се окажат ли обаче дискусията и решението на парламента желаната морална присъда за президента?

- Та Конституционният съд е обвързан с президента. Но знам, че Европа очаква нещо решително да се случи у нас – да има присъди, да има наказани, да има вкарани престъпници в затвора, което значи – да има възмездие за тази комунистическа мафия, която беше създадена в продължение на години. А що се отнася до президента, щом е нарушил Конституцията – да понесе стореното.

- Какви са грешките на Първанов през настоящия мандат?

- Европа ни казва открито, че корупцията се шири наляво и надясно, че тя е най-вече в съдебната система – съд, прокуратура, следствие, полиция. Там нещата не вървят добре. И последният доклад, който очакваме от Европа, също няма да е положителен и това е много тревожно. Но президентът не се интересува от тези работи. Той дума не продума за корупцията, която се развихри по време на Станишев. Мълчанието му за мен е много недостойно, защото създаде тази коалиция, събра ги на едно място, този кабинет бе негова рожба.

Освен това, той се прави на европеец, но не се е променил през престоя си в президентството. Първанов е възпитаник на  Благоево-Димитровата партия, която половин век управлява в тази държава и носи вина за всички насилия. Да сте чули някога и някъде да е продумал за затворите, за лагерите, за този геноцид над българския народ по времето на тоталитарното управление на БКП? Той трябваше отдавна да се извини на народа, на българския бизнес и то за грехове, които са вършени от неговите политически приятели и протежета.

- Жлъчен сте към БСП, но тя претендира, че е реформирана, а европейските социалисти я подкрепят.

- Не, в никакъв случай не можем да говорим за подобно нещо. Европейските социалисти направиха голяма грешка, като натикаха българските комунисти при себе си и смятат, че по този начин са се променили. Това обаче не се е случило, няма такова нещо. Така може да мисли човек, който не ги познава. Мен никой не може да ме заблуди. Животът и ситуацията през този век ги принудиха да шикалкавят, да играят, да имитират някаква промяна, но в своята идеология те не са се променили.

- Държавният глава се оправдава, че искането за импийчмънт е провокирано от предложението му да бъдат отворени икономическите досиета на прехода. Така ли е?

- Много сбърка. Ако само мъничко се поразрови в тази посока, ще се види, че повечето от успелите бизнесмени са червени феодали, които навремето държаха властта в България. Така разполагаха с цялата икономика, разбира се с протекциите на държавата, на комунистическата власт и Държавна сигурност. Когато падна режимът на Живков, те не само се промениха от комунисти на социалисти, но преживяха и една коренна промяна – от врагове и гробокопачи на капитализма за много кратко време се превърнаха в червени капиталисти. Днес държат в ръцете си всичко, това трябва да се знае и да се разбере от българите.

Аз много настоявам да се разровят тези икономически досиета, за да се разкрие как червената номенклатура се превърна в капиталистическа класа. Затова тук греши президентът. Сред тези капиталисти има единици, които не са комунисти, но това със сигурност са хора, които са били или са работили за службите на комунистическия режим. Навремето имаше така наречените патриотични индустриалци, които в очите на комунистите бяха големи демократи, нищо подобно. Цялата бивша номенклатура, или една голяма част от нея, заграби националното ни богатство по времето на така наречената хайдушка приватизация и днес господства в страната, обсебвайки и политиката. Червените капиталисти се мислят за много велики, а в същност са едни жалки пионки, едни маши в ръцете на шепа хора.

- Кои са българските олигарси?

- Аз съм много далече от тази тема, защото съм един обикновен пенсионер, който живее съвсем скромно. Но това, което наблюдавам е, че в България за един много кратък период от време, което не можеше да стане при социализма, някои хора натрупаха милиони, а после се обвързаха с политиката. Може би затова се заговори, че и у нас има олигарси, не разбира се от ранга на руските. Но защо досега президентът Първанов не говори за тях, правителствата не говорят, никой не им потърси отговорност от къде са им милионите. Но хората знаят откъде са – от гърба на народа.

- Министърът на МВР каза, че в морален план президентът е силно дискредитиран именно поради връзките си с олигарси, вярвате ли на Цветанов?

- Министър Цветанов може да каже това, защото със сигурност разполага с информация. Аз не бих могъл да го кажа, но с нетърпение очаквам това да бъде доказано. Очаквам МВР и съдебната система с общи усилия да могат да разплетат тази престъпна мрежа на българската мафия, която днес господства, защото тя държи всичко и всички в ръцете си – политически партии, политически лидери и дейци, депутати, парламент.

- Правителството на Борисов е силно атакувано, каква е вашата оценка за действията му?

- Аз също имам известни критики към кабинета “Борисов”, но ще се въздържа да ги отправя, защото виждам и редица рационални неща. Някои ги критикуват за това, че днес казват едно, а утре си сменят позицията. В това няма нищо страшно, така е при демокрацията. Управляващите трябва да се вслушват в мненията на хората, а не да слушат това, което им шепнат на ухото от Москва или Вашингтон. Затова засега имам повече положително отношение към днешните управляващи. Най-вече заради борбата с мафията, която започнаха и която българският народ отдавна очакваше. Аз дори вече нямах надежда, че може да дойде някой на власт, който да разобличи тази мафия, която се създаде през тези 20 години на преход. Дори само за това искам това правителство да устиска, да удържи на всички критики. Още повече, че то до голяма степен се ползва с добра подкрепа от страна на западноевропейските ни партньори. Успя да се справи с част от проблемите, свързани със спрените пари от еврофонодовете. На него ЕС гледа с добро око и така ще бъде, докато полага усилия да върви в крак с Европа.

- Но битката с престъпността се оказа препъни-камък и за правителството на ОДС преди 9 години?

- Още преди 10 години, когато бях вицепрезидент, предупреждавах, че трябва ние от ОДС да сложим вилата на мафията, на престъпността, която набираше скорост у нас. Защото сложили тя вилата на нас, няма да можем лесно да се оттървем от нея. Тогава никой не ми обръщаше внимание, някои дори ми се присмиваха. Но сега се видя, че вилата е на нашия врат. И ако нещо одобрявам днес в българското правителство, то е, че намери сили, за да обяви война на мафията. Докъде ще стигне обаче – аз искам да се стигне до края. Защото не е само Алексей Петров, а над него има други сили, които фактически дърпат конците на всичко.

В едно интервю преди време предупредих, че има някакъв център, в който се решава кой ще управлява, кой ще спечели изборите, кой какво ще вземе, кой ще се облагодетелства, кой ще спечели един или друг конкурс и т.н. Аз нямам идея кой стои зад него, но той трябва да бъде разобличен и да бъде пратен на съд. Затова приветствам действията на Бойко Борисов и неговия вътрешен министър, усилията им да направят нещо в тази посока. Но да не забравяме, че в затвора вкарват съдиите – така е във всяка демократична система. Но както виждаме българският съд е ненадежден. След като имаме 140 знакови убийства и нито един престъпник още не пратен в затвора, това за съжаление е трагедията на българската демокрация.

- Чувате ли се с президента Петър Стоянов, поддържате ли някакви връзки?

- Не поддържам някакви особени контакти с него. Понякога се виждаме, беше дори наскоро, на откриването на изложбата за лагерите “Белене”, организирана от Ивайло Знеполски и Института за близкото минало. Обикновено на такива мероприятия се срещаме. Понякога ме кани и по други поводи, но аз отказвам – имам известни съображения.

- Какво в отношенията между вас и Петър Стоянов остана скрито за обществото?

- Споделял съм няколко пъти за известни разминавания в позициите ни по някои проблеми, но не бих искал да говоря за това. Преоценил съм някои негови позиции, но няма да се връщам назад. Навремето много често критикувах Иван Костов, политиката на неговото правителство, защото исках нещо да се промени, да успеят, но той не беше съгласен с мен. Аз не желаех тяхното управление да се провали и то в началото на българската демокрация. Но за съжаление СДС във властта се провали, то проигра този шанс. И какво стана после със СДС, с Иван Костов и ДСБ, с БЗНС, с десните формации? Сега имат само няколко депутати.

- Костов ли беше преградата между вас?

- В началото Стоянов беше недоволен от моите изявления. Чак когата създадената от Костов коалиция започна да губи, той започна да признава колко прав съм бил. Но нещата бяха вече необратими. Той беше се разграничил от мене. Тогава Стоянов потърси подкрепата на Иван Костов, опита се да намери и ново лице за вицепрезидент за втория си мандат. Предупредих го, че ще сгреши и така и стана. Защото не можеш да кажеш, че мандатът е успешен, а да се разделяш със своя вицепрезидент. Видяхте какво направи Първанов – и за втория си мандат избра Марин, с което показа, че има търпимост и уважение. А при нас не беше така и неуспехът не закъсня.

- Освен Гоце, имало ли е сред съвременните ни президенти и друг агент на ДС?

- Не мога да отговоря на този въпрос (смее се). Питайте вътрешния министър...

- Много са версиите за разбиването на дясното, какво е вашето обяснение?

- Българската опозиция я създадоха комунистите, за съжаление. Така нареченото дисиденстко движение, в което имаше и много почтени хора, които са мислели за доброто на България, бе инспирирано и с участието на ДС, и това вече открито го признават. Аз не съм открил Америка с тази теза, макар че много бързо разбрах, че нещата реално стоят така. Проект на ДС беше и демокрацията, и пазарното стопанство. И това го разбрах още в края на 90-те, но нищо не можех да променя.

Проявявах остро несъгласие първо с корупцията, която вече се ширеше отгоре до додолу – в политическия елит, в парламента, сред депутатите, в съдебната система. Но много време след това се мълча. Бях много против коалиционната политика, а Костов създаде една коалиция - един Отечествен фронт, в който нямаше равнопоставеност, а всички трябваше да играят по неговата свирка. В нея нямаше коалиционна култура, нямаше уважение към по-малкия партньор. Бях като чуждо тяло сред тях, но не преставах да казвам това, което мисля, без да се съобразявам с този и онзи, и това не ме правеше по-малко значим. Служил съм на идеали, а не на властогонски интереси.

- Има ли бъдеще нов политически проект на Първанов след случващото се сега?

- Този политически ход на Първанов е с цел комунистите отново да се задържат. Подготвя се да прави друга партия, но тя пак ще бъде комунистическа, защото това показва историята. Комунистите седем пъти са сменяли името на партията си в своята стогодишна история, но не и своята идеология.

Вероятно едно от обясненията за това, което се случва между институциите сега е, че Първанов си подготвя почвата за реализирането на един нов ляв проект. Допускам това да се случи. Но ако има наистина такива намерения, беше добре да поизчака още няколко месеца и тогава да се хвърля в битката за спечелване на общественото мнение. Избърза и това може да му изиграе лоша шега в реализацията на мечтите му. Едва ли някой се съмнява в неговите политически амбиции. Даже някои фактори в БСП, като Бриго Аспарухов и бившия вътрешен министър Румен Петков, дават сигнали, че един такъв проект на президента ще има успех. Но всичко това аз го възприемам като пореден опит на БСП да остане на политическата сцена, но под друга форма.

Предупреждавам обаче, че народът гледа сега с някаква надежда към ГЕРБ. Но ако Борисов се провали, какво му е на Първанов да спечели и дори да се наложи като основна политическа сила на следващите избори. Не е важно какво ще бъде името на новата партията, която той ще направи, защото същността й ще бъде същат и хората не трябва да се подвеждат.