България е лош пример за сътрудничество с международните организации за защита правата на човека. Това се изтъква в представения днес годишен доклад на Български хелзинкски комитет (БХК) за състоянието на правата на човека в България. Според председателя на организацията Красимир Кънев през 2009 г. страната ни не е изпълнила решения на Европейския съд по правата на човека.
Освен това от 1993 г. България не е представяла доклад за правата на човека, в Комитета по правата на човека към ООН. Скандалния факт ни приравнява до положението в което се намират някои африкански държави. Едва в края на 2009 г. Е изготвен нов доклад, който ще се разглежда в Комитета по правата на човека едва в началото или средата на 2011 г. Според правилата в ООН, които България е подписала, такива доклади трябва да се представят най-много на 4 г., подчерта Кънев.

Анализаторите изтъкват и че България категорично изоставя от световните стандарти за правата на човека, защото в Наказателния кодекс все още няма изрична забрана за изтезанията, независимо че България е подписала конвенцията за борбата за изтезанията още през 1986 г. Малтретирането от полицейски служители по време на задържане или в полицейските участъци е продължило да бъде обичайна практика и през 2009 г., отбелязват от правозащитната организация.
В последния доклад на БХК е акцентирано отново, че затворите и следствените арести остават проблеми места. Продължава да са изключително тежки условията, при които се излежават присъдите у нас. Медицинските центрове в затворите работят незаконно, защото те не фигурират никъде в новия Закон за лечебните заведения. Още по-тежко е положението в следствените арести, където всъщност престояват хора, невинни до доказване на престъплението, за което са арестувани. България изостава изключително и по отношение на реформирането на местата за малолетните и непълнолетни извършители на противообществени прояви. Статистиката показва, че след 2000-та година голяма част от трудово-възпитателните училища за закрити. От 30 са станали 9, но реално те са затвори, в които непрекъснато се констатират нарушения на човешките права. Подобна била ситуацията и в заведенията за временно настаняване, контролирани от МВР, малолетните и непълнолетните ги възприемали като затвори.

В доклада се обобщава, че най-засегнати са човешките права на уязвимите социални групи. Сред тях са хора с психични разстройства и децата, някои етнически и религиозни малцинства, жените, както и някои категории, лишени от свобода и хората, живеещи в бедност.

От БХК припомниха, че за първи при официалното представяне на доклада за нашата страна е публикувано през 1993 г.