Полицаите Любен Лилов и Христо Христов от КАТ - Луковит са съвестни и трудолюбиви служители. Излизат сутрин рано в спретнатите си униформи и застават край пътя София – Русе да контролират трафика.

Който се отклони от Закона за движение по пътищата – стоп-палка, извинете, но така не може. Нарушителят с наведена глава и пламнало от срам лице се извинява, подава документите си и преглъща справедливото наказание - глоба или акт. Зависи от настроението на двамата доблестни автоконтрольори. Те обаче са благородни и често проявяват снизхождение: „От нас да мине, подпишете една глобичка и умната оттук насетне”. Сгазилият лука гражданин благодари – двайсет лева не са кой знае колко пред опасността да ти вземат талона и да ходиш няколко пъти в КАТ да плащаш хем глоба, хем ти отнемат и точки.
Разказвам ви нещо, което се случва във вторник, 16 март, 2010 г, един обикновен, слънчев пролетен ден.

Ще ви разкажа още една случка. Действието се развива миналия петък, 12 март в МОЛ-а на бул. „Стамболийски” в столицата. Към 20,00 часа зрителите излизат от поредната прожекция в кинозалата на търговския комплекс. В коридора двама младежи са нападнати от четирима мъже, единият въоръжен с нож. Пребити са жестоко, джобовете им са пребъркани и от тях е взета плячка от около 40 лева. Пострадалите, деца на мои близки, са откарани в болница, единият е с комоцио и избити зъби, другият с травми по цялото тяло. Оказва се, че жертвите са ученици. Пристигат първо охранители от МОЛ-а, след тях и полицаи. Първото, което казват на родителите е, че младежите са имали невероятен късмет, защото могло да бъде и по-лошо... Да се разкрият биячите обаче било трудно, тъй като записите от камерите са неясни, виждат се само силуети.

Ето така изглеждат тези две малки всекидневни истории на пръв поглед. Всеки българин може да разкаже по няколко такива.

Но. Въпросът е да надникнем зад „обикновените случки” и да видим какво се крие там.

Край Луковит двамата катаджии ловят нарушители, а такива са на практика всички водачи. Причината е много проста. На участъка, където бдителните служители са пуснали котва, има прекъсната линия, която позволява изпреварване. Е да, ама изпреварването е забранено от знак, който може да видиш, но може и да не видиш, ако пред теб има кола или камион. Освен това повечето шофьори са съсредоточени да избягват дупките по пътя и затова следват маркировката, която и без това не се вижда добре. И хоп – падат в капана. Той е коварен, но добре прикрит зад благовидната защита на Закона. Автоинспекторите знаят това и имат готов аргумент: знаците са от първостепенно значение, а маркировката е след тях по важност. Слушаш, пулиш се, разбираш клопката, но си безпомощен. Дори опитите да обясниш, че разширението е за да се улесни движението, срещат снизходителните усмивки на Лилов и Христов. Коварство и любов. Хем нещо ти се разрешава, хем се оказваш прецакан. Лилов и Христов обаче са абсолютно чисти. Знаят какво вършат, но знаят, че не могат да бъдат хванати. Освен това те не отговарят за маркировката. Което си е вярно. Друг е въпросът защо не са на труден участък, където биха могли да бъдат полезни, примерно да предпазят колите от опасни дупки, а дебнат в засада наивниците, подвели се по бялата латексова линия. В събота Лилов и Христов сигурно ще протестират за по-високи заплати. Вероятно основателно, но жертвите на тяхната хитрост няма да са на тяхна страна.

В МОЛ-а случката наистина би могла да е с много по-тежки последици и слава Богу, че не е. Полицаи и охранители успокояват с това, че пребитите момчета са имали късмет. КЪСМЕТ?! Да отидеш на кино и да те пребият след това е КЪСМЕТ? Струва ми се, че подобна мисъл граничи с перверзията. Да се счита за късметлия всеки, който се е измъкнал жив от мародерски нападения посред бял ден в центъра на София. Това е нелепо. Тези полицаи сигурно също ще са на протестите. Но няма да имат подкрепата на пострадалите. Защото са изпълнили задълженията си формално. Защото те би трябвало да знаят в своя район кои банди и наркомани действат, да ги държат под око и да ги неутрализират, като по този начин осигуряват спокойствието на гражданите, които с парите си формират техните заплати. Случва се точно обратното – защитени са бандитите, а жертвите се мъчат да преодолеят физическите и психическите травми.

Увлечени да коментираме акциите „Наглите”, „Октопод”, гневните изблици на президента и Втора атомна сякаш забравяме за „дребните” случки от живота. А те тровят всекидневието ни, карат ни да се чувстваме неуютно в собственота си страна.
Единственото, което можем да направим е да не подкрепяме исканията на полицаите за повече придобивки и заплати. Поне засега, докато ни убеждават, че това е положението. Ние искаме то да се промени, не е ли ясно?

Огнян Стефанов