В деня, в който е възкръснал Лазар, българинът отбелязва един от най-жизнерадостните пролетни празници Лазаровден. Заедно с Цветница, той е свързан с едни от най-поетичните и красиви момински обичаи, посветени на цветята, любовта и плодородието.

В народната традиция Лазаровден и Цветница са част Великденския обреден цикъл, свързан с обновяването на природата и възкръсването на живота. Те са своеобразно женско съответствие на коледарските и сурвакарски обичаи на мъжете.

Обредните практики на Лазаровден ни дават основание да потърсим в тях и връзка с древните култове към Богинята-майка, т.е. към пораждащото начало и затова обредността е женска, в нея участват само моми. Тя осигурява здраве и плодородие, предотвратява суша и градушка и изобщо проникването на злото в бита и живота.

В празничната обредност на Лазаровден ясно личи сливането на езически и християнски елементи - възраждането, възкръсването на природата, превръщането на мъртвото в живо в библейската история за възкръсването на Лазар.

Християнският мит за Лазаровото възкресение народът ни е претворил в един от най-колоритните момински обичаи лазаруване.

В него участват само моми (момичета или подевки, от 8-9 до 16-17 години), които се наричат лазарки. На този ден те обикалят по къщите на дружини от по десетина. Във всеки дом изпълняват песни за всеки член от семейството, като пожелават плодородие и щастие във всеки дом. На изпроводяк стопаните им раздават погачата с мед и плодове, за да има берекет. Даряват ги с яйца и дребни пари.

В някои райони главни обредни лица в обичая са булка и момък - малко момиче, облечено в сватбени дрехи, и едно по-голямото, с калпак и с мъжки дрехи. Те разиграват пантомимата за възкръсването на Лазар, на който му предстои да се жени.

На площада лазарките изиграват ритуалното си хоро, наречено буенец (буенек), хванати в дълга редица (разтворено хоро). На хорото се хващат само моми и се подреждат по ръст. Хорото, наречено боенец, води най-високата и най-възрастната мома, която държи в ръцете си тояга.

В отделни селища след обяд лазарките се събират за обичая надпяване на пръстените. Предварително всяка мома е оставила в общото менче свой знак: гривна, пръстен, огърлица или китка. Менчето престоява през нощта под цъфнал трендафил. Предварително избрана мома вади един по един знаците и определя коя мома за какъв момък ще се омъжи. Обичаят е сходен с ладуването на Васильовден.

Вечерта на Лазаровден се приготвят обредните хрябове за Благовец. Омесват се с формата на човешка фигура и се наричат к у к л и.

На този ден празнуват и именниците Лазар, Лазарина.