Примерът с паричките на Ахмед Доган е само пример, но схемата, по която той се реализира, е класическа и се ползва не само от него. До голяма степен това се дължи на липсата в българския език на дума, която да означава “здрав разум”

Пламен Асенов

Не разбирам защо толкова се напада гражданинът Ахмед Доган, че взел милион и половина хонорар като консултант по хидроенергетика. От една страна съм убеден, че ако Тройната коалиция беше уредила в България да се построи адронния колайдър на ЦЕРН, той щеше да вземе доста повече пари като консултант по адронни колайдъри. Но тъй като е уредено да се строи само някакъв си “Цанков камък”, може би даже в момента човекът психически се чувства недооценен, а финансово - леко прецакан. От друга страна, както правилно отбелязаха вече редица разумни наблюдатели, след прокурорската проверка за чистотата на този доход вероятно ще се окаже, че от законова гледна точка той си е напълно редовен и гражданинът Доган се къпе в момини сълзи.

Но всички ние, останалите граждани, продължаваме да вопием – далавера, та далавера. И защото главите ни са тъпи, не разбираме, че не разбираме. И не разбираме какво не разбираме. А те нещата са няколко и сравнително прости. Първо, един голям хидроенергиен възел не се строи само от хидроинженери, но и от хора с политическа воля, политически позиции и възможности. Ама - веднага ще побърза да викне някой несведущ - тогава гражданинът Доган, дори документално паричките му да се окажат напълно редовни от законова гледна точка, може да бъде търсен за търговия с политическо влияние. Верно, това по-трудно се доказва, но не е невъзможно, ако се види по документи кой в предишното правителство и Парламент най-силно е лобирал за изграждането на въпросния Цанков камък и оттам нататък кълбото се разплете.
И тук опираме до второто неразбиране на механизмите на властта от гражданска страна. Особено механизмите на властта при Тройната коалиция. Защото съм не почти, а напълно сигурен, че ако се направи такъв преглед, ще се окаже, че за въпросния камък са лобирали други, например политици от НДСВ или БСП - но нито Доган, нито кой да е от министрите му имат и най-малък пръст в цялата работа. А вече ще влезем в истинска хипотеза от Теория на конспирацията, ако настояваме тогава пък да се види дали за някои от другите по-големи проекти, за които са лобирали Доган и неговите хора, консултантски хонорари не са получили точно начетените момчета от жълто-червената мешавица. Така че, бъдете сигурни - компетентната прокуратура няма да се поддаде на подобни внушения за разглеждане на очевидно конспиративни теории.
Третото пълзящо в обществото неразбиране също си заслужава коментар. А то е по въпроса дали когато дадена фирма, била тя частна или държавна, наеме консултант и му плаща сериозни за България пари, той не трябва да бъде все пак компетентен в съответната сфера. Вече споменах, че от даден политически аспект не е съвсем необходимо. Освен това имаме налице убедителното лично свидетелство на Камен Костадинов, че Ахмед Доган напоследък е напреднал силно в хидроенергийната тема. Даже се бил срещал и разговарял с учени от БАН по въпроса, а в личната му библиотека имало книги, при това прочетени от кора до кора, по химия и физика. През всички тези години ние се чудим какво прави Доган, та не стъпва на работа в Парламента, а то се оказва, че той се е самообразовал човекът. И сега бере плодовете на усилието си.
Но така или иначе, след като чух думите на Костадинов, прииска ми се да се запиша в ДПС заради почти пълното съвпадение на духовните ми интереси с тези на лидера Доган. Защото в моята библиотека пък има книги по квантова физика и идеята е, че ако се отъркам по-отблизо в него, току-виж някой ме наел за консултант на квантово-физичен проект. Признавам си, фактът, че досега никой не ме наема, ме гложди дълбоко. Най-вече финансово ме гложди, но и духовно също.

Описаното дотук фундаментално невежество на българското гражданско общество по определени въпроси всъщност ражда фантомите на оперетата, сред която живеем. Защото примерът с паричките на Ахмед Доган е само един пример, но схемата, по която той се реализира, е класическа и се ползва не само от него. Убеден съм, че до голяма степен това се дължи на липсата в българския език на дума, която да означава “здрав разум”. Нещо повече, ние нямаме дума дори за обратното на здравия разум, въпреки че животът ни е осеян с обратното както Албания е осеяна с бетонни бункери.
Изразът “здрав разум” е чист превод от английски, но, за разлика от българската, сред английската публика той си има недвусмислено значение и обществена стойност. Например скоро се чу история за едно момче, което на летище Гетуик е претърсено до голо като възможен терорист, задето носи фанелка с надпис Freedom or Death, любимият на българите израз “Свобода или смърт”. След това летищните власти се извиняват на момчето, като между другото заявяват, че “ние наистина имаме строги мерки за сигурност, но при всички случаи очакваме от нашите служители по сигурността да проявяват здрав разум”. Тоест, да не мислят и да не вършат очебийни глупости.

Доколко българският начин на мислене влиза в противоречие с английския ми показа пък друга история. По време на едно пътуване с Джуди, жената на Тома Спространов, не можахме да се погодим за това отворени или затворени трябва да бъдат прозорците на колата. Тогава Томата обясни същината на проблема като каза, че това, на което ние, българите, викаме “течение” и се плашим от него, англичаните наричат “чист въздух” и му се радват. Та горе-долу такава е работата със здравия разум и неговото обратно в България .

От друга страна се чудя как става така, че щом влязат в политиката, щом станат общинари, депутати, да не говорим за министри или партийни лидери, българите изведнъж придобиват въпросния “здрав разум”, даже твърде здрав го придобиват – поне по отношение на собствения си интерес и схемите, по които той може да се реализира. Курсове ли някакви им се провеждат тайно от електората? Въпрос на самообразование ли е, както при Доган? Неясноти има.

Но като споменах неясноти, да се замислим и за още някои, които прозират в сагата с консултантския хонорар на Доган. Например важен ми изглежда въпросът как стана така, че по-рано в. “Труд” направи опит да отстреля финансовия министър Симеон Дянков, президентски враг №1, като разпространи фалшива информация за готвени от него антикризисни мерки, а сега гръмна по лидера на ДПС Ахмед Доган, президентски приятел №1, с истинска информация за получена крупна сума. Все пак знае се, че “Труд” не е от вестниците, дето противоречат на президента, обратно, помагат му. Имат те най-малко общо кратно помежду си - и то не е само в добрите спомени от добрите ченгеджийски времена. Известно е например също, че “Труд” е основната финансова хранилка на вярната кохорта “интелектуалци”, чиито политически патрон пък е Георги Първанов. И на чиято помощ той разчита за уреждане на политическото си бъдеще. И други неща са известни. Или поне са на ниво “основателни подозрения”.

Та си мисля – да не би дружбата Първанов – Доган нещо да се е разсъхнала? Да не би с изтичането на мандата прездидентът да вижда в Доган вече не приятел, а заплаха за собственото си политическо развитие и да е решил с един куршум да удари два заека – да неутрализира Доган и да се сближи отново с Бойко Борисов, като му потхвърли горещо име по горещата тема “олигарси”? Наистина, той отказа да стори това след писмото на вътрешния министър Цветанов, като заяви, че няма никаква представа за никакви олигарси, но никой дори не се направи, че му вярва.

Някой ще каже – отговорите на тези въпроси трябва да притесняват най-вече самия Ахмед Доган. Ние като общество просто да следим дали компетентните органи, които се занимават с него, ще проявят достатъчно здрав разум да разгърнат целия потенциал на закона, а не да го прочетат само откъм плоската му страна. И това би било правилна позиция, ако живеехме в опера, където фантомът обикновено е само един и всички го гонят. Но тъй като живеем в оперета, в която мнозина от копнеят да се превърнат във фантоми, никога не можем да сме сигурни колко от тези изчадия се навъртат наоколо. И също - кое от тях, маскирано като служител за борба с фантомите, проявява фантомния си здрав разум за наша сметка.