Алексей Петров е в ареста. Задържан е в акция „Октопод”. Съдът гледа мярката му за неотклонение и го оставя на „топло”. В медиите се тиражират обвинения че е ръководил престъпна група, извършвал е рекет, заплахи, участвал е в източването на „Кремиковци”, злоупотребявал е с власт, държал тайни публични домове и пр.

Все тежки обвинения. Ще бъдат ли доказани, ще се разбере в съда. Може да се окаже, че е невинен, а може и обратното. Дотогава ще се води война: позиционна, открита, подла, манипулативна. В нея ще бъдат (и вече са) въвлечени различни хора от различни среди. Журналисти и медии – също. Целта е омаскаряване на всички, които не вярват във величието на Петров и които смятат, че самоизмерването му с Бойко Борисов, е плод на тежки комплекси, обяснени още от Чезаре Ломброзо и Зигмунд Фройд.

Най-яростният защитник на Алексей Петров, известен напоследък с прякора Трактора, е Кристина Патрашкова, главен редактор на в. „Галерия”. Няма ден, в който тя да не пише в негова защита, да не участва в някое телевизионно предаване, което дори да е за мода или кулинария – пак ще го докара до воплите в защита на Алексей. Логично е да се запитаме защо. Да приемем, че е заради изостреното чувство на Кристина Патрашкова за справедливост. Тя е кристално чиста душа, морален стожер в обществото, защитник на несправедливо обвинените, жертвите на произвола. Поне за такава се представя или си се представя. Но така ли е?

Досега многократно бях заливан с помия, лъжи и обиди от страниците на в. „Галерия”, изданието, претендиращо за нещо повече от цветовете кафяво и жълто. Причината: не съм сред безгранично вярващите в апостолската мисия на Алексей Петров. Не вярвам, че това е човекът с главно „Ч”, който е призван да спаси България. Не припознавам в Алексей Петров възкръсналия Данко, който осветява със сърцето си пътя на своя народ... Така е, признавам, за мен Алексей Петров не е Данко. Не е и генерал Скобелев, дошъл на бял кон да ни дари свободата, заедно със своите гренадири (бригади). Съжалявам, ако засегна нечие възхищение, но Алексей Петров за мен не е Христос. Нито идол от ранга на Петка и Чапаев, да прощават техните наследници и фенове... За мен той е обикновен селски момък, направил кариера благодарение на своята упоритост, физическа сила, хитрост и възползвайки се от предоставените му условия, съчетавайки служебното със заможното (разбирай приятното). И това би било похвално, ако не е свързано с нарушения на закона. Ако не е. „Ако” не бива да се изключва до произнасянето на съда.

Самият факт, че не припадам по Алексей Петров, че не нося фанелка с неговия лик, очевидно е достатъчен повод да се окажа един от героите на скоротечно написаната книга „Алексей и Бойко. Моята истина” с автор Кристина Патрашкова. Цяла глава е посветена на мен. Претенцията на авторката е, че ще разкаже цялата истина за опита за убийство срещу мен. Ще припомня на читателите, че бях пребит до смърт на 22 септември 2008 г, когато излизах от ресторант „Кипарис” в столицата - на 20 метра от басейна „Спартак”, на 100 м от х-л „Хилтън” и на 500 м от НДК. Бях смазан като куче с винкели и чукове. И до днес не знам колко са били счупванията и травмите по тялото ми. Но да не ви занимавам с медицинската страна на случката. Няма да ви тормозя и с личните си преживявания и драмата в семейството ми. Връщам се към този кошмарен за мен епизод, защото няма как да не го направя, след като прочетох лъжите и внушенията на Кристина Патрашкова в т.нар. й „книга”. Използвам кавички, защото не знам как да определя писание, в което всички, които не припадат от възторг по Алексей Петров, са предатели, гадняри, разчистващи лични сметки, манипулатори и пр., а хората до него – ангели и рицари на морала. Сещам се за „Възхвала на глупостта” на Еразъм Ротердамски, но там все пак става дума за интелект и ирония, до каквито въпросният продукт на Патрашкова дори не се е докоснал...

Не знам защо Патрашкова ми отделя толкова място, след като самата тя твърди на поне десетина места, че Алексей Петров няма нищо общо с атентата срещу мен. Не само това, той дори много искал да се разкрият извършителите и поръчителите. Дори съжалявал, че ми се е случило толкова неприятно нещо. Вместо да се разчувствам безутешно и да се запиша в кръга от защитници на бившия випускник на средното милиционерско училище в Пазарджик, аз се захващам да оборвам написаното от някогашната ми колежка Патрашкова. Заявявам най-искрено, че правя това, защото ми писна вестникът на Патрашкова & Петров, както се възприема от мнозина, въпреки отричането на двамата, да залива мен и близките ми, приятели и колеги с нечистотии и откровени лъжи. Баста. Но пасаран...

Вече стана ясно, че Петров нямал нищо общо с нападението срещу мен. Общо имали някакви среди в ДАНС, начело с Иван Драшков, които били свързани със съдружника ми в електронното издание Фрог нюз - Младен Мутафчийски. Те стояли и зад сайта „Опасните новини”. Аз съм знаел това, но съм си траел страхливо и угоднически. Хем те ми поръчали смъртта, хем им се подмазвам и ги крия, примрял от страх, както зайче гледа боата по обед. Патрашкова, която ми била от дълги години приятелка, обаче се надява, че аз един ден все ще набера кураж да призная истината. В смисъл да призная нейната истина и тази на Алексей Петров, защото така им било угодно.

На вниманието на някогашната ми приятелка Патрашкова и тези, които й промиват мозъка, ще посветя няколко малки аргументчета по повдигнатата тема.

Защо докато колеше и бесеше в ДАНС великият херой Алексей Петров мълча като риба и не подпомогна разследването с информацията за Драшков и Мутафчийски, които ме „поръчали”, за да ми затворят устата? Патрашкова, като познаваш толкова отблизо Петров (колко близо не се наемам да твърдя, пък и не ми е работа), защо не му зададе този обикновен въпрос? Защо Петров не задържа моите убийци, не ги натика в затвора и днес да дефилира я на бял кон, я на трактор – както му харесва. Защо? Излиза, че всъщност Петров е възпрепятствал разследването и е укривал извършителите на престъпление, за което се полагат до 30 години затвор. А чувала ли е Патрашкова, че нейният човек е споделил пред наш общ познат, че ще ме „сготви”? Ако ходи на свиждания в ареста – да го попита. Става дума и за неин познат.

Освен това Патрашкова описва как в ДАНС последователно са привиквани служителят от Фрог Нюз Й.П. на 3 септември 2008 г., след него Младен Мутафчийски, а на 9 септември – моя милост. Не е ли логично Драшков и Мутафчийски да ме „поръчат” преди това, за да ми затворят устата, а не след като съм бил на среща в ДАНС с Алексей Петров, където бих могъл да се изповядам като пред свещеник. Един абзац от книжките на Конан Дойл да е прочел човек и щеше да е наясно, че този сюжет е съшит с бели конци. Също като този, че Маджо бил поръчал взривяването на Цветелина Бориславова, приятелката на Бойко Борисов. Като толкова се интересува от случая, разследващата Патрашкова освен Петров, да попита и някой друг за случилото се. Носят се доста подробности в общественото пространство и нито едно не е потвърждава нейната (на Петров) теза.

За да са по-достоверни обърканите мисли на „някогашната ми приятелка”, тя онагледява твърденията си с факсимилета от разпита на Й.П. в ДАНС. Оставям настрана логичния въпрос, откъде Патрашкова се е сдобила с този документ (прокуратурата може и да е много заета, но това не означава да не обръща внимание на подобни неща). Иска ми се само да й пожелая някой от нейните познати, не тя самата, да бъде привикан в ДАНС по начина, по който е закаран Й.П. и след това да пише нелепици по този повод. Не говоря за цирка, който разиграха тя, Зоя Димитрова (преди да напусне „Галерия”) и Явор Дачков, когато бяха повикани в ДАНС да кажат откъде са се снабдили със секретен доклад. Получили го в пощенската кутия. Ах недей... Единият от сегашните адвокати на Алексей Петров отлично знае за „методите”, използвани от Трактора и компания за придобиване на признанията от Й.П. Нямат нищо общо с демократичните общества, гарантирам й.

Аз, според кипящата от справедливо възмущение Патрашкова, съм бил „разобличен” от някогашния служител на Фрог нюз Ал. Ив., на когото тя щедро предоставя територия във вестника си. За сведение на самата Патрашкова, защото е добре да знае с какъв човек си има работа и на кого се доверява, ще й кажа една малка частица от това кой е този Ал. Ив., който тя нарича „известен журналист” (за кратко той наистина стана известен покрай драмата в семейството ми, защото медиите го търсеха за коментар). Скъпа Патрашкова, този човек на 14.08.2009 в 02 часа и 14 мин написа в елетронно съобщение до мен (което пазя), следното: „Относно сигналите, че съм пиел алкохол, а поради тази причина ти звъняли колеги от гилдията, това да не е онова недоразумение Иво Димитров, който ме е видял да излизам от едно столично заведение в 23.00 часа, с мои приятели, единият от които беше пийнал повече? Да не би този мишок с търбух като Карабас Барабас, да не би той да ти е звъннал услужливо след това, за да ме наклепа, защото един от най- близките ми приятели още не може да му прости, как се е изгаврил нечовешки със смъртта на баща му – уважавания покоен журналист Михаил Димитров? Не е ли това онзи морален и нравствен инвалид, работещ в 168 часа, който на протеста в твоя защита бе написал неграмотно една протестна декларация, която го бе страх да прочете?”

Същият Ал. Ив. в работно време, вместо с редакторска работа, се занимавал със сваляне от Интернет на порнофилми на дискове, които надписвал собственоръчно. Тях също сме запазили, защото ще потрябват за пред съда в скоро време. Графоложката експертиза е достатъчно категорична. Не става дума за 1-2 диска, Патрашкова. Този човек лъжеше и мамеше колегите, напиваше се на места, където бе изпращан служебно и това също ще се докаже в съда. Та този мързеливец и обсебен от мании по голите жени и комплексиран човек, който дни преди Коледа ми звъня да се извинява за глупостите, наговорени по мой адрес, след което обяви, че живеел в наследено огромно имение със замък и маслинови плантации във Франция, е твоят гарант? Същият, за когото ти така и не се сети, че сте работили заедно в отдел „Култура” на в. „Дума”. Честито, страхотно попадение, имаш си изключителен трибун на истината. Той така и не можа да ми прости, че го освободих от Фрог нюз и остана без доходи. И понеже е трудно да признае мързела и некадърността си, е готов да обвини за неблагополучията си мен. Готов да плюе и маже срещу ми, стига някой да му даде възможност. Е, дадохте му. Вземето го в „Галерия” или в новия сайт, който рекламирате – голяма услуга ще си (ми) направите. Но не му давайте да събира пари за подаръци на колеги, защото има навика да ги изхарчва... Крийте и алкохола, макар че щом стана дума за алкохол, дали пък именно по тази линия да е близостта ви? Не че го мисля, но се говори упорито.

Патрашкова не спира с обвиненията и внушенията в пиратската си книга. Бил съм „съветвал” хора като Маргините, Маджо, Брендо и др. Младен Мутафчийски пък изпълнявал посреднически мисии между някакви враждуващи лагери. Интересно, какво е правила Патрашкова с нас, защо толкова упорито и дълго е търпяла средата ни, без да се опълчи, справедливо и гневно, на тези мои „разкази”. Защо не ме разобличи и не ме посъветва да се върна в „правия път”? Или й е било удобно и уютно в „онзи” период да е приятелка с „лошите” и да се възползва от тяхната щедрост, което народът нарича простичко аванта.

За сведение на читателите, ще добавя, че през живота си не съм виждал Маргините, с Младен Михалев съм се виждал един-единствен път за около 10-15 минути и обсъждахме книгите на Георги Стоев.

Колкото до Ивелин Банев – Брендо, истина е, че бях с него в онази фатална вечер и това съм го обяснявал многократно, описал съм го и в книгата си. Истина е, че той се опита да ми помогне и бе също бит от нападателите, предварително разпределени в две групи. Очевидно заета с разпространението на фантомното издание, кой знае защо наречено „книга”, Патрашкова е пропуснала да прочете в. „Труд” от 19 март (чийто главен редактор описа като умиращ, а редакцията като разпадаща се от интриги, без да спомене нито дума за хонорарите, които е получавала от същото това „разпадащо” се издание...) Там, в „Труд”, пише: „..."Клонирането” на дела е и заобикаляне на закона, явно се използва от прокуратурата като единствена възможност за преодоляване на ограниченията в продължителността на досъдебното производство и наложените в неговите рамки процесуални ограничения. Подобни действия на прокуратурата, доколкото водят до незаконосъобразно засягане на правата на обвиняемите чрез налагане на ограничителни мерки, представляват злоупотреба с власт. В този смисъл ограничителната мярка „Забрана за напускане на пределите на Република България”, наложена на обв. Евелин Николов Банев по ДП № 15/09 г., се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена, без да се изследва въпросът относно липсата или наличието на опасност обвиняемият да се укрие извън страната. Определението е окончателно.” Определението е на Софийски градски съд, наказателно отделение и е произнесено на 16.03.2010 г.

За сведение на Патрашкова адвокат на Банев е адвокат и на Алексей Петров – да си направи справка и консултация.
Да, срещал съм се с хора от категорията на т.нар. добре облечени бизнесмени. И какво от това? В какво ме уличава това? Такава ми е работата като журналист. Внушението „а бе, той се е забъркал в нещо и си знае защо са го били”, е грозно, глупаво и преднамерено. Самата Патрашкова се хвалеше наляво и надясно, че върши работата на криминалния отдел на в. „24 часа”, като им прави интервютата с Димитър Джамов и други подобни, до които те били некадърни да се доберат. Тогава се гордееше, а сега се гордее само с Алексей Петров. Хвалеше се с това, че препродават със съпруга си картини на близки хора с огромна печалба, но това сигурно съвестите им определят като „колекционерство”, а не прекарване на другарчето с платна, боите на които още не са изсъхнали...

Интересно какво щеше да изповядва днес семейство Патрашкова-Димитров, ако Иво Димитров бе станал главен редактор на вестника, който замисляхме с Младен Мутафчийски. Нали сам се предложи за поста и седмици, месеци наред двамата боготворяха Мутафчийски и го убеждаваха, че не трябва да се прави жълт вестник защото е пошло, гадно и че това не било журналистика. Натискаха се да са негови гости, да ги черпи и удостоява с вниманието си, смееха се на шегите му, показваха придобит по неизвестен начин Врубел без сертификат и ясен произход, предлагаха му „изгодно” колекцията от африкански маски на Богомил Райнов, които щели да вземат от вдовицата на известния писател. Тетрадките с проекта за вестника, който не излезе заради опита да бъда убит, са налице и там са всичките им тези. Днес срещу Алексей Петров ли щяха да изливат „справедливия” си гняв и злъч? Комай ценностната им система доста скоростно се променя.
По същият начин, когато Татяна Дончева бе кандидат за кмет на София, те помолиха да й помогнем с програма за спорта в училищата и с каквото е възможно въобще. След време същата Дончева вече бе квалифицирана с най-обидни епитети.

Още за познанствата ми. Познавам и много журналисти, политици, инженери, лекари, бивши и настоящи министри, спортисти, хора на изкуството, селяни, кметове, работници, шлосери, мениджъри, финансисти, сервитьори, миньори, общински съветници, моряци, военни, полицаи, медицински работници, компютърджии. Между тях има прекрасни хора, има лекета, дребни и едри мошеници, уникални професионалисти, хора със силен дух, честни, несправедливи, отчаяни, щастливи. Такива, каквито сме всички ние в този живот. Има и предатели сред тях. Предател с главно „П” обаче е именно Патрашкова, която, гонейки тираж и печалби, припознава в мое лице страхотен враг на Алексей Петров. Освен за мен публикува лъжи и обиди за свои доскорошни колеги и приятели, смесвайки ги брутално с произволни верни и неверни извадки от личните си разговори с тях. Това се нарича подлост. Неотдавна ми се обади наша обща позната и ме попита: „Оги, дава ли си сметка Криси какво прави?! Не си ли помисля какво ще стане ако всички тези хора, които тя омърси по толкова подъл начин, изкарат на бял свят какво тя е казвала в разговорите си с тях? Но тя знае, че няма да го направят, защото не биха паднали толкова ниско”. Те няма да паднат толкова ниско... Но тя падна... Сигурно се надява, че времето ще изтрие обидите и след време тя отново ще може да си говори с тези хора и вероятно да ги гледа в очите. „Пфу, повръща ми се”, - казал котаракът, преял с със стара, развалена риба... „Знаеше, че е развалена и пак яде”, - упрекнала го Писана...

Предлагам на вниманието ти, читателю, текст, който няма как да манипулиран с пари, алкохол или други стимули.
19.10.2009 г.

СТАНОВИЩЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА КОМИСИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ „НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ”

Поради големия обществен интерес ККДАНС посвети 5 свои заседания на делото „Галерия” и реши да вземе отношение по действията на агенцията с настоящото становище. Комисията анализира документите в предоставените 5 тома по делото; изслуша длъжностни лица от ДАНС, включително сегашния и бившия председатели на агенцията; получи и анализира информация извън делото; изслуша г-н Огнян Стефанов, посочен като повод за откриване на делото.

1. Информационно дело „Галерия” е открито без законово основание. Бившият председател на агенцията г-н Петко Сертов не е в състояние да посочи коя класифицирана информация, публикувана в пресата и интернет, е основание за откриване на делото. Затова всички последващи действия на ДАНС не съответстват на закона.

2. Г-н Петко Сертов е извършил следните конкретни нарушения:
2.1. Разпоредил е откриване на делото, без да има посегателство върху националната сигурност (посочено в чл. 4 ал.1 в ЗДАНС);
2.2. В хода на делото е разпоредил на служители, които нямат съответните правомощия, да извършат нерегламентирани действия;
2.3. Без основание е поискал използване на СРС по отношение на Димитър и Мартин Златкови, и Недялко Йорданов. Поради първия извод на комисията,посочените от него мотиви за престъпления по чл. чл. 145а, ал. 2; чл. 282, ал. 2; и, чл. 357, ал. 2 от НК на Р. България са неприложими по чл. 12 от ЗСРС.
2.4. Не е предоставил на прокуратурата паралелната оперативна проверка, извършена от МВР по искане на Председателя на ДАНС, по темата на делото „Галерия”.

3. В резултат на горепосочените нарушения:
3.1. Служители на ДАНС, сред които Алексей Петров и Велин Хаджолов, нямащи отношения към проверката, са извършили нерегламентирани разпити и са взели писмени обяснения от Младен Мутафчийски, Йоргос Пецас и Огнян Стефанов, и са ги подложили на психологически натиск;
3.2. Събирана и обработвана е информация за граждани, журналисти, политици, фирми и медии, която няма отношение към проверката на ГД „Вътрешна сигурност”. От нея са правени необосновани изводи и политически внушения.

4. Комисията препоръчва на председателя на ДАНС да разпореди:
4.1. Да бъде събрана декласифицираната информация по делото „Галерия”, да се заличат личните данни в нея и да бъде предоставена за ползване на заинтересованата общественост;
4.2. Вътрешна проверка за наличието на други, открити без законово основание разработки и да информира за тях ККДАНС;
4.3. Да бъдат образувани дела само в строго съответствие с чл. 4 на ЗДАНС. Свободните медии са гарант за демокрацията, а не заплаха за националната сигурност на България.

5. Комисията сезира с настоящото становище главния прокурор на Р. България, да провери съдържащите се в него сигнали за нарушения от длъжностни лица в ДАНС. Защото извършената преди проверка не е обхванала и преценила всички факти по случая.

6. Комисията се обръща към Инспектората на ВСС да контролира стриктното приложение на изискването в ЗСРС от чл. 14 ал. 1, а именно „пълно и изчерпателно посочване на фактите и обстоятелствата, даващи основание да се предполага, че се подготвя, извършва или е извършено тежко престъпление, които налагат използването им”. Формалните разрешения на съда навреждат на правата и свободите на гражданите и фирмите.

7. Комисията сигнализира министъра на вътрешните работи да възложи проверка и вземе отношение към действията на комисар П. Владимиров от Дирекция „Противодействие на организираната и тежка престъпност”, който е започнал оперативна проверка за тежко престъпление, след оплакване от гражданин за обида и клевета.

ККДАНС приема това становище за да подпомогне усилията на българската общественост и власти, да бъдат предпазени в бъдеще службите за сигурност и съдът от нарушаване на човешките права. „Галерия” е образувана без основание; нарушени са закона и вътрешните правила на ДАНС; разхитени са средства на българския данъкоплатец; нанесени са щети на физически и юридически лица; предизвикана е силна отрицателна реакция на обществото. С тези свои действия, характерни за работата на службите през тоталитарния период, предишното ръководство е нанесло тежък удар върху авторитета на ДАНС.

София,
8 октомври 2009 г.

Патрашкова ще контрира, че председател на Комисията за контрол на ДАНС в парламента е Иван Костов, който бил дошъл на премиерата на книгата ми „Кома” в София преди десетина дни. Само че членовете на комисията са представители на всички партии в Народното събрание, включително БСП и ДПС, които също са гласували становището.

Още нещо. Патрашкова вече многократно си позволява в различни писания да цитира някакви мои изказвания, които съм бил направил преди година-две в разговори с нея. Пошло, брутално и лъжливо е това. Същата Патрашкова публикува откровени измислици за колеги и приятели, които се чудят дали е полудяла, дали да я дават на съд или да я оставят да се пече на огъня на собствения си морал, доколкото това понятие въобще съществува за нея. Тя лично манипулира думи на Павел Найденов, баща на Илия Павлов, като ги извади от контекста и така изкара, че Дарина Павлова е поръчала убийството на мъжа си. При същия Павел Найденов тя неведнъж е празнувала, яла и пила, без да плати нито стотинка и му се отблагодари, като го въвлече в манипулиран скандал. Не стана ли същото и с Весела Лечева? А с вътрешния министър Цветан Цветанов? А написаното за нейни колежки и приятелки? И сега говори за морал.

И понеже нещата стигнаха дотук, ще продължа още малко в този дух. Каквото е имало да кажа около случая с убийството ми – написал съм го в книгата си „Кома”. Изглежда много от нещата в нея са вбесили поръчителите на смъртната ми присъда и те скочиха веднага. Книгата на Патрашкова е част от сценария за защитата на Алексей Петров, опит да се променят обществените нагласи, че той може да е свързан с мафията и дори да е част от нейното ръководство. Иначе как да си обясним неистовата защита на Петров от страна на Патрашкова. Тя винаги е твърдяла, че Петров не е свързан с в. „Галерия”, не дава пари, а само от време на време информация. Любов? Пари? Власт? И на него ли съпругът й Иво Димитров е „тапицирал апартамента с картини на майстори, за които не е сънувал”, както на мен? А дали семейство Патрашкова-Димитров са прекарали толкова вечери и нощи у Петров, колкото у нас?

Патрашкова в т.нар. „книга”, която на всичко отгоре е пиратско издание (прокуратурата да не се прави на заспала, както и НАП), съобщава, че сме били приятели и все още се молела да се възстановя след смъртоносните травми. По-цинично нещо не бях чувал. Молейки се за моето здраве, ме полива с водопад от помия, лъжи и обиди! И понеже умореният читател, свикнал с какви ли не караници из родните медии, ще си рече, че тия двамата го занимават с глупостите си, ще завърша с няколко кратки питания към Патрашкова. Колко пъти, приятелко Патрашкова, дойде в болницата да ме видиш? Дойде ли и в санаториума в Банкя? А беше ли на митинга в моя защита, на който се събраха в студената и дъждовна есенна сутрин десетки колеги от различни медии? Обади ли се поне веднъж на съпругата и децата ми да попиташ как съм? Не, защото си била заета. Защото, както сподели тогава твоят съпруг Иво „нямало какво да кажеш”. С какво аз, един пребит журналист, съм толкова неудобен на Алексей Петров, та ме превръщаш в герой на книга, редом с Бойко Борисов и Цветан Цветанов? Не стана ли ясно и на гаргите, че в онзи сайт „Опасните” няма класифицирана информация та повтаряш едно и също вече месеци наред? И защо вярваш на Алексей, който както сама твърдиш, познаваш само от година, а не на мен, когото знаеш от години? Чудна работа. Вероятно кучето е заровено другаде. И не търси предателството другаде. Попитай какво говорят хората за теб, приятелите ти отпреди, някогашните колеги. С пари можеш да купиш много неща, включително рокли за по 3000 евро и картини, които да препродадеш на „баламите”, но приятелство – не.

В пиратската книга, която е написала Патрашкова, витае страх. Страх от това което се случва и което вероятно ще се случи в близко бъдеще. Витязите на мафията може да ме пребият, да ме доубият, да направят какви ли не злини на близките ми, но това няма да те превърне в нещото, което ти се иска да бъдеш. Бляновете и действителността се различават драстично. Можеш да се заблуждаваш, да заблудиш още неколцина, склонни да слугуват заради нещо си, но всички не можеш. Знаеш го, но си готова да платиш временното сияние около егото си.

А знае ли Патрашкова, че има колеги, които са заплашвани лично от Алексей Петров, че ще ги смачка, тях и техните деца, ако продължат да пишат, че Антон Петров-Хамстера е замесен по някакъв начин в нападението срещу мен, макар това да са само предположения?
Чувала ли е Патрашкова, че висши служители на МВР са били заплашвани със смърт, както и децата им?
А за бизнесмени, които са рекетирани варварски да прехвърлят бизнеса си на посочено име и фирма. Те също са плашени с „разходка” до Витоша в багажника на колата или със смърт. Не? Да се ослуша и ще чуе гласовете на онези, които са били малтретирани и които постепенно почват да се отърсват от физическия и психически тормоз.

Досега не отвръщах на обидите, лъжите и манипулациите по мой адрес, избълвани от в. „Галерия”, защото мислех, че всяка гнусотия има някакъв санитарен праг. Оказа се, че в конкретния случай няма. Което прави „Галерия” и неговия главен редактор по някакъв начин уникални. Оттук насетне ще отговарям на всички нападки и фалшификации, ще търся правата си и в съда. Да, това не е моят стил, не е мое разбиране за диалог или както и да се нарича. Но съм принуден и ще го правя последователно.

Скъпа Патрашкова, заслепена от безпределна обич и вярност, ти стигаш до обвинението, че съм споменавал в книгата си „Кома” името на Алексей Петров, за да се продава тя по-добре. Истината е ма-а-а-лко по-различна. Ако можех, щях да изтрия това име от живота си и от паметта си, но няма как. С него са свързани всички ужаси, които трябваше да преживеят близките ми, децата ми... Ужаси, каквито няма как да си представиш. Това име се е натрапило неканено в живота ми, оттам и в повествованието на книгата ми. Натрапило се е агресивно, нахално, чрез заплахи и психичен тормоз. В състоянието на еуфория и, подвластна на адреналина от контакта с този човек, не можеш да ме разбереш. Пък и не ме интересува. За разлика от теб не се моля да се възстановиш, защото очевидно си в цветущо здраве и материално добре обезпечена, но от време на време ми се иска да се събудиш една сутрин изтрезняла от омайната напитка, с която си се наквасила до козирката...

И все пак, продължавам да се питам, от къде тази омраза у хора, които допреди няколко месеца се хранеха повече в дома ми, отколкото в своя? Не са ли се страхували от стрихнин в супата или цианкалий във виното, от което са изпили неизброими количества? И защо се съветваше с мен за всяка следваща стъпка или пост, който ти е предлаган? Защо в пожеланията си към семейството ми пишехте, че сме благословени и благодаряхте, че ни има? Или сте писали тези неща, презирейки ни? Много интересен медицински казус...

Истината е, че сте уплашени, сковани са от страх. Страх ви е, защото идолът се оказва менте. Страх ви е и от тези, които проговарят и митовете около измислените герои започват да се сриват като пясъчни детски крепости на плажа. Страшно е покровителят да губи ореола на извънземен, на Данко, на Христос. Като ви гледа човек, разбира колко е страшно да си зависим и обсебен – от собствени и чужди заблуди. Проблемът обаче си е ваш, защо забърквате и други хора? Ето това е най-отвратителното. Не сте ли разбрали, че хората вече се обединяват в клубове „Омърсените от „Галерия”, „Предадените от Патрашкова”. Всъщност да кръстиш един вестник „Галерия” след всичко, което алексеевци извършиха чрез ДАНС, е все едно в Израел да кръстиш медия „Крематориум”...

Какво друго ви остава на вас, паникьосаните трубадури на лъжата, освен да помолите „повелителя на мухите” да изпрати наказателна бригада срещу непокорните, проговорилите, неуплашилите се. Насилие, железа и смърт срещу думите. Това е силата на мафията. Това са вашите аргументи. С какво упование само съсипвате живота на другите! Опомнете се бе, хора, и прогледнете. Алчността ви превърна в секирата на палача... Здравите сили убиват с винкели и чукове – част от тях ли искате да бъдете? Е, успяхте.

Огнян Стефанов